Решение № 4999 от 05.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4999

Пазарджик, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700815 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано по Жалба на С. Ц. К., [ЕГН], от с. Драгиново, ул. Брезите № 25, общ. Велинград, обл. Пазарджик, с посочен адрес с. Драгиново, ул. Скала № 3, общ. Велинград, адв. Н., срещу Решение № 1012-12-360#1 от 30.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-264-3 от 16.04.2025, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ, Пазарджик, с което на С. Ц. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 31.07.2024 г. в размер на 26.41 лв. дневно.

3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се субсумират в разбирането, че административния орган е приложил неправилно материалноправния закон.

Счита се, че административния орган не е съобразил истинския смисъл на разпоредбата на чл. 142 от АПК и некоректно е приложил правилото на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Сочи се, че доколкото нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав от който жалбоподателя черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което той е упражнила това свое право, тя не може да бъде приложена в конкретния казус. Сочи се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона с което на нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Според административния орган, принципно положение е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Като аргумент в тази насока се сочат решения на Върховния административен съд, както и Решение № 5 от 27 март 2018 г. по конституционно дело № 11 от 2017 г. и Решение № 4 от 14.05.2020 г., постановено по к. д. № 9 от 2019 г., двете на Конституционния съд на Република България.

По отношение на приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е цитирано Решение на Съда(седми състав) ат 12.10.2023 г. по дело С-45/2022

Поддържа се, че новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави в които се прилагат европейските регламенти.

В подкрепа на становището се сочат съдебни актове на Върховния административен съд и на други административни съдилища.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .

II. За допустимостта :

5. Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 02.07.2025 г. и очевидно е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок. При това положение и при наличието на правен интерес от оспорването, жалбата следва да бъде приета за допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. №ЗПОБ-602-00208 от 19.02.2024 г. (л. 81), Кичилиев е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявала трудова дейност в периода от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. във Франция.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателя е било отправено писмо изх. №У-122-00-264-1 от 22.02.2024 г.(л. 69), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж във Франция,

В отговор на искането е представено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка №1019-12-1454 от 05.03.2024 г. (л. 64 и сл.), в което Кичилиев е заявил осигурителен стаж във Франция от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г., с работодател DALIVAL, LA CHAMPAGNE, DOUE-EN-ANJOU. Приложени са още, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; удостоверение за работа; фишове за изплатено възнаграждение; сезонен трудов договор, страна по който е Кичилиев; сертификат за работодател удостоверение за заетост; удостоверение за получаване на предварителна декларация за заетост; предварителна декларация за заетост.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №941164 и U003 №948225 (л.55 и сл.), от компетентната администрация във Франция е изискано предоставяне на информация относно С. К. за прежде посочените периоди на трудова заетост.

При това положение, с Разпореждане №122-00-264-1 от 05.03.2024 г.(л.62) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

В отговор на искането отправено до компетентната администрация във Франция, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпили структурирани електронни документи U017 №1318082, U004 №1318084 ( л. 25 и сл.), с удостоверени: период на осигурена заетост : от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода: от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г., включително в размер на € 1575.67.

По преписката е приложен и преносим документ U1, в който са удостоверени същите данни, като посочения размер на възнаграждението е € 1892.84. В структуриран електронен документ Н002 е указано(л. 34), че в преносим документ U1 в т. 2.3.1 е допусната грешка, тоест сумата на полученото възнаграждение е неправилно посочена

8. С Разпореждане №122-00-264-2 от 08.04.2024 г.(л.23), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-264-3 от 16.04.2025 г.(л. 17), на основание чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на С. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода за периода от 01.02.2024 г. до 31.07.2024 г. в размер на 26.41 лв. дневно. За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.02.2022 г. до 31.01.2024г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 21921,34лв. и е приел, че за общо 498 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 44,02лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 26.41 лв., тоест 60% от 44,02лв.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

9. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.

В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че „… Приложим материален закон, съгласно чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, е този към момента на издаване на административния акт. Релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаде акт с определено съдържание. Тоест разпоредбата на чл. 546, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила (13.08.2024 г.), включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон..… В настоящия случай, към датата на влизане в сила на новоприетата правна норма не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение, тъй като не е било издадено разпореждане, по подаденото заявление за парично обезщетение за безработица….“.

Изброени са конкретни решения на административните съдилища, като особено внимание е обърнато на Определение №3648 от 08.04.2025 г., постановено по административно дело №3139 по описа на Върховния административен съд за 2025 г.

Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) Nº883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа….“.

IV. За правото :

10. Описаното в предходната част на настоящото решение, налага да се приеме, че спора между страните е изцяло правен и се концентрира по отношение приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО във връзка със заявеното от Кичилиев искане. Въпросния нормативен текст е нов и е приет с § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 09.08.2024 г. Доколкото в случая не е определен изрично срок за влизане в сила на нормативния текст, по правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е в сила от 13.08.2024 г.