Решение № 4755 от 12.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4755 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20231100510017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Яна, ул. „*******, срещу разпореждане от 26.06.2023 г. на ЧСИ М.П., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20158510402575, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбата единствено квалифицира разпореждането като немотивирано, неправилно и постановено в нарушение на закона, без да се излагат доводи в подкрепа на тези твърдения.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не е упражнило правото да депозира отговор на жалбата.

В срока и на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали перемцията.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се 1 извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и актът на ЧСИ М.П. за отказ, е годен предмет на обжалване.

Разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ г. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н.. Налагането на запор обаче е изпълнително действие.

Постановката на тълкувателното решение в т. 10 обаче касае прекъсването на погасителната давност спрямо материалното право на вземане и именно в тази връзка разглежда само същинските изпълнителни действия като прекъсващи тази давност. Това разбиране не може автоматично да бъде приложено по отношение на перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на производството само в хипотезата, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Следователно, перемпцията се основава на бездействието на взискателя да иска извършването на такива действия, като в хипотезата на възлагане на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение, а това означава да предприема подходящи изпълнителни 2 действия, извършването на такива от съдебния изпълнител не би могло да не бъде отчитано като пречка за настъпване на перемпцията. Взискателят не може да понесе санкцията на прекратяване на производството при обективирани искания за предприемане на изпълнителни действия и реалното извършването на такива изпълнителни действия от съдебния изпълнител по възлагане на взискателя. Както е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ / прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано, съответно и препятства настъпване на предвидената в чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК перемпция. Наистина взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните изпълнителни способи, но няма пречка да възложи предприемането им и на съдебния изпълнител, както в настоящия случай.

От документите, съдържащи се в изпълнителното дело, се установява, че взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД регулярно е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия, след образуване на изпълнителното производство: молба, вх. № 72343/28.12.2016 г., вх. № 45266/27.06.2017 г., вх. № 86985/30.10.2017 г., вх. № 74502/17.10.2019 г., вх. № 39817/11.05.2021 г., като преди изтичането на 2-годишен период от време от депозирането – на 09.02.2023 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, като задълженото лице (НОИ) е признало задължението, но поради предходен запор удръжки от вземането не било възможно да бъдат правени.

Това, че имущественото състояние на длъжника за продължителен период от време не е позволило удовлетворяването на взискателя, който е възложил на ЧСИ М.П. да определя начина на изпълнение и изпълнителни действия са били регулярно предприемани, сочи че взискателят е манифестирал интерес от изпълнението и не може да бъде санкциониран с перемпция.

При извод да не е перемирано изпълнението поради бездействие на взискателя, жалбата е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

Яна, ул. „*******, срещу разпореждане от 26.06.2023 г. на ЧСИ М.П., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20158510402575, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4