Решение № 1221 от 20.08.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр. Варна, ………….2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Стоян Колев при секретаря АННА

ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2970 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Алдо Плаза“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Варна, ***, представлявано от управителя Д.С.А., подадена чрез адв. С., съдебен адрес-***, офис 3 против Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000319147282-003-001/22.08.19г., потвърдени с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Варна в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 156997.06 лв., в това число за 2016г. - 77372.21 лв. главница и 17732.55 лв.

- лихва и за 2017г. - 54829.59 лв. главница и 7062.71 лв. - лихва, както и за ДДС по ЗДДС в частта на отказан данъчен кредит в общ размер 247023,63 лв. и дължимата лихва в размер на 62009,08 лева за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт по съображения за неправилно установени факти и обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон.

Относно непризнат разход за 2016г. за външни услуги в размер на 650 800,00 лв., представляващи отчетени разходи за възнаграждение по договор за търговска марка сочи, че лицензионният договор за неизключителен лиценз на търговска марка „ALDO“ е действителен и представлява надлежно основание за изпълнение на поетите с него взаимни задължения между страните. Производството по вписване на нормативно предвидените обстоятелства в Държавния регистър към Патентното ведомство е охранително-регистърно и преценката дали договорът е валиден или не е извън преценката на държавния орган. По всяко направено искане от страна на лицензодател до административния орган за вписване на лицензионен договор, правомощията на административния орган се заключават единствено в проверка дали искането е направено от оправомощено лице и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство. Тоест, липсата на вписване на договор не е основание да се заключи, че по процесния договор не са предоставени права и че получателят не се е възползвал от тях. Вписването на лицензионния договор има единствено декларативно действие, т.к. самото вписване на обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява и има охранителна функция.

Вписването има основно значение за противопоставянето на договора спрямо трети лица и съответно дава възможност за претенции на собственика на съответната марка по съдебен ред пред тези трети лица. Позовава се на чл. 2 ЗСч и твърди, че чуждестранните юридически лица, които не са регистрирани клонове и нямат място на стопанска дейност в Република България не се считат за предприятия и за тях не са приложими изискванията на чл. 6 ЗСч. В тази връзка по арг. чл. 10, ал. 2 и ал.3 ЗКПО твърди, че фактурата не е единственият първичен документ, на основание на който може и следва да бъде отчетен разход. Лицензионният договор в случая отговаря на изискванията за първичен счетоводен документ, поради което с настъпване падежа по договора за лицензополучателя се е породило задължение да отрази в счетоводството си разход за дължимото възнаграждение. Твърди и че неправилно директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна е приел, че услугата по договора не е била реално извършена и сделката е сключена в отклонение от данъчно облагане, т.к. договорът не съдържа клауза в разрез с императивна забрана и не може да се класифицира като нищожен по смисъла на чл. 26 ЗКПО. Предоставеното с лицензионния договор право върху търговската марка е използвано от лицензополучателя „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД, което обосновава извод за действителността на договора за предоставяне на лиценз.

Във връзка с определената данъчна основа но чл. 122, ал. 4 ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в частта, относно непризнати разходи в размер на 108 077,49 лв., представляващи разходи за наем на персонал, в т.ч. 88 985,56 лв. разход по фактура **********/30.12.2016г. и 19 091,93 лв. разходи по фактура **********/23.10.2016г. жалбоподателят излага, че при оспорването на ревизионния акт по административен ред, е приложил доказателства, от които се установяват конкретните данни за назначения персонал в „Алдо Лозенец“ ЕООД и „ДК Плаза Маркет“ ЕООД („Алдо Маркет“ ЕООД), имената на служителите, отдела в който ще упражняват трудовата си дейност, длъжността на която са назначени и номера на трудовите договори сключени с тях. Приложил и справки за формиране стойността на услугата, копия на трудовите договори на наетите лица, рекапитулации - общи и по месеци, заповеди, разчетно-платежни ведомости, графици, присъствени форми.

Твърди, че от посочените документи категорично става ясно, че лицата са полагали труд в обекта на „Алдо Плаза“ ЕООД в к.к. Слънчев бряг и безспорно се доказва, че разходите за наем на персонал в размер на 108 077,49 лв. са реално извършени и същите са пряко свързани с дейността на дружеството, поради което неправилно не са признати за разход за данъчни цели през 2016г.

Оспорва потвърдения с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА №

П-03000319147282-003-001/22.08.19г. и в частта в която е отказан данъчен кредит в общ размер 247023,63 лв. и дължимата лихва в размер на 62009,08 лева за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г. за наличните стоки към датата на регистрация по ЗДДС по фактури, издадени от „Алдо Плаза“ ЕООД. Конкретизира доводи за неправилно приложение на разпоредбите на ЗДДС от страна на органа по приходите. Твърди в тази връзка, че реалността на посочените доставки на стоки не е спорна, а дружеството е използвало в облагаемата си дейност след регистрацията си по ЗДДС на 11.08.2017 г., част от доставените му стоки преди датата на регистрация по ЗДДС на стойност 290149,58 лв., поради което за дружеството са налице основания да упражни правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 58029,92 лв. Излага съображения, че неподаването на регистрационен опис от регистрирано по ЗДДС лице, не следва да води до извода направен в РА, че доставените му стоки преди регистрацията по ЗДДС са били реализирани и не са налични. Също така не е било съобразено обстоятелството, че за доставените преди регистрацията стоки, дружеството е получило данъчните документи след датата си на регистрация по ЗДДС, като за дружеството е съществувала обективна невъзможност при неполучени към датата на регистрация фактури за доставените му преди регистрацията по ЗДДС стоки, да упражни правото си на данъчен кредит, чрез изготвянето на регистрационен опис, който да бъде подаден в 45 - дневния срок по чл. 103, ал. 2 ЗДДС. Фактурите за доставените стоки преди регистрацията по ЗДДС, налични към датата на регистрация, са били получени след регистрацията по ЗДДС и едва с получаването им за дружеството се е изпълнило изискването на чл. 71 ЗДДС и възникнало правото на данъчен кредит. Поради това налагат доводи, че правото на данъчен кредит по тези фактури е възникнало по общия ред на чл. 69 ЗДДС, а не по специалния по чл. 74 ЗДДС. Жалбоподателят е нямал правото да подаде регистрационен опис, тъй като не е притежавал и съответно не е можел да посочи данъчните документи, с които е придобил същите. Посоченото не го лишава изобщо от правото да приспадне данъчен кредит.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В съдебно заседание и в представени писмени бележки с д. № 9866 от 13.8.2020г. в допълнение сочи, че нито заявяването, нито регистрирането на търговска марка в Патентното ведомство, обосновава правото на дадено лице или търговец, да използва и идентифицира себе си и свързаните с него търговци, със знак, който да отличава тези търговци и/или техните стоки/услуги, от тези на други лица. По арг. от чл. 1 ЗМГО (отм.) и чл. 46, ал.1 ЗНА твърди, че законът урежда само правата и защитата, произтичащи от регистрацията на марката, а не правата, произтичащи от самата марка, поради което търговската марка може да съществува и без да е заявена за регистрация, като това не отменя съществуването ѝ, а само не ѝ дава защитата, която предоставя регистрацията по реда на ЗМГО (отм.), като доказателство за това е защитата, която законът дава на собствениците на общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност (чл.50а), като обосновава наличието на по-ранна идентична общоизвестна марка, като основание за отказ от регистрация на заявена търговска марка, при подадена опозиция (чл.12 ЗМГО (отм.).

По изложените съображения твърди, че регистрацията на търговската марка не обуславя съществуването ѝ и всяко лице, което притежава такава, може да преотстъпва правата си по нея свободно, спазвайки общите разпоредби на гражданското и търговското законодателство, без да е обвързан от разпоредбите на ЗМГО. В този смисъл договорите за преотстъпване на права по заявяване и ползване на марката имат възможен и законен предмет, и са действителни.

Счита за необосновани, произволни и в противоречие със събраните доказателства заключенията на приходните органи, изложени в РА и решението на директора на ДОДОП Варна, че отделите, в които лицата са заведени за счетоводни цели нямат връзка с дейността на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД. Счита, че воденето на лицата в различни отдели за счетоводни цели, наименовани по начин не съдържащ името на АЛДО ПЛАЗА, не може да обоснове извод, че същите не са полагали труд за дружеството, че мястото на полагане на труд се установява от представените по делото писмени доказателства - трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди на управителя за промяна на длъжност и мястото на работа. Лицата водени в отдел СКЛАД АЛДО ФРЕШ през м. 05.2016 г. - Александър Добрев на длъжност управител и Кирил Врачев на длъжност ОТЗ са нови служители, преминали едномесечно обучение в обект на „Алдо Плаза“, а включването на наименованието „СКЛАД“ в отделните аналитичности е следствие от използването на локални бази в складовия софтуер, в който всеки от търговските обекти, стопанисван от различни дружества от структурата АЛДО се води с наименованието „СКЛАД АЛДО ПЛАЗА“, „СКЛАД АЛДО БОРОВЕЦ“, „СКЛАД АЛДО ФРЕШ“ и т.н. заключава, че по отношение на отдел: РЕГИОН КК Слънчев Бряг, от справката за назначения персонал се установява, че през м. 04 и 05.2016 г. няма назначен персонал, като в периода 06-10.2016 г. в този отдел се води свидетеля по делото Д. И. Д.. Същият изпълнявал длъжността мениджър продажби с място на работа - магазин АЛДО ПЛАЗА. Служителите Гергана Назърова и Иван Полоский, назначени в отдел: ОФИС АЛДО КК СЛЪНЧЕВ БРЯГ.

Заповед № 9/24.08.29016 г. на управителя на АЛДО ЛОЗЕНЕЦ ЕООД надлежно определя лицата да полагат труд в магазин АЛДО ПЛАЗА в КК Слънчев бряг, считано от датата им на назначаване 24.08.2016 г., поради което начинът по който доставчикът води за счетоводни цели наетия от него персонал и критериите, по които същият ги разпределя в различни отдели, наименовани по удобен за него начин, не следва да оказва влияние върху отчитането на разхода при получателя на услугите, доколкото от останалите писмени доказателства - трудови договори и заповеди на управителя се установява, че определеното място на работа на персонала е в АЛДО ПЛАЗА КК Слънчев Бряг и където лицата са полагали труд. Така представените писмени доказателства при ревизията и при административното обжалване осигуряват проследяемост на положения труд от лицата, а фактурираните услуги включват разходи по действителни трудови правоотношения, като труда е полаган в обект на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД.

По изложените съображения иска отмяна на ревизионния акт, претендира присъждане на разноски.