Решение № 5224 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5224 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100501071 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №19518 о т 30.10.2024г., постановено по гр.дело №21652/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е признато за установено, на основание чл.439, ал.1 ГПК, че Й. П. И., с ЕГН **********, не дължи принудително изпълнение на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, на сумата 4725.93 лв., главница, представляваща неплатени месечни вноски и такса за обслужване и управление на кредита по договор за потребителски кредит от 03.09.2008г., ведно със законната лихва от 28.05.2011г. до изплащане на вземането, както и сумите 94.52 лв., разноски по делото за държавна такса и 211.78 лв., юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 19.01.2012г., издаден по ч.гр.дело №22783/2011г. по описа на СРС. С решението е осъдена "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, да заплати на Й. П. И., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 801.29 лв., съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Ц., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №19518 о т 30.10.2024г., постановено по гр.дело №21652/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е 1 приел, че по образуваното изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, което на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, под №3732/2021г., не са били извършвани действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б."в" от ЗЗД, поради което е обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени по давност и на това основание е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. Твърди се, че от образуването на изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, т.е. от 2012г. погасителната давност е спряла да тече до 26.06.2015г., когато е обявено ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. по описа на ВКС. Поддържа се още, че от данните по изпълнителното дело се установява, че през 2019г. в законоустановения 5-годишен давностен срок взискателят - "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е депозирал многократно молби за извършване на изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Поддържа се, че настъпилата перемция е без правно значение за давността, като единствената правна последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Сочи се, че новото искане, макар и направено след настъпилата перемция, води до прекъсване на давността независимо от факта дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всеки случай е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази връзка се излага, че с посочените от взискателя изпълнителни способи многократно е била прекъсната давността и съответно 5-годишния давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда, което е основание за отхвърляне на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – ищца - Й. П. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Н. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2012г. по ч.гр.дело №22783/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, които вземания са прехвърлени от "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД /с ново наименование "Транзакт Юръп" ЕАД/ с договор за цесия от 23.02.2015г. н а "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, което на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, под №3732/2021г., са погасени по давност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, сторени въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от Й. П. И., с ЕГН **********, срещу "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 2

19.01.2012г. по ч.гр.дело №22783/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, които вземания са прехвърлени от "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД /с ново наименование "Транзакт Юръп" ЕАД/ с договор за цесия от 23.02.2015г. на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, което на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, под №3732/2021г..

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, в което е уважен предявения от Й. П. И., с ЕГН **********, срещу "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения Й. П. И., с ЕГН **********, срещу "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2012г. по ч.гр.дело №22783/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, които вземания са прехвърлени от "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД /с ново наименование "Транзакт Юръп" ЕАД/ с договор за цесия от 23.02.2015г. на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, което на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, под №3732/2021г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и 3 изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за основателност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с установената съдебна практика. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни, като по отношение на тях следва да се добави и следното:

В случая с подадената искова молба ищцата – въззиваема страна в настоящото производство, оспорва дължимостта като погасени по давност на суми, предмет на изпълнително дело №2396/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег.№861 на КЧСИ, с район на действие СГС, което на основание чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К., с рег.№924 на КЧСИ, с район на действие СГС, под №3732/2021г.. В разглеждания случай ищцата основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането след образуване на изпълнителното дело. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 от ГПК.

Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 19.01.2012г. по подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по ч.гр.дело №22783/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав. Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2012г. по подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика - постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О. ,, съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О., Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..