Протокол № 2969 от 17.03.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2969 гр. София, 15.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А

Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело № 20211110140467 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Страните редовно уведомени.

ИЩЕЦЪТ Л Б. Л – явява се лично, представлява се от адв. Ц. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Р. Б. Л – не се явява, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 05.11.2021 г.

АДВ. Ц.: Поддържам исковата молба, поддържам представените доказателства, моля да бъдат приети. С оглед оспорването на исковата молба за това, че няма медицински документи за състоянието на доверителката ми, представям и моля да приемете два амбулаторни листа и една рецептурна бланка, като моля да приемете и това, че така, както е посочено в исковата молба, болките и страданията, които е претърпяла доверителката ми, са както физически отразили се на нейното здравословно състояние, така и психически, то също е част от нейното здравословно състояние. Претърпяла е вреди, за които моля да бъдат допуснати доказателства за установяването им.

Също така по повод на възражението, че ответника живее на първия етаж в 1 сградата, моля да се веме предвид това, че деликта се изразява не в това, че той е бил в собствения си етаж, а в това, че е влязъл в етажа на доверителката ми, който пък е нейна собственост и тя има право да го ползва, като по този начин е нарушил и издадената му ограничителна заповед.

АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. С оглед направеното уточнение само да кажа, че доверителят ми живее на вторият жилищен етаж от процесната къща и за да стигне до етажа си следва да мине през първият етаж. Те са с общо стълбище и с общ вход и има антре, т.е. няма как физически да се качи на втория етаж ако не мине през първия етаж и към онзи момент правя уточнението, че ищцата не е живяла на адреса за разлика от доверителя ми, за когото към онзи момент жилището е било единствено.

По отношение на така представените в днешното съдебно заседание писмени документи, моля ако мога да се запозная с тях, за да дам становище.

СЪДЪТ дава възможност на ответника да се запознае с днес представените от ищеца писмени документи.

АДВ. Г.: Нямам други искания по доказателствата. Водя си свидетелите.

АДВ. Ц.: По повод на фактите и на казаното току-що от представителя на ответника, моля да се вземе предвид, че претенцията е във връзка с влизането от страна на ответника в етажа на доверителката ми, а не преминаването му през общите части. Той е влязъл в етажа на доверителката ми, заплашвал я е, влязъл е в самото жилище на доверителката ми.

АДВ. Г.: Във връзка с така представените днес от ищеца документи, считам, че същите са неотоносими към настоящия казус по простата причина, че са издадени, първият е издаден на 28.09.2016 г., два месеца след процесното събитие, а другите са съответно една и две години след процесното събитие.

АДВ. Ц.: В исковата молба сме посочили, че страданието на доверителката ми е продължило с месеци след случката и в тази връзка ги представяме.

СЪДЪТ намира, че днес представените писмени доказателства от ищеца следва да бъдат приобщени към материалите по делото, като възраженията на ответника ще бъдат обсъдени с крайния съдебен акт.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

2

ПРИЕМА 2 броя лист за преглед на пациент от 28.09.2016 г. и от 04.02.2017 г. и рецептурна бланка от 12.11.2018 г.

В залата се въведоха допуснатите на страните свидетели.

СЪДЪТ снема тяхната самоличност.

С В М, 31 г., неосъждана, без дела със страните по делото. Л ми е майка.

Р ми е вуйчо. Водя дело срещу Р за заплаха за убийство.

Е А С, 49 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.

В М Д, 44 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.

Живея на семейни начала с Р от 20 години.

Б Х Н, 48 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото.

СЪДЪТ разяснява на свидетелите С В М и В М Д правата им по чл.166 от ГПК.

С В М заяви: Искам да бъда свидетел по делото.

В М Д заяви: Искам да бъда свидетел по делото.

СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.

291, ал.1 НК.

От залата излязоха свидетелите В Д, Е С и Б Н

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля С М.

СВИДЕТЕЛКАТА С М отговаря на въпроси на съда и на адв. Ц.:

Отношенията на моята майка и моят вуйчо за съжаление са влошени, тъй като вуйчо ми винаги е искал да става на неговото, обясняваше на майка ми, тъй като той е по-големия брат , че цялата къща и имущество трябва той да ги наследи. Знам за инцидент от 2016 година. Лятото на 2016 г. вуйчо ми наруши ограничителната си заповед, която беше издадена, защото преби майка ми. Аз и майка ми бяхме отишли до къщата ни в кв.М Д да съберем багаж, който беше останал след като тя и баба ми се бяха изнесли и си бяхме на първия етаж, който си е наша собственост. По повод на това се водеха дела. Вуйчо ми обжалваше ограничителната заповед, но съда я потвърди.

Майка ми беше водила дело за случая от домашното насилие като пострадала, да й се изплати обезщетение. В момента за заплахи за убийство се води дело, тъй като вуйчо ми заплашва както мен, така и майка ми и има дело и за счупени и откраднати видеокамери от страна на вуйчо ми. Майка ми в 3 момента живее при мен в ж.к.М 4, тъй като я е страх да се върне да си живее на къщата. Къщата се намира в кв.М Д, УЛ. №, ет. 1. Вуйчо ми живееше на втория етаж на същия адрес тогава - към момента на нарушаване на ограничителната заповед. В момента не знам къде живее. Двора на къщата е 50/50 ид. части. Първият етаж е собственост на мен и на майка ми, а втория етаж е собственост на вуйчо ми. Къщата има един общ вход, входно антре, коридор и през този коридор има стълби нагоре за втория етаж, след това коридора продължава и натам вече е първия етаж – нашата собственост. От входното антре има коридор и от стълбите още един коридор, който е за към нашия етаж. Няма как да обърка коя е нашата собственост и коя е неговата собтвеност. Майка ми живя там от 2010 г. след като аз и сестра ми навършихме 18 и 19 години, след баловете ни до декември 2015 г. след побоя се изнесе при мен в ж.к.М 4. След това ходихме на процесната дата, когато вуйчо ми наруши ограничителната заповед, за да си вземем вещи и да си наблюдаваме имота, защото може да се спука тръба, да стане някаква авария, понеже вуйчо ми прави неща по инсталациите, които се правят погрешно, не спира водата и т.н. Не винаги като отидем там го заварваме. Той излиза с жена му и я вози на работа. Събота и неделя в телефонните разговори, които той ми остави и телефонни съобщения, ми казва как по цял ден са ходили по България и са обикаляли на почивка. След въпросния инцидент през 2016 г. майка ми е изключително зле. Тя не може да спи, не се храни правилно, сънува кошмари, сърцето й излиза извън ритъм, има сърцебиене, получава сърдечни кризи, прави нещо като паник атаки, не мога точно да го определя, при което й се подува езика и не може да говори, треперят й ръцете. Иска постоянно да я карам и да я взимам от работа, защото се страхува. Тя след този инцидент реално загуби вярата си в съдебните институции, в това, че тя дори и да има ограничителна заповед това явно вуйчо ми няма да го спре и нямаме по какъв друг начин да се защитиме. Дори когато се изнесохме той продължи да звъни по телефона, всяка нощ той оставя по 10-12 гласови съобщения, ходи пред работата на майка ми, пред офиса й, ходи по магазините, в които ние пазаруваме в ж.к.М 4, въпреки че той няма нищо общо с тези магазини, заплашва ни. Аз си мислех, че той ще ни остави поне когато тя се изнесе и вече не е там, но той не се спира. Той с тези си заплахи цели и иска аз да ходя да му се разпиша и цялата къща да остане за него, защото майка ми ми прехвърли етажа на мен. От 2016 г. до този момент майка ми е все в това състояние. Интензитата на заплахите малко понамаля, защото вече малко или много не се засичат толкова често с него. Не като да знае, че той е на горния етаж, ще слезе и ще й направи нещо. Майка ми винаги ме пита като се приберем вкъщи дали съм заключила хубаво вратата, дали съм пуснала алармата, иска да я взимам от работа, а ако аз не мога да я взема от работа си говорим по телефона да ми се обади, че се е прибрала. Майка ми има опасения, че вуйчо ми може да изпълни тези негови заплахи. Ние се движим с нея като скачени съдове. Тя ме накара да й взема спрей за противоотбрана, за да може да се защити ако нещо стане, аз Ви казвам, че ако 4 на вуйчо ми му се отдаде възможност и някъде ни хване самички съм сигурна, че ще направи най-лошото. След случката тя не можа да спи цяла нощ, получи сърцебиене, вкъщи й давах хапчета, за да може да се успокои, цялата трепереше, беше много страшно. Викали сме линейки, няколко пъти сме я карали до спешното, защото в момента, в който тя си помисли, че някъде е видяла вуйчо ми в близост или телефоните звъннат и тя започва да се паникьосва. Аз лично съм я карала няколко пъти в спешното и всеки път ми казват, че е била на косъм ако само малко съм се забавила, можело да стане най-лошото. Карането на майка ми до спешното е във връзка с това, че сърцето й излиза от ритъм когато се притесни. Не си спомням дали преди това е имала някакви сърдечни проблеми, не мога да кажа, но след този случай зачестиха, защото тя реално погледнато вече не се чувстваше сигурна.

До преди това си е мислила, че може да има някакво подобрение, но в момента, в който той наруши ограничителната заповед, тя рухна психически тотално. Тя не можеше да работи нормално. Нейната колежка като се виждахме с нея ми казваше „Стефи, вземете мерки, отидете на лекар, защото майката ти не е добре“, обаче нас ни е срам, дори и от най-близките ми приятели ме е срам да им кажа в какви отношения сме с вуйчо ми. Майка ми тогава работеше в „Нет 1“ на каса и в „Кауфланд“.

АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси.

СВИДЕТЕЛКАТА С М отговаря на въпроси на адв. Г.: След 2015 година, когато майка ми се изнесе от къщата до случката през 2016 г. сме посещавали имота с майка ми колкото пъти ни се е налагало и сме се сещали, че още нещо трябва да вземем, че трябва все пак да нагледаме етажа. Може би един път седмично посещавахме къщата. Притеснявахме се когато ходим там и всеки път ходехме двете, аз се обаждах на сестра ми да й казвам, че отиваме на адреса и че ако не се прибера в рамките на един час да ме потърси и да провери какво се случва и дали всичко е наред, проверявахме ако има някой съсед да може и той да реагира като ще ходиме до там. Всеки път в собствения ми имот аз съм ходила на пръсти, на тръни, дали те няма да са там, дали нещо няма да се случи. След случката продължихме да ходим на адреса с майка ми. След юли 2016 г. с майка ми сме посещавали адреса, но винаги е било да сме двете и някой да знае, че сме там. След случая майка ми е водила дело за обезщетение за домашно насилие. Майка ми говори единствено с мен, със сестра ми, нейната колежка, защото казва, че я е срам.

След случая майка ми ходи на консултации с психолог.

АДВ. Г.: Само да се отбележи, че свидетелката получи информация за консултациите на майка й при психолог от адвокат Ц.. Нямам повече въпроси.

5

СЪДЪТ освободи свидетелката С В.

В залата влезе свидетелката Е С.

СВИДЕТЕЛКАТА Е С отговаря на въпроси:

С Л сме колежки и отделно съм живяла в нейния дом на първия етаж от 2013 г. на адрес: кв.М Д, ул. №. Там живях от 2013 г. до 2019 г. и отделно с Л работехме заедно. Знам цялата жестокост на Р. На този, въпросния адрес, живее Р, на втория етаж. За шест години го опознах и разбрах за какво става въпрос. Л идваше там докато майка й беше жива, мисля, че 2015 г. беше, до побоя. Аз бях там не наемател, а по-точно на приятелски начала. Не съм плащала, помагах да гледаме болната й майка, редувахме се. Знам за инцидента през лятото на 2016 г., но аз или на работа съм била, после вече се видяхме с нея и разбрах за ситуацията, но не ме изненадва, защото Р е много жесток и зъл човек. После след инцидента постоянно минаваше покрай нашия офис където работехме с мерцедес-а бавно, бавно, и правеше знак с ръка как ще й отреже главата. Тя много се страхуваше след случката, не ходеше без придружител, от страх тя не можеше даже сама по улиците да излиза. Идвала е в имота след случката, сега все пак това е нейния дом. След 2016 г. съм била свидетел когато тя е идвала в къщата, нали се вижда с мен. Определено има промяна в държането й, тъй като нали Ви казвам, ние заедно работим. Аз няколко пъти съм викала линейка, тя започна да получава паник атаки, задушаване, сърцебиене, много често плаче, просто се притеснявам за нейното състояние, защото това е много голям психически стрес и тормоз.