Определение № 2648 от 28.07.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2648 гр. Варна , 27.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100501708 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*******, чрез адв.В.В., с адрес на кантора: *******, против Решение №261720 от 21.05.2021г. постановено по гр.д.№12570/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от Валентин Донев Вълканов, иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено, че ищецата не дължи на ответника сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за клиент с аб.№1102032, по издадена фактура №1153028962 от 22.07.2020г. с отчетен период от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за обект, находящ се в *******, придобит по наследство от С. В. В., починала на 22.11.2019г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и със събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно и в нарушение на процесуланите правила съдът е ценил депозираните с молба от процесуаления представител на ответника в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. писмени доказателства, които са представени след срока за това, вместо да приложи последиците по чл.161 от ГПК вр. с чл.190, ал.2 от ГПК, като са развити подробни съображения. Ето защо се поддържа, че неправилно съдът, е обсъждал въпросните документи и те са послужили за база на изводите му. Оспорват се изводите на съдът относно доказателствената стойност на ангажираните от ответника писмени 1 доказателства, като са развити насрещни доводи за недоказаност на реалната доставка /потребление/, съответно отчет на В и К услуги в процесният обект през процесният период.

Поддържа се, че ищцата няма качеството потребител на В и К услуги и не е ползвала количествата вода през процесния период, поради което не дължи тяхната цена. Поддържа се още, че в нарушение на собствените си Общи условия и на Наредба №4/2004г., В и К оператора не е провеждал текущо отчитане на услугите, или че е налице отказ за допускане в имота от потребителя, което да е удостоверено чрез надлежен протокол, като са развити съображения за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението. На следващо се поддържа, че неправилно съдът не е възприел за основателно възражението на ищцата относно оспорването на метрологичната годност на процесният водомер, което е направено с исковата молба и е поддържано с в единствено проведеното по делото о.с.з. В тази връзка се поддържа, че неправилно съдът не е назначил поисканата от страната съдебно техническа експертиза за проверка дали водомерът е бил в метрологична годност, тъй като възможността да не се назначава такава е поставена под условие, че се приеме за безспорно като факт, че СТИ не е метрологично годно.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на въззивницата, че същата няма качеството на потребител на В и К услуги през процесния период, като са насрещни такива. Твърди се, че с полагането на подпис от пълномощник върху заявлението за промяна на партидата, страната е декларирала съгласие с отразеното/начисленото количество потребени В и К услуги, респективно за нея се е породило правото в 30 дневния срок за плащане на фактурата да подаде възражение пред В и К оператора относно размера на осчетоводеното задължение. Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Жалбоподателката е направила искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да извърши проверка на процесният водомер с №41633 и да отговори какви са показанията на водомера, дали е налице съответствие с посочените във фактурата показания, преминал ли е водомера първоначална и последващи метрологични проверки и какъв е срокът на метрологичната му годност, респективно дали към 25.06.2020г. е бил в срок на метрологична годност както и да провери правилността на сметките по определяне на стойността на процесните количества вода. Така направеното искане, е неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение. На първо място вярно е, че в хода на производство ищцата е искала назначаване на СТЕ, но в проведеното единствено о.с.з. по делото фактически, се е отказала от това си искане, доколкото е поддържала противоречиви мотиви и доводи за назначаване на експертизата, включително е предоставила това на преценката на съда. Същевременно след постановения от съдът отказ за назначаване на СТЕ, страната не го е оспорила или поискала преразглеждането му, а е заявила, че няма 2 др.доказателствени искания, с което правото и да иска изслушване на експертиза, се е преклудирало. Същевременно насочените към експертизата въпроси са и неотносими, тъй като първата част от тях освен, че не изисква приложение на специални знания, а цели установяване на факти към минал момент, а имено какви са били показанията на водомера и съответстват ли те на осчетоводеното, и дали същият е бил и е метрологично годен. Наред с това достоверността на отговорите на тези въпроси понастоящем е спорна, с оглед изтеклия продължителен период от време и неясните условия, при които се ползва и съхранява водомера, както и като се има предвид, че проверката на метрологичната годност е от компетентност на БИМ, а не на вещо лице. Ето защо доказателствено искане на въззивницата следва да се остави без уважение.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Р. ИВ. ЦВ., против Решение №261720 от 21.05.2021г. по гр.д.№12570/2020г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника, сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за клиент с аб.№1102032, по издадена фактура №1153028962 от 22.07.2020г. с отчетен период от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за обект, находящ се в *******.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата за назначаване на СТЕ.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1708/2021г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 06.10.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3