Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 13 от 27.05.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Наказателно дело от общ характер 435/2022
Вид
Присъда № 13
Подписан
27.05.2025
В сила
27.05.2025
Състав
Галена Николаева Манова-Узунова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда с рег. Рег. №13/27.05.2025 г., постановена по НОХД №345/2022 г. по описа на РС-Разлог

РП-Б., ТО-Р., е повдигнала обвинениe и внесла в Рг.РС, ОА с/у: подсъдимият В.Г.Ч., ЕГН*, роден на * в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.,,Я.С.“№*, българин, българско гражданство, женен, средно образование, неосъждан, пенсионер, за това че в това, че в неустановен момент в периода от 02.10.2020 г. до 27.07.2021 г. в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, като извършител, в съучастие с Р.К.Ч., ЕГН* - извършител, самоволно заел недвижими имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - обект механа (е.0); 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - жилище, ап. (е.1, а.2), както и 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** жилище, ап. (е.3, а.4), собственост на В.Т.В. от с.Б.п., о.Р., о.В., от чието владение е отстранен по надлежен ред, установен в чл.498 от ТПК - престъпление по чл.323, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимата Р.К.Ч., ЕГН*, родена на *, в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*. българка, българско гражданство, омъжена, средно образование, неосъждана, пенсионер, за това, че в неустановен момент в периода от 02.10.2020 г. до 27.07.2021 г. в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, като извършител, в съучастие с В.Г.Ч., ЕГН* - извършител, самоволно заела недвижими имоти самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - обект механа (е.0); 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - жилище, ап.

( е . 1 , a.2), както и 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - жилище, ап. (е.3, а.4), собственост на В.Т.В. от с.Б.п., о.Р., о.В., от чието владение е отстранена по надлежен ред, установен в чл.498 от ГПК - престъпление по чл.323, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на съд. прения представителят на държ. обвинение поддържа изцяло внесения в съда ОА, като залагайки на събраните в хода на досъдебното производство и съд. следствие докства /писмени и гласни/, изразява становище, че обвинението с/у подсъдимите е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Поддържа абсолютно всички правни аргументи изложени в ОА, а именно, че всеки от обвиняемите е осъществил престъпление по чл.323, ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която на всеки от тях да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер за срок от 3 месеца, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от 3 г., при условията на чл.66, ал.1 от НК, както и глоба на всеки от тях от 200.00 лева.

Алтернативно пледира да бъде приложен института на чл.78а от НК, спрямо всеки от подсъдимите, с налагане на минимума на предвиденото наказание „Глоба“ от 1`000.00 лева.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалият В.Т.В. Същият се представлява от адв. Н.А. Повереникът поддържа, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.323, ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Счита, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а е общественоопасно, насочено с/у обществения ред и спокойствие, против правомощия на държ. органи, против правото на собственика на имота да го владее и да го ползва и да реализира достъпа до него. Заявява, че в изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, причинените имуществени вреди не са елемент от фактическия състав, но фактът, че доверителят й е лишен от ползване на механата, който е търг. обект и че е лишен от ползване на жилищата, без съмнение води до причинени нему имуществени вреди. Поради тези причинени имуществени вреди, счита, че не е възможно и не е законосъобразно да се приложи по отношение на подсъдимите чл.78а от НК и да бъдат освободени от нак. отговорност. По отношение индивидуализацията на наказанието, не счита че някакво минимално наказание лишаване от свобода би изиграло превантивната си роля. Счита, че деянието на подсъдимите е извършено с особена упоритост и 1 продължителност. Заявява, че и до момента доверителят й продължава да няма достъп до имотите. Това са 4 г. Заявява че при самото извършване на деянието, двамата подсъдими са го извършили с арогантно поведение, което не сочи на възможността да бъдат превъзпитани с някакво минимално наказание и присъдата да бъде постановена при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че това агресивно поведение при осъществяване на деянието, тази упоритост и интензитет и тази непрекъснатост 4 г. са отегчаващи обстоятелства.

Защитникът на подсъдимите адв. Б. от АК-С., намира обвинението за недоказано и пледира з а признаване на подсъдимите за невиновни и оправдаване на същите. Поддържа защитна теза, че подсъдимите не са осъществили състава на чл.323, ал.2 от НК. Счита, че първият и задължителен елемент е наличието на съд. спор относно недвижим имот. Второ подсъдимите лица, да са били страна по този спор за недвижимия имот. Третото спорът да е решен с влязло в сила съд. решение в полза на лице, което е различно от подсъдимите лица.

На следващо място, подсъдимите да са били отстранени от имота ч/з съд. изпълнител или по друг надлежен начин и след отстраняването им от имота отново да са заели същия. Твърди, че м/у подсъдимите В. и Р.Ч. и частният обвинител в настоящето производство не е имало в никой момент съд. спор, който да има предмет собственост в/у недвижимите имоти, които са описани във внесения ОА. Твърди, че нито механата, нито двата апартамента са били спорни м/у тези лица, които са страни в настоящето производство. Сочи, че такъв спор м/у същите е възникнал едва в последствие, когато е осъществен въвода във владение и когато пред Бл.ОС е образувано гр. дело м/у тези страни във вр. с това дали е действителна извършената продажба ч/з търг от страна на съд. изпълнител. Твърди, че този спор пред Бл.ОС, следва по време инкриминирания период, който е посочен във внесения ОА. Заявява, че по Гр. дело 136/2022 на Бл.ОС все още няма окончателен съд. акт, с който да е приключил и този спор по отношение на тази продан и нейната действителност все още не е решена. Поради това, счита, че първият елемент към настоящия момент от този фактически състав на престъплението липсва. След като липсва такъв спор, заявява, че няма как подсъдимите да са били страна по този спор, а и няма как да е постановено съд. решение, в което подсъдимите в случая да са загубили делото. Заявява, че единственото вярно, което е посочено в самия ОА е, че е извършен въвод във владение спрямо двамата подсъдими и по отношение на този факт няма спор.

Счита, че смяната на ключалката от подсъдимите сама по себе си, в условията на евентуалност, би могла да бъде елемент от престъпния състав по ал.1 на чл.323, но не и по ал.2.

Излага аргументи, че от събраните по делото гласни док-ства, не се установява В.Ч. и Р.Ч. да владеят недвижимите имоти, които са собственост на частния обвинител.

Счита, че сменянето на ключалката не е еквивалентно на заемане на недвижим имот.

Алтернативно счита, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани и на друго законово основание, а именно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като видно от показнията на частния обвинител, тази механа той я е заключил и в процесния период, а и доста след него въобще не е ползвана не само от подсъдимите, но и от самия него. А и не е демонстрирано намерение това да се прави по какъвто и да е начин.

Подсъдимата Р.Ч. се явява в СЗ, не се признава за виновна. Заявява, че от 49 г. е в тази къща и не е излизала от нея. Заявява, че от 49 г. има брак със съпруга й, от тогава го е напускала само когато съседите са блъснали къщата близнак без тяхно разрешение. Иска от съда да постанови правилно решение по казуса.

Подсъдимият В.Ч. се явява в СЗ, не дава обяснения и не се признава за виновен.

Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни док-ства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Г.Ч., ЕГН*, е роден на *, в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№* , българин, българско гражданство, женен, средно образование, неосъждан, пенсионер.

2

Подсъдимата Р.К.Ч., ЕГН*, е родена на *, в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, българка, българско гражданство, омъжена, средно образование, неосъждана, пенсионер.

Двамата подсъдими са съпрузи.

Частният обвинител В.Т.Б. от с.Б.п., о.Р., о.В., е обявен за купувач на недвижими имоти, изнесени на публична продан по ИД №20127950401193 по описа на ЧСИ, per. №795, В.Т., с район на действие Бл.ОС. На основание чл.496 от ГПК, съд. изпълнител му възложил имот и с постановления, както следва:

- с влязло в сила на 26.02.2020 г. постановление, изнесеният на публична продан от 27.12.2019 г. до 27.01.2020 г. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., представляващ обект механа (е.0). в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, принадлежащ на В. и Р.Ч., е възложен в/у В.;

- с влязло в сила на 13.02.2020 г. постановление, изнесеният на публична продан от 09.12.2019 г. до 09.01.2020 г. недвижим имот – 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., представляващ жилище, ап. (е.1, а.2), в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, принадлежащ на В.Ч., е възложен в/у В.;

- с влязло в сила на 13.02.2020 г. постановление, изнесеният на публична продан от 09.12.2019 г. до 09.01.2020 г. недвижим имот – 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., представляващ жилище, ап. (е.3, а.4), в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, принадлежащ на В.Ч., е възложен в/у В.

На 02.10.2020 г., на основание чл.498 от ГПК, въз основа на влезлите в сила 3 бр. описани постановления за възлагане по ИД №20127950401193, ЧСИ-В.Т., е извършила въвод на купувача В. във владение на недвижимите имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - обект механа (е.0); 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - жилище, ап. (е.1, а.2). както и 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - жилище, ап. (е.3, а.4), всички в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*.

Двамата подсъдими присъствали на въвода във владение на В., осигурили достъп до имота, предоставили ключове от механата - 1 бр. от входна врата откъм вътрешен двор на имота, по 1 бр. от 2 масивни входни врати откъм уличната регулация. В.Ч. (длъжник) и Р.Ч.

(ипотекарен длъжник) напуснали механата, с което фактическото владение на същата е предадено на В.

Подсъдимите Ч. осигурили достъп и до жил. сграда, където се помещават самост. обект с идентификатор *** - жилище, ап. (е.1, а.2), както и самост. обект с идентификатор *** - жилище, ап. (е.3, а.4), като предоставили 1 бр. ключ за вратата на сградата, на уличната регулация.

С помощта на ключар са сменени патронниците на входната врата на жил. сграда, както и на входните врати на жилище, ап. (е.1, а.2) и жилище, ап. (е.3, а.4). От сменените патронници на посочените входни врати са предоставени ключове на В.В. и на Ч., като изрично са уведомени, че всеки един от тях има свободен достъп до тези имоти и че достъпът не следва да бъде възпрепятстван.

Описаните действия, извършени на 02.10.2020 г. в г.Б., о.Б., у.„Я.С.“№*, са материализирани в протокол, в/у който положили подписи всички присъствали лица, включително купувачът В. и предалите владението В. и Р.Ч..

Частният обвинител В. поставил заключващи механизми (катинар и резета) отвътре на двете входни врати за механата откъм уличната регулация, поради което следвало да влиза в този обект през вратата на къщата, от която му бил предоставен ключ при осъществения на 02.10.2020 г. въвод във владение.

На 27.07.2021 г., при посещение на адреса на придобитите от него имоти в г.Б., В.В. установил, че му е нарушено правото на свободен достъп, тъй като входната врата на сградата, на уличната регулация (единственото възможно място за достъп до имотите му, доколкото както беше посочено, двете входни врати на механата откъм уличната 3 регулация били заключени отвътре с катинар и резета), била в заключено положение, а с предоставения му ключ не могъл да я отключи. В. извикал двамата подсъдими да им потърси обяснение за причината за ограничаване на достъпа му ч/з смяна на патронника на входната врата па сградата. В. и Р.Ч. отключили същата тази врата, излезли на улицата пред имотите, проявили агресивно поведение спрямо Б. и му казали, че той не е никакъв собственик на имотите и няма да му осигурят достъп до същите, тъй като са си тяхна собственост.