Решение № 32 от 15.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………15.01.2020 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…осемнадесети декември…...……….……….……………….……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ административнонаказателно дело номер 880..…по описа за 2019………...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.К.С. срещу Наказателно постановление № 18-1228-004005/14.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.

5, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е налжено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на

МВР - отнемане на 8 контролни точки. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – Административнонаказващият орган, редовно призован, се явява и взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На посочената дата в АУАН и НП /09.11.2018 г./ свидетелите Д.С. и Г.Г. – служители във второ РУ – гр. Стара Загора били на смяна и се движели със служебен автомобил по ул. „Анастасия Тошева“ в посока юг-север. На пешеходната пътека на магазин „Кауфланд“ на същата улица забелязали двама пешеходци, които тръгнали да пресичат по пешеходната пътека на кръстовището. Свидетелите спрели управлявания от тях лек автомобил, за да пропуснат пешеходците, но в този момент край спрелия автомобил на свидетелите в съседната лента за движение преминал лек автомобил „Тойота Авенсис“ управляван от жалбоподателя, който не само не спрял на пешеходната пътека, но и създал предпоставка за настъпване на ПТП. Полицейските служители възприели извършеното от жалбоподателя, последвали същия и подали сигнал за спиране на автомобила за проверка – жалбоподателят бил спрян на автобусната спирка на бул. „Славянски“.

Свидетелите установили самоличността на жалбоподателя и му обяснили какво нарушение е извършил. При проверката на документите му установили още, че управляваният от него лек автомобил „Тойота Авенсис“ няма извършен годишен технически преглед. Свидетелите С. и Г. повикали екип на „Пътна полиция“.

Предвид това, Е.Р.К. на длъжност младши автоконтрольор, в присъствието на свидетелите Д.С. и Г.Г., както и на жалбоподателя съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 854935/09.11.2018 г. срещу С.К.С. за нарушения на чл. 119, ал.1 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Предявил акта на водача, като последният отказал да го разпише. Свидетелят П.П. подписал АУАН като свидетел при отказа. Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН Началник група към ОД МВР Стара

Загора, отдел „Пътна Полиция“ издал Наказателно постановление № 18-1228-004005/14.11.2018 г. против С.К.С., с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.

147, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е налжено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. и отнети осем контролни точки.

Изложеното съдът прие за установено въз основа на непротиворечив доказателствен материал - редовно съставения АУАН, ползващ се съгласно чл. 189 ЗДвП с доказателствена сила по отношение на отразеното в него, показанията на свидетелите очевидци на нарушенията - Г.Г., Д.С., на актосъставителя

Е.К. и П.П. и че актът е съставен поради препятстване на възможността на пешеходци да ползват предимството си пред автомобила на жалбоподателя, както и поради неизвършен годишен технически преглед на автомобила, също и останалите писмени доказателства - справка картон на водача; заповед от 14.05.2018 г.

Така установената фактическа обстановка нито се оспорва от жалбоподателя по всяко едно от двете му вменени нарушения, нито жалбоподателят представя или се позовава на доказателства /искал е събирането им/, от които да бъде установена различна фактическа обстановка.

Следва още тук да се подчертае и обърне внимание от фактическа страна, че разпитаните по делото свидетели - полицейски служители категорично заявиха, че процесното кръстовище е регулирано със светофарна уредба и пешеходна пътека, като в момента на извършване на нарушението от жалбоподателя светофарната уредба не е работела – така напр. св. С. – „на въпросната дата през времето когато преминахме светофарната уредба не работеше“, св. П. – „светофарът не работеше“.

Самото поведение на свидетелите С. и Г. – спрели полицейския автомобил, за да пропуснат пресичащи по пешеходната пътека пешеходци също навежда на фактически извод, че светофарната уредба не е работела, защото в противен случай не само пешеходците не биха имали предимство, но и сами биха извършили нарушение преминавайки на червен сигнал на светофара пред полицейските служители.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие /право и задължение/ съдът ex officio /служебно/ констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.

Всъщност безспорно по делото е, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал лекия автомобил, като на кръстовището на ул. „Анастасия Тошева“ и ул. „Стамо Пулев“ не е пропуснал пресичащи на пешеходната пътека пешеходци /кръстовището е било регулирано при изключена светофарна уредба/ и управляваният от него автомобил „Тойота Авенсис“ не е преминал годишен технически преглед. Самият жалбоподателя няма възражения по същество и не отрича във въззивната си жалба извършването на двете административни нарушения.

Правния спор се съсредоточава върху това дали е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че според жалбоподателя процесният АУАН не му е бил предявен и не му бил връчен препис от него.

Действително разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН задължават актосъставителя да предяви акта за установяване на административното нарушение на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 ЗАНН за сочене на писмени или веществени доказателства, които следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора.

Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки НП.

Твърденията на жалбоподателя в тази връзка обаче не намират опора в нито едно доказателство по делото, дори се установява точно обратното – св. С. е категоричен – „на водача беше съставен АУАН, като същия отказа да се подпише, както и да подпише и да получи разписка за АУАН при което колегата П.П. сната свидетел на отказа му“. Св. Г. –

„спомням си, че жалбоподателят отказа да разпише каквото и да било“. Св. П. сочи, че нарушителят е бил на място докато му е бил съставян акта, но жалбоподателят категорично е отказал да подпише предявения му акт или разписката към него, за което св. П. е станал свидетел. Свидетелят изясни още, че подписът на акта е негов, като е разписал за да удостовери отказа на жалбоподателя да разпише както АУАН, така и разписката към него. Въпреки това на жалбоподателя са му били разяснени правата да обжалва. Св. К.

/актосъставител/ също подробно изясни, че след написване на АУАН е предявил същия на жалбоподателя, който е отказал да разпише както самия акт, така и разписката под него, за да може поне да получи екземпляр от АУАН. Св. П. е удостоверил отказа с подписа си. В подкрепа на своите твърдения за нарушена процедура по предявяване и връчване на АУАН жалбподателят не ангажира нито едно доказателстно. Отделно от това е безспорно по делото, че АУАН е съставен в присъствеието на жалбоподателя – не е налице твърдение или доказателства установяващи обратното. Вярно е също, че подписването на акта и подписването на разписката са две различни действия, респ. права на жалбоподателя, но по делото се установи, че той е отказал да подпише както съставяния АУАН, така и разписката, /в това са категорични и четиримата полицейски служители/ което е удостоверено с подписа на св. П.. В настоящия случай с разписката е удостоверен както отказ на нарушителя да подпише АУАН, така и да получи екземпляр от него, а от показанията на всички свидетели се установи, че нарушителят не е пожелал да подпише нито едни документ - напр. св. Г. – „той отказа да разпише всичко, дори отказа да разпише разписката, за да получи препис от акта“.

С оглед на тези съображения настоящият съд приема за неоснователни оплакванията, свързани с обстоятелството, че на нарушителя не е бил връчен препис от съставения АУАН вследствие на процесуални нарушения. От приложения по делото акт се установява, че нарушителят е отказал да го подпише, което е удостоверено с подпис на един свидетел, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.

2 ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, от което следва, че при отказ да бъде подписан

АУАН не е налице и възможност за удостоверяване връчването на препис от него.

Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства в подкрепа на неговата защитна теза. По делото не са събрани данни екземпляр от АУАН да е връчен на нарушителя, но това е единствено поради отказа на него самия да подпише и да се запознае с акта, при което той не следва да черпи права от това си поведение, включително и да се позовава на нарушени му права по чл.

44, ал. 1 ЗАНН и от това да се прави извод, че съществено е нарушено правото му на защита.

Ето защо не е била нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, приложима единствено в хипотеза на подписване на акта. Следва да се посочи още, че очевидно жалбоподателят е знаел, че му е съставен

АУАН. Той не е поискал събиране на допълнителни доказателства от административнонаказващият орган преди издаване на НП, оспорил е същото в срок, като при оспорването му е имал възможност, но не е направил нови доказателствени искания пред настояшия съд, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато накърняване на правата му /така и решение № 519/10.10.2019 г. на Плевенски административен съд по к. а. н. д. № 779/2019 г./.

Разпечатката съдържа 50 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d80a5d6b-748a-45b1-b333-a7a9f60cb098