Решение № 477 от 01.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Бургас, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201431 по описа за 2026 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ***** г. на Началник група в ОДМВР - Бургас, С-р „Пътна полиция“ Бургас, с което на Ж. Д. С. ЕГН ********** за нарушение на чл.123,ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро /200 лв./ и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, както и за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро /49,99 лв./

В жалбата са изложени оплаквания, рефериращи към фактическа необоснованост на АУАН и НП с излагане собствена пространна самооправдателна версия за процесните събития и несъставомерност на поведението на жалбоподателя по посочените текстове. Отстоява се и теза за неправилно приложение на материалния закон и несъставомерност на описаното деяние по субсумиращата го цифрова квалификация на чл.5,ал.1 т.1 ЗДвП, оспорва се качеството на жалбоподателя като участник в ПТП, което логически следва да елиминира и съставомерността на вмененото му деяние по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. Настоява се за цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание,жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на НП. Процесуалният представител адв.Б. К. доразвива съображенията в жалбата и настоява НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована,се представлява от юрк.Ж.ва, която моли НП да бъде потвърдено и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 30.03.2026 г.,а жалбата е депозирана на 06.04.2026г. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

На жалбоподателя Ж. Д. С. бил съставен АУАН бл.№******** г. за това,че на 12.09.2025 г. около 1

11,10 ч. управлява л. а. „Фолксваген Туран“, с рег. №***** в *************, като при извършена маневра движение на заден ход, не осигурява достатъчно странично разстояние от паркирания лек автомобил Тойота Ц ХР с рег. №***** и го блъска под ъгъл, като с поведението си нанася имуществени вреди по двата автомобила. Посочено е,че водачът С. не остава на място да установи,какви са последиците от автопроизшествието.

При описаните фактически констатации нарушенията били квалифицирани съответно по чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП и по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.

Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушенията- чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП и по чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП, за всяко от които е приложен съответстващият санкционен състав на чл.185 ЗДвП и на чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду си, в т.ч. от показанията на актосъставителя Н. К. и свидетеля очевидец Г. С..

Контролното длъжностно лице св.Н. К., разпитан в качеството на свидетел, чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното качество е извън съмнение. Действително, определени диспропорции във възприятията на свидетеля К. относно точната локализация на щетите по двата автомобила, относно съдържанието на снетото сведение на св. С.,заварена при контролната дейност на местопроизшествието, са обясними през призмата на фактора изминало време.

Индивидуалните за всеки човек, способности за възприемане, трайно съхраняване в паметта на устойчив спомен и възпроизвеждане на обикновени факти от рутинни ситуации на служебното ежедневие зависят от редица фактори. В случая съдът приема,че независимо от изминалото време и закономерното смесване на факти от сходни ситуации във вр. с мащабната служебна дейност на показанията на актосъставителя може и следва да се отдаде вяра. Показанията на св.К. са обстойни и последователни, и обезпечават критериите за обективност, т.к. свидетелят посочва,че на място на паркинга до ******** е констатирал неправилно паркирания успоредно на тротоара увреден л.а.

„Тойота“с рег.***** със следи от охлузвания, получени от маневра- движение назад и удар перпендикулярно /под ъгъл/ на паркирания автомобил. Няма база, за заключение, че този свидетел трансформира спомена си във вр. с етапите на контролната дейност, във вр. с допълнителните усилия на дежурен служител да издири и призове установения извършител, водача на „Фолксваген Туран“, с рег. №***** и еднозначните му възприятия относно обема, точната разновидност и степен на увреждания по двете МПС след ПТП, в резултат на съприкосновение при движение назад от управлявания от жалбоподателя автомобил. Показанията на св.К. относно поведението на водача С., който след инцидента директно напуснал местопроизшествието са в пълно смислово единство със съобщената от св.Г. С. информация. Свидетелката Г. С., независимо от напредналата нейна възраст, и изминалото време, негативно влияещо върху свежестта на съхранения в паметта й спомен, открои, че докато е изчаквала внука си в автомобил на процесното местопроизшествие в ж.к,“Славейков“ лично е възприела, как водачът л.а. с рег. №***** при маневра –движение назад блъска паркиран друг автомобил, причинявайки му повреда, след което и със забързан темп ускорява и напуска местопроизшествието. Възприетата картина на нарушението мотивирало св.С. да сигнализира на тел.112, предоставяйки данни за регистрационния номер на предизвикалия пътния инцидент автомобил. Свидетелят С. пресъздава своите непосредствени възприятия , като макар и в лишен от детайлност, информативно сдържан разказ описва най-общия контур на запазения в паметта й спомен за механизма на възникналото и развило се пред погледа й автопроизшествие. Следва да се има предвид,че наличието на преки доказателства не е въздигнато от закона в абсолютна предпоставка за успеха на доказването.

Безспорно е че установените при разпита на актосъставителя К. фактически данни относно съдържанието на каузалния причинно-следствен механизъм, с оглед източника на сведения са производни - свидетелят не възпроизвежда лични възприятия, а информация косвено придобита чрез сведенията на очевидеца и подател на сигнала Г. С., а също и чрез огледа и съпоставката на материалните щети по двете МПС. В случая дори и чрез оглед на СД-диска, неразделна част от Протокола за ПТП съдът констатира фиксираните в изготвените фотоснимки щети по автомобила,управляван от С.– охлузвания върху задна броня, заден ляв калник и ляв стоп и увредения автомобил –щети с охлузна компонента в задна броня вляво.

Съдът намира, че в изложението на св.К. отсъстват нюанси, свързани с предустановена и предварително адаптирана гледна точка извън произтичащите от длъжностното му качество 2 обективност и необременено отношение, култивиращи като основен акцент на свидетелстването единствено и само установяване на истината. Предвид процесуалните характеристики на показанията на св.К., който е изготвил и протокол за ПТП, след проведен оглед и изготвяне фотоснимки на щетите по двата автомобила, съдът намира,че свидетелят в обсега на изпълняваната длъжностна функция е концентриран в правдиво обследване на логическите закономерности и отделни фрагменти от картината на изследваното от 12.09.2025 г. събитие, свързано с реализирано съприкосновение с паркирания успоредно на тротоар л.а. „Тойота“ , от водача на автомобила „Фолксваген“ именно в хода на предприета маневра движение назад.

От правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР Бургас,С-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор при ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция, по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед

№

8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.

Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани с фактическа детайлизация, задълбочена до степен, позволяваща му да разбере, в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Констатираните административни нарушения са описани точно, ясно и изчерпателно, като са посочени всички елементи от състава им, както и съответстващата им правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да разбере фактическите рамки на обвинението. Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

По приложението на материалния закон и що се отнася до нарушението,квалифицирано по чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП:

Нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП въвежда общо правило за поведение, според което всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Съдът намира,че съставът на чл. 5,ал.1,т.1 ЗДвП "стандартизира", задава модела на съответния вид неправомерна дейност, въвеждайки обща и бланкетна юридическа база /при неосъществяване визирана хипотеза в друго различно специално правило/,а именно относно дължимото мерило на внимание, бдителност и съобразителност, насочено към елиминиране на риска със собствено поведение водачите да създават опасности и пречки за движението, резултиращо в причиняване на имуществени вреди.

Функция не само на съда, но и на контролния и наказващия орган е да прецени, дали фактически извършеното съответства на признаците от конкретен състав на административно нарушение, която функция в случая не е удовлетворително изпълнена, доколкото не е съобразена конкретната обективна специфика на нарушението. В случая безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е причинил настъпване на ПТП, вследствие на предприета маневра движение назад, с друг паркиран автомобил– установимо и от фактическото изложение в АУАН и НП и от показанията на свидетеля К. и св.С..

Съдът приема, че при установената по делото фактическа обстановка нарушената в случая правна норма от жалбоподателя, е тази на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В тази връзка според съда са налице предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното 3 постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. "