Решение № 127 от 09.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велико Търново, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600212 по описа за 2025 година и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК.

С Присъда №30/20.06.2025г. ОС-Плевен по НОХД№155/2025г. е постановил: Признава подсъдимия С. М. К. за виновен в това, че: На 03.09.2024г. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като извършител с В. В. Б. от с.Борован, като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща находяща се в с.Бреница, общ.Кнежа, **********, собственост на М. Г. М. от гр.Несебър, обитавано от Е. С. Д. от с.Бреница, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170, ал.2, предл.1 во,вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода; На 03.09.2024г. в с.Бреница, обл.Плевен, **********, при условията на домашно насилие, в съучастие като извършител с В. В. Б. - извършител, отвлякъл Й. Л. Л., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т.2 и т.5а, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 12 години лишаване от свобода; На 04.09.2024г. в с.Борован, обл.Враца, се съвкупил с Й. Л. Л. от същото село, като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.54 от НК го осъжда на 6 години лишаване от свобода. Налага на основание 1 чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. М. К. едно общо, най-тежко наказание, а именно 12 години лишаване от свобода, п р и първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от наказанието лишаване от свобода приспада времето, през което подсъдимият С. М. К., е бил задържан за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимия С. М. К., подадена лично и отделно по жалба на С. М. К. чрез защитника адвокат Л. Н., като се обжалва Присъда №30/20.06.2025г., постановена по НОХД №155/2025г. по описа на ОС-Плевен, с твърдения че наложеното наказание е несправедливо. Иска се, и с двете жалби, изменение на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия С. М.

К., адв. Л. Н. поддържа жалбата и иска да бъде уважена, поради явна несправедливост на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане, поради наличие на съществено процесуално нарушение при формиране волята на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият С. М. К. поддържа жалбата и становището на защитника му и моли да се намали наказанието.

Представителят на ВТАП излага съображения, че въззивната жалба срещу присъдата на Окръжен съд Плевен, постановена по НОХД №155/25 г. следва да се остави без уважение, като неоснователна. Доводите, изложени в нея касаят несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия К. като се твърди че то било несъразмерно тежко, което не е така и би следвало да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд Плевен. Първоинстанционният съд при отмерване на наказанието е точел, както смекчаващите, така и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно доброто процесуално поведение и съдействието, което подсъдимият К. е оказал за разкриване на обективната истина по две от обвиненията - това по чл. 170 ал.2 НК и другото по чл. 142 ал.1 от НК като е отчетено и, че макар да не признава факта на извършеното насилие насочено към осъществяване на полов акт с пострадалата, на практика с обясненията си К. все пак потвърждавала фактическата обстановка до голяма степен така както тя е изложена в обвинителния акт. Относно оплакването, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви от страна на Окръжен съд Плевен се посочва, че не съществува такова основание. Съдът достатъчно в нужната степен се е мотивирал по всички обстоятелства по силата на закона в мотивите. Изтъкнал е какво е извършено, въз основа на какви доказателства, извършил е необходимия доказателствен разбор и е отмерил вярното наказание. Изтъкнатите от защитата основания и респективно искане за връщане на делото за ново разглеждане, следва да бъде оставено без уважение.

2

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбите на подсъдимия С. М. К., подадена лично и жалбата чрез защитника адвокат Л. Н. са подадени в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 20.06.2025г., а жалбите са подадени на 27.06.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че са процесуално допустими.

По основателността на жалбата.

За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подс. С. М. К. и свид. В. В. Б. от с.Борован /спрямо когото наказателното производство е приключило със споразумение/ към 03.09.2024г. поддържали приятелски отношения.

Пострадалата Й. Л. Л. от с.Борован, област Враца живеела във фактическо съжителство с подс. С. К. в продължение на около 10 години в с.Борован, обл.Враца. Тъй като през този период подсъдимият непрестанно я тормозел психически и физически, тя няколкократно бягала от него, но той я принуждавал да се върне чрез сила и заплашване. И двамата работели във ферма, собственост на свид. В. Ч. в с.Борован. В началото на 2024г. там работа започнал и свид. Е. С. Д.. Й. Л. и Е. Д. установили близки приятелски отношения и през месец юли 2024г. Й. Л. напуснала С. К. и се преместила да живее при Е. Д. в къща находяща се в с.Бреница, **********, собствена на М.

Г. М. от гр.Несебър. Къщата била с изключено електрозахранване, като входната врата не се заключвала. Въпреки близките й отношения със свид. Д. за кратък период подс. С. К. върнал Й. Л. в дома си в с.Борован. Тя продължила да поддържа отношения с Е. Д. и на 30.08.2024г. отново напуснала подс. К. и заживяла със свид. Д. в къщата в с.Бреница.

На същата дата около обяд подс. К. отишъл на работа във фермата на В.

Ч. в с.Борован, потърсил свид. Л. и след като при позвъняване телефонът й бил изключен и не я открил подал сигнал на тел.112. По-късно същия ден разбрал, че е била видяна със свид. Д. и предположил, че отново са заживели заедно. Изпитал силен гняв и ревност и решил да си върне Л., независимо от волята й.

На 03.09.2024г. вечерта подс. К. бил със свид. В. Б. в питейно заведение в централната част на с.Борован. Споделил му намеренията си, по насилствен начин да прибере обратно в дома си свид. Л.. Б. бил употребил неустановено количество алкохол и се съгласил да участва. Около 21:30-22,00ч. часа в същото заведение отишъл и свид. П. Ц. В. от с.Борован.

Подс. К. попитал свид. В. дали е съгласен с личния си автомобил да откара него и свид. Б. до с.Бреница, като му заявил „да си прибера жената“. За 3 услугата обещал да му плати 50лв. и свид. В. се съгласил, без да пита за подробности. Свид. В. знаел, че те отдавна били живеели заедно и познавал свид. Л. като „Ани“.

Отпътували тримата към с. Бреница, с управлявания от св. В. лек автомобил марка Ситроен, модел Пикасо, сив на цвят със словенска регистрационна табела с № KP TR - 452, като минали по главния път през гр.Бяла Слатина, с.Търнак/В обвинителния акт и в мотивите на ОС-Плевен е посочено с.Нълнак, но такова село не съществува/ - с.Лазарово до с.Бреница. По пътя не спирали никъде. Когато стигнали до с.Бреница, подс. К. започнал да насочва В. по кои улици да се движи и накрая му казал да спре пред къща на улица ********** в селото. Подсъдимият и свид. Б. слезли от автомобила, а водачът В. продължил по улицата с намерение да обърне автомобила в обратна посока.

Междувременно подс. К. и свид. Б. прескочили през оградата и се насочили към неосветената къща, като преминавайки през двора си осветявали пътя с фенерчетата на мобилните си телефони. Часът бил около 22,30-23,00часа. По това време свид. Л. и Д. били легнали да спят. Д. бил буден, забелязал светлините на фенерчетата и станал. Видял силуети пред остъклението на къщата си и започнал да ги пита със силен глас кои са и какво правят в къщата му. Никой не му отговорил и той излязъл на двора. В този момент свид. Б. насочил светлината от фенерчето към очите на Д.. След като го заслепил, хвърлил телефона на земята и сграбчил Д. с ръце за врата. Започнал да го тегли назад, като му казвал да мълчи. Д. започнал да се задушава, тъй като Б. го бил хванал с дясната си ръка през врата и го дърпал назад, а в същото време с лявата си ръка го натискал в гърба, в противоположна посока и по този начин го обездвижил. Възползвайки се от помощта на свид. Б., подс. К. влязъл по насилствен начин в дома обитаван от Д. и Л., насочил се към вече събудилата се от шума Л. хванал я с две ръце за дясната ръка и я издърпал да става от леглото, като в същото време и извикал да става и да тръгва с него.

Обиждал я, като използвал псувни и нецензурни думи. Издърпал я от леглото, въпреки съпротивата й като тя викала и силно „Помощ Емиле!“, „Обади се на полицията!“. За да преодолее съпротивата подс. К. използвал още сила и я издърпал от леглото, при което Л. паднала на земята. Била само с долно бельо /бикини/ и никакво друго облекло. Продължил да я влачи през помещението, а след това и през двора, докато Л. всячески го умолявала да я пусне. Тъй като портата била заключена подс. К. хванал свид. Л. през кръста и за единия крак, след което я прехвърлил през оградата. Л. паднала на земята. Веднага след това подс. К. също прескочил през оградата и против волята й успял да я качи през задната врата в паркирания на улицата автомобил на свид. В. и седнал до нея на задната седалка. След К., оградата прескочил и свид. Б.. Качил се и той в автомобила, като седнал на седалката до шофьора и В. потеглил. Свид. Д. се опитал да ги догони, но не успял и видял как превозното средство се насочва към главния път и изхода на селото в посока към с.Лазарово. Обадил се на полицията и съобщил за случилото се.

4

Обратно по пътя към с. Борован, В. забелязал, че Л. е само с бельо, полугола и боса. В автомобила Л. и К. започнали да се карат, тъй като Л. ясно му заявила, че не иска да се връща при него. Говорели на цигански език и В. не разбирал точно естеството на разменените думи, но по тона, останал с впечатлението, че се карат. Ядосан от реакцията на Л., в един момент С. К. ударил с лявата си ръка два шамара на Л. и я захапал по бузата. Л. започнала крещи. Свид. В. направил забележка на К., като му казал, че ако продължи да се разправя с жена си и да я бие, ще върне всички до къщата в с.Бреница и ще ги остави там. Поискал също К. да свали тениската си и да я даде на Л. за да се облече, което той направил. По време на пътуването свид. Л. и подс. К. продължили да се карат на цигански език. От време на време разговорът между тях преминавал и на български език, при което В. разбрал, че двамата взаимно се обвиняват кой на кого бил изневерил. Няколкократно свид. В. и Б. се опитвали да ги накарат да преустановят кавгата и атмосферата в автомобила постепенно се нормализирала. Около полунощ пристигнали в с.Борован. К. поискал В. да ги остави пред посочена от него къща на ***********, където живеела дъщерята на Л.-свид. М. Б. и мъжа, с който съжителствала - свид. А. А. и детето им. Свид. Л. сама слязла от автомобила и двамата с К. влезли в двора на къщата, а В. и Б. продължили към центъра на селото. К. разказал на Б. и А., всичко случило се през въпросната вечер, като търсел подкрепа от роднините на Л. в опита си да я убеди, че трябва да остане с него. Разговаряли около 10 минути. Поискал от Б. да даде една рокля на майка си.