Определение № 38296 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38296 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110104789 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.06.2026 г. (на лист 54), на „Т.С“ ЕАД срещу М. Д. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 2266,74 € – цена за доставена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г. до топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „Г.Д“, бл. ************, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2025 г., до окончателното плащане; 206,58 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2024 г. – 01.12.2025 г. ; 41,51 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.07.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2025 г., до окончателното плащане, и 7,07 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2023 г. – 01.12.2025 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 7303/2025 г. по описа на Районен съд – П., 4. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната 1 година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Д.“ ООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – М. Д. М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищцата не е единствен собственик на имота и има други лица със задължения за него, както и че изчисленията не са правилни. Не се оспорва доставката на топлинна енергия със стойност при изчисления по представените от ищеца извлечения от фактури, но се оспорва, че ищецът има право да начислява енергия за поддръжка на сградната инсталация, тъй като нормативните актове, които уреждат това право са отменени и не може да се прилагат.

Поддържа се, че същите не могат и да бъдат заместени с други правила, и поради това този компонент от задълженията не може да бъде въобще заплащан правомерно. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

По претенцията за цена на дялово разпределение се поддържа, че клаузите в общите условия на ищец, които му позволявали да събира тези суми, са неравноправни. Пи претенциите за лихва се посочва, че коригиращи сметки са издадени след сроковете за плащане по общите условия на ищеца и няма уговорен падеж, както и няма никакъв падеж, уговорен за плащане на цената за дялово разпределение. Иска се отхвърляне на исковете.

По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че топлинната енергия, начислена за описания в исковата молба имот е на цена от 2208,64 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и 2224,72 лева за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г., като тези суми включват и оспорената от ответницата сума за подгряване на сградна инсталация; че задълженията, твърдени от ищеца, не са платени. С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост. Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му 2 служебно известни общите условия на ищеца от 2016 г.

По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към исковата молба писмени доказателства; поисканите от третото лице – помагач писмени доказателства.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканите от ищеца експертизи, тъй като не са относими към спорните факти – ответницата не спори по отчетите.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Д.“ ООД, с ЕИК: ***********.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.

НАСРОЧВА гражданско дело 4 7 8 9 по описа за 2 0 2 6 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 13 ноември 2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за наличие на друго задължено лице.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години, и частично отхвърлени – ако се установи друг собственик или вещен ползвател на имота, който да поема задълженията.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че топлинната енергия, начислена за описания в исковата молба имот е на цена от 2208,64 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и 2224,72 лева за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г., като 3 тези суми включват и оспорената от ответницата сума за подгряване на сградна инсталация; че задълженията, твърдени от ищеца, не са платени.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за

ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

УКАЗВА на ищеца „Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по главния иск: придобивно основание, по което ответницата е придобила право на собственост или на ползване върху процесния имот; доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество; уговорения падеж на задължението;

2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата „дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за тази услуга;

3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си на ответника, съответно – на публикуването им в интернет.

УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: права на други лица върху имота, възникнали след придобиването му от нея самата (ако има такива).

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач – „Д.“ ООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната собственост, включително и изрична информация за % от разходите в сградата, отделени за сградната инсталация.

УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият 4 съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена топлинна енергия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК исканията на ищеца за експертизи, тъй като същите не са необходими.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, включително и на конституираните с настоящото определение!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].