Решение № 103 от 02.05.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Габрово, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20244200100612 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. С., подадена чрез пълномощника адв.Н., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК срещу ответника ОББ АД.

Съгласно обстоятелствената част и петитум с исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл.439 ГПК за вземания за главница от 50 000лв. и за лихви от 66 082,62лв. , за които се твърди ,че са погасени по давност. Твърди се, че за същите е образувано изпълнително дело №1297/2013г. по описа на ЧСИ ***. Като последно изпълнително действие се сочи 21.09.2017г. След тази дата се твърди,че не са извършвани никакви изпълнителни действия , като към предявяване на иска е изминал период от повече от 7 години, през който е изтекла петгодишната погасителна давност относно вземането на взискателя ,за което е образувано изпълнително дело №1297/2013г.

Постъпил е писмен отговор от ответника. В него е направено възражение за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес, тъй като няма висящо изпълнително производство. При евентуалност се заявява,че ответникът прави признание на фактите и обстоятелствата относно изтеклия давностен срок за събиране на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2007/2013г. на РС-Габрово. Признава,че перемпцията е настъпила на 21.09.2019г. по изп.дело №1297/2013г. по описа на ЧСИ ***. С молба от 20.01.2025г. взискателят е поискал от ЧСИ на основание чл.433,ал.1, т.2 ГПК да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция и давност на вземанията по него, което искане е уважено , като ЧСИ е постановил определение за прекратяване на 22.01.2025г. Заявява се ,че ответникът признава предявения иск за това 1

,че са погасени поради изтекла давност сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

№2007/2013г. на РС-Габрово.- 50 000лв. главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от 03.09.2013г.; сумата от 2713,57лв. договорна лихва върху главницата за посочения период и разноските по делото в размер на 2226,84лв. Излага доводи за недължимост на разноски от ответника за настоящото исково производство.

С уточняваща молба вх.1211/10.03.2025г. ищецът е уточнил исковата си претенция относно сумите по изп.дело №1297/2013г.,за които твърди, че са погасени по давност :

50 000лв. главница; 60 008, 38лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.09.2013г. – 04.12.2024г. и 2713,57лв. договорна лихва .

В представеното становище вх.№1443/18.03.2025г. ответникът е заявил ,че признава ,че е погасена по давност претенцията за сумата от 62721,95лв. лихва.

По възражението на ответника за недопустимост произнесъл с определение №240/27.02.2025г. на предявеиня иск съдът се е

В случая са осъществени предпоставките начл.237 ГПК : направено от ответника изрично признание на иска, заявено искане по чл.237,ал.1 от ищеца, по което съдът е постановил прекратяване на съдебното дирене и следва да се произнесе с решение съобразно направеното признание – за недължимост на вземането като погасено по давност за сумата от 50 000лв. главница по договор за кредит и лихва в размер на 62721,95лв ., от която 60 008,38лв. законна лихва върху главницата за периода 03.09.2013 г. – 04.12.2024 г. и 2713,57лв. договорна лихва за периода 01.06.2013 г. – 02.09.2013 г. , по издаден изпълнителен лист на 04.09.2013г. по ч.гр.д.№2007/2013 г. на РС-Габрово, предмет на изп.дело №1297/2013 г. по описа на ЧСИ ***. Признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави , то е от категорията права, с които ответникът може да се разпорежда / процесуалният представител изрично е упълномощен и с правото да направи признание на иска – представеното пълномощно на л.43 от делото/. Поради това, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да го мотивира по същество.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото. В случая от пълномощника на ищеца са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА съгласно представен списък по чл.80 ГПК От ответника е направено възражение, че е осъществена хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК и че разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца. Същото е неоснователно., предвид следното:

Съгласно чл.78,ал.2 ГПК предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен , са кумулативно изискуеми – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

По идентични казуси , когато е уважен иск по чл.439 ГПК , е прието в съдебната практика ,че липсва първата предпоставка за освобождаване на ответника, срещу когото е 2 уважен отрицателния установителен иск , от отговорност за разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК - да не е дал повод за завеждането на делото. Дали изпълнителното производство е прекратено поради перемпция и дали са предприемани изпълнителни действия срещу ищеца, е ирелевантно , тъй като към момента на предявяване на иска, ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу ищеца и с възможност да образува изпълнително дело. При наличие на изпълнителен титул, предявяването на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес .

От данните по делото се установява, че в полза на ответника има издаден изпълнителен лист за процесните вземания и образувано изпълнително дело , с което е дал повод за завеждането на отрицателния установителен иск за признаване, че сумите, предмет на изпълнителното производство ,са погасени по давност. Молбата на ответника като взискател за прекратяване на изпълнителното дело и постановлението на ЧСИ от 22.01.2025г. / л.47 от делото/, са последващи подаването на настоящата искова молба по чл.439 ГПК и не опровергават ,че ответникът е дал повод за завеждане на делото. От ответника е направено и оспорване на иска като недопустим с подадения отговор на исковата молба.

С оглед изхода на спора , на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА . Съгласно съдебната практика въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне дължимото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение , съдът взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, предвид предмета - оспорените вземания са от един и същи изпълнителен титул / издаден 3

ИЛ/ и недължимостта са извежда от едно и също основание /изтекла погасителна давност/ , доказателствения материал – ангажиране само на писмени доказателства и то в незначителен обем като брой и фактология, направено от ответника признание на иска , приключване на производството в едно с.з. Обемът на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца с подаването на исковата молба и направените уточнения , явяването и пледирането в с.з. при направено признание на иска от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 900лв.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 4509лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, че В. П. С. , ЕГН**********, от гр.***, ул.“***“№**, не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА„АД, ЕИК000694959, гр.София, бул.“Витоша“№89Б , сумите от : 50 000лв. главница и 62 721,95лв. лихва /от която 60 008,38лв. законна лихва върху главницата за периода 03.09.2013 г. – 04.12.2024 г. и 2713,57лв. договорна лихва за периода 01.06.2013 г. – 02.09.2013 г./ по издаден изпълнителен лист на 04.09.2013г. по ч.гр.д.№2007/2013 г. на РСГаброво ,предмет на изп.дело №1297/2013 г. по описа на ЧСИ ***, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА „ АД, ЕИК000694959, гр.София,бул.“Витоша“№89Б, да заплати по сметка на ОС-Габрово държавна такса в размер на 4509лв., на основание чл.78,ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА „ АД, ЕИК000694959, гр.София,бул.“Витоша“№89Б, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Р. Н. от ГАК, със служебен адрес : гр.Габрово ,ул.“***“№**, ет.**, адвокатско възнаграждение в размер на 900лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА , за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

4