Решение № 383 от 04.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Р., 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200699 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-4569-000544/01.04.2026г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР-Р., РУ-Д.М., Й. С. Д., с ЕГН-**********, за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и на същото основание е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Срещу постановлението е подадена жалба от Й. С. Д.. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният срок и в нея същата твърди, че издаденото срещу нея наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата. Ангажира допълнително доказателства по делото.

Ответникът по жалбата не изпраща представител . Релевира писмено становище съдът да остави същата без уважение.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призован, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесните АУАН № GA639739/16.12.2025г. и горепосоченото НП били съставени затова, че на 27.11.2025година в 16:18 часа в с.Щръклево, обл.Р., на кръстовището на ул.”****” с ул.”****”, жалб.Д. управлявал личния си лек автомобил марка/модел “Ки а Пиканто”, с рег. №****, като извършил следното нарушение /цит./ : “Управлява горепосоченото МПС като използва мобилен телефон по време на управление без да използва устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.”. Процесния АУАН 1

/подписан с възражение от жалбоподателя/ бил съставен на основание чл.186, ал.2 от ЗДВП, във връзка с анулиран фиш №17284370/27.11.2025г., след като било постъпило възражение рег.№336000-10000Б/01.12.2025г.

Във връзка с проведените съдебни заседания по делото е установена следната фактическа обстановка :

На 27.11.2025г., в 16:18 часа, в с.Щръклево, обл.Р., на кръстовището на ул.”Централна” с ул.”Черно море”, жалб.Д. управлявал личния си лек автомобил марка/модел “Ки а Пиканто”, с рег. №****, когато визуално било установено от св.св. А.С. и Б.Б. /наряд от пол. служители на РУ-Две могили при ОДМВР-Р./, че според техните показания “говорил” или нещо “боравил” с мобилния си телефон с една от двете си ръце /не е установено с коя/.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, според които в АУАН и НП следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.

В НП е посочено като правната квалификация за нарушена санкционната разпоредба н а чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според която /цит./ : “Наказва се с глоба от 30 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.”.От друга страна материалната норма, съответстваща на конкретното нарушение и посочена като такава в процесния АУАН е чл.104а от ЗДвП, според която /цит./ : На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.”.

От показанията на св.св. А.С. и Б.Б. не става ясно дали жалб.Д. боравил с мобилния телефон или говорил с него /две различни хипотези според законодателя/, т.к. единия свидетел /Б./ твърди, че бил “несигурен”, че видял жалб. Д. бил говорил с телефона с дясната ръка, а от друга страна другия свидетел /С./ била “сигурна”, че жалбоподателя боравил с телефона с лявата ръка /показания от портокол от 16.06.2026г./, като не става ясно от тези свидетелски показания, какво точно е правил жалбоподателя с телефона си, за какъв период от време и дали изобщо го е ползвал за говорене или е боравил с менютата му, като това му е попречило да се движи адекватно по пътното платно.

Допуснатите нарушения по чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава на пътното платно, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в 2 административното производство да реализира адекватно правото си на защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.

От изложеното до тук е очевидно, че констатираното в обстоятелствената и диспозитивната част на АУАН и НП нарушение не може да бъде подведено само под санкционалната правна норма- чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Следвало е АНО /респ. на издателя на НП/ да посочи точно и конкретно подзаконовия или законовия нормативен акт който е нарушен, а не да се задоволи да констатира текстово едни обстоятелства, а да подвежда под отговорност жалбоподателя по несъответстваща на фактическата обстановка правна норма. Освен това за да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателят, е следвало да се проведе пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и виновно ли е извършено, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение в което е обвинен, че е извършил жалбоподателят. Горните съображения, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО /респ. на издателя на НП/ , обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинена същата, поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4569-000544/01.04.2026г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР-Р., РУ-Две могили, против Й. С.

Д., с ЕГН-**********, с което за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и на същото основание е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Р. в 14-дневен срок от получаване на известието, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 3