Решение № 2336 от 06.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13986/2025
- Вид
- Решение № 2336
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2336 гр. София, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100513986 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение № 19571 от 20.10.2025 г., гр.д. № 22799/2025 г., СРС, 43 ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу М. В. Й. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева, представляваща 1/2 част от сумата 186,68 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева, представляваща 1/2 част от сумата 9,13 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г., ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Х. В. Й. искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева, представляваща 1/2 част от сумата 186,68 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева, 1 представляваща 1/2 част от сумата 9,13 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г., като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат С.А.Н. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника М. В. Й. в исковото производство, ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат М.Л.Л. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника Х. В. Й. в исковото производство, ОСЪЖДА М. В.
Й. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав., ОСЪЖДА Х. В. Й. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав, ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат С.Й.Д. на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА сумата от 6,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника - настоящ ответник М. В. Й. в производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат В.Ф.С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 6,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника - настоящ ответник Х. В. Й. в производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Счита, че според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016 г., клиентът изпада в забава за плащане на месечните суми за топлинна енергия по фактурите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихвата върху главницата за дялово разпределение се дължи от изготвяне на извлечението по сметки, представено по делото, която сума е прибавена към лихвата за цена на потребена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете М. В. Й. и Х. В. Й. оспорват 2 жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно, поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане, длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД. Когато кредиторът не оказва необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл 3 да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, кредиторът не може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва.
Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземания за мораторни лихви за забава върху главниците за стойност на топлинна енергия от всеки от двамата длъжници поотделно през периода 15.09.2022 г. - 29.02.2024 г. са основателни. При условията на чл. 162 ГПК, въззивният съд с помощта на онлайн калкулатор определя размерите от по 47,72 евро /93,34 лв./ през същия период, за които предявени размери исковете следва да се уважат изцяло.
Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за две суми от по 9,13 лв. или 4,67 евро - мораторни лихви върху главниците за цена на услуга дялово разпределение през периода 16.07.2021 г. - 29.02.2024 г. Вземането за стойност на дялово разпределение, дължимо на топлопреносното дружество не е нормативно обвръзано с краен срок, поради което става изискуемо от момента на поканата съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При липса на доказателства за редовно връчена покана за плащане в момент, предхождащ сезирането на съда, забавата настъпва най-рано с връчване на препис от исковата молба.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете за мораторни лихви върху главниците за стойност на топлинна енергия и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат.
Решението следва да се потвърди в останалата част, с която са отхвърлени исковете за мораторни лихви върху главниците за цена на услуга дялово разпределение.
Ищецът в заповедното производство установява разноски от 25 лв. – д.т., пред първа инстанция - 79,50 лв. за държавна такса, а пред въззивна – 50 лв. за държавна такса, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на възстановяване за сумата 143,69 лв. / 73,47 евро.
4
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП, въззивният съд определя сумата 51 евро /100 лв./ - юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в заповедно производство, от които съразмерно уважената част от искове има право на по 47,43 евро. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП, съдът определя две суми от по 100 евро – юрисконсултско възнаграждение поотделно за първа и въззивна инстанция, от които съразмерно уважената част от исковете има право на две суми от по 93 евро, общо евро.
Ответниците по исковете претендират, но не установяват разноски разноски пред заповедния съд, първоинстанционното исково и въззивното производство, поради което такива не се дължат.
Представлявани са безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА материално затруднено лице, както следва: в заповедното производство от адв.
С.Й.Д., САК за ответника М. В. Й. и от адв. В.Ф.С. за ответника Х. В. Й.; пред първоинстанционния съд в исковото производство от адв. С.А.Н., САК за ответника М. В. Й. и адв. М.Л.Л., САК за ответника Х. В. Й., а пред въззивна от адв. С. С. за двамата въззиваеми.
Настоящият съдебен състав определя на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждения при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. ВАР и съразмерно отхвърлената част от исковете, за две суми от по 14,32 евро /28 лв./ поотделно за заповедно производство и четири суми от по 14,32 евро поотделно за първоинстанционно исково и въззивна производство.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19571 от 20.10.2025 г., гр.д. № 22799/2025 г., СРС, 43 в частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. В. Й. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева, представляваща 1/2 част от сумата 186,68 лева обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 5
15.09.2022 г. до 29.02.2024 г., ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. В. Й. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,34 лева, представляваща 1/2 част от сумата 186,68 лева обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г., като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат С.А.Н. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника М. В. Й. в исковото производство ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат М.Л.Л. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника Х. В. Й. в исковото производство, ОСЪЖДА М. В. Й. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав., ОСЪЖДА Х. В. Й. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 21,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат С.Й.Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 6,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника - настоящ ответник М. В. Й. в производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на адвокат В.Ф.С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 6,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника - настоящ ответник Х. В. Й. в производство по ч.гр.дело № 15071/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d80736aa-4386-44e8-a148-3f379e7f7d35