Определение № 284 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Варна, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501643 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. №33190/27.12.2024г. на П. Г. С., ЕГН**********, чрез адв. Т. И., за изменение на Решение №1250/20.11.2024г. по в.гр.д. №1643/2024г. на ВОС в частта му за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в полза на П. С. за адв. възнаграждение пред ВОС над присъдените 513.91лв. до общо 1 500лв.

Молбата е обоснована с твърденията, че адв. хонорар в случая следвало да бъде определен съобразно чл.7, ал.5 от НМРАВ, евентуално при положения труд по установителен иск за собственост и осъдителен такъва за предаване на владението върху имота.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е заявена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Г. С., ЕГН**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът Община Варна не е собственик на поземлен имот (ПИ) с пл. №189 по КП на СО 1

„Панорама“, землище на село Константиново, община Варна, одобрен със заповед №273/24.06.1994г. на кмета на Община Белослав, с площ 603 кв. м., при граници на имота по скица: север: път; запад: поземлен имот с пл. №188; изток: път; юг: поземлен имот с пл. №192 по същия КП.

С Решение № 1757/17.05.2024г., постановено по гр. дело № 14089/2023г. по описа на ВРС, 46 състав, е прието за установено по отношение на ищеца П.

Г. С., ЕГН **********, че ответникът Община Варна не е собственик на поземлен имот (ПИ) с пл. №189 по КП на СО „Панорама“, землище на село Константиново, община Варна, одобрен със заповед № 273/24.06.1994 г. на кмета на Община Белослав, с площ 603 кв. м., при граници на имота по скица: север: път, запад: поземлен имот с пл. № 188, изток: път, юг: поземлен имот с пл. № 192, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК. Присъдил е разноски за първоинстанционното производство в полза на ищеца в общ размер на 1 155лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

С Решение №1250/20.11.2024г. по настоящото дело въззивният съд е потвърдил решението на ВРС и е осъдил ответника Община Варна да заплати на ищеца разноски за защита пред въззивната инстанция в размер на 513,91лв.

– адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, при отчитане на вида и обема на предоставената защита на страната пред ВОС по направеното възражение за прекомерност на адв. хонорар.

Оплакванията за неприлагане на чл.7, ал.5 от НМРАВ като основа за определяне на минималното по Наредбата дължимо за случая възнаграждение не се споделят от съда. Съгласно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/ 22 на СЕС , Наредба №1/2004г., при начина на приемането й от ВАдвС, като съсловна организация, противоречи на водещи принципи на правото на ЕС и води до ограничаване на конкуренцията, при което Наредбата е непротивопоставима на насрещната страна по делото, а съдът не е длъжен да я прилага при преценка размера на адв. хонорар, който загубилата делото страна следва да плати (така и Определение №343 от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС;Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС, и други). Ето защо когато съдът се произнася по възражение за прекомерност или определя сам дължимото се за случая възнаграждение, следва да съобрази вида и обема на извършените по делото действия по защита на страната и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият въззивен съд е действал при отчитане на тези критерии, а праговете по чл.7, ал.2 от НМРАВ е взел предвид като коректив, като дори е присъдил минималния размер по този ред, а не по-малък от него. Поради това и задължението на загубилата делото страна е определено коректно и според действащите правила за това.

Нещо повече – дори и НМРАВ да беше задължителна за съда по повод разглеждане на възражения за прекомерност, нормата на чл.7, ал.5 от нея пак не би била приложима за случая, защото касае само владелческите искове и този по чл.108 от ЗС, а в случая е предявен установителен иск по чл.124 ГПК, който е с друг (по-ограничен спрямо иска по чл.108 от ЗС) предмет.

2

Последното прави непонятни за съда и доводите за присъждане на хонорар за два иска – установителен за собственост и осъдителен за предаване на владението върху имота (какъвто няма по делото).

По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №33190/27.12.2024г. на П. Г.

С., ЕГН**********, чрез адв. Т. И., за изменение на Решение №1250/20.11.2024г. по в.гр.д. №1643/2024г. на ВОС в частта му за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в полза на П. С. за адв. възнаграждение пред ВОС над присъдените 513.91лв. до общо 1 500лв. , на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването му на страните. пред ВКС на

РБ, в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3