Решение № 1028 от 30.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520104092 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на А. Ф. А., че ищцата С. Ф. А. е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. *****, общ. *****, обл. Русе, ул. „******“, а именно: Дворно място с площ от 850 кв.м., с масивна жилищна сграда, за което е отреден парцел XI - 273, в кв. 38 по плана на гр. *****, общ. *****, обл. Русе, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ VII-274, на основание давностно владение повече от 10 години.

Ищцата твърди, че с ответника, който е неин брат, са наследници на наследодателите Ф. А. А., починал на 26.03.2002г. /техен баща/ и Б.И.А., починала на 17.02.2004г. /тяхна майка/, които след смъртта си им оставили в наследство гореописания недвижим имот.

Твърди още, че през 1993 г. – 1994 г. ответникът напуснал РБългария и прекъснал всякакви контакти с родителите им, както и с ищцата и семейството си. Многократно са правили опити да се свържат с него. След смъртта на родителите им процесният имот запустял, а стените на имота и оградите му започнали да се рушат. Ищцата започнала с помощта на работници редовно да коси тревата пред къщата и около нея, почиствала редовно, а понастоящем стопанисвала целия имот и го поддържала, като към настоящия момент твърди, че владее имота, считано от смъртта на майка си през 2004 г., необезпокоявано, непрекъснато и явно. През годините била заплащала и всички данъчни задължения, включително и тези на ответника по отношение на неговата ½ ид.ч. от собствеността му. С оглед на което моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са брат и сестра, а баща им Ф. А. А. приживе е придобил по наследство и делба процесния недвижим имот, представляващ: Дворно място в гр. *****, обл. Русе, с площ от 850 кв.м., с масивна жилищна сграда, за което е отреден парцел XI - 273, в кв. 38 по плана на гр. *****, общ. *****, обл.

Русе, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ VII274. (Решение № 414/25.11.1974 г. по гр.д. № 2205/1974 г. на РРС и Нотариален акт № 7/04.01.1986 г., том I, дело № 22/1986 г. на нотариус при РРС)

Съгласно Удостоверение за наследници изх. № СП-4806/24.07.2024 г. на Община *****, след смъртта си на 26.02.2002 г. Ф. А. е оставил за свои наследници страните и съпругата си Б.И.А., която починала на 17.02.2004 г. и оставила за свои наследници ответникът А. Ф. А. и ищцата С. Ф. А., което се установява от Удостоверение за наследници изх. № 32/24.07.2024 г. на Община *****.

По делото са разпитани трима свидетели за установяване твърденията на ищцата. Свидетелят Е.Р.А. установява, че познава С. А., тъй като и двамата живеят в гр. *****, а в съседен имот живее негов далечен роднина. Според свидетеля ищцата е собственик на процесния имот, защото самата тя така е заявявала, а при интерес към имота от трети лица, съобщавала, че същият не се продава. Откакто майката на ищца починала преди 20 години, около 2004 г. е виждал в имота само С., която започнала в края на 2004 г. да го поддържа, направила ограда от мрежа, колове и метална врата. Живяла там от края на 2004 г. до 2007 г., като и в момента го поддържа. Тя наемала хора при поддръжката на имота, идвал трактор да оре, хора да косят, да режат дръвчета, защото тя не можела, последно преди 3-4 месеца видял - да почистват, да орат градината, сеят картофи. Не знае някой да е предявявал претенции за собственост към имота. Чувал е, че ищцата има брат, но никога не го е виждал.

От показанията на Н.А.. И. се установява, че познава С. А. от своите сватове, които живеят близо до нейния имот, където я е виждал да работи из двора, както и да наема хора да и помагат. От близките си знае, че имотът неин - тя така им е казвала. Имало хора, които се връщат от чужбина и искали да го купят, но тя им казвала, че не се продава. Имотът имал ограда от телена мрежа и желязна вратата с катинар. Къщата била едноетажна и подходяща за живеене. От нейните съседи е чувал, че тя има брат, но нищо не знае за него и не го е виждал.

Н.М.Ш., дъщеря на ищцата, изнася данни, че процесният имот е наследствена от бащата на майка и. Наследила го е през 2004 г., когато починала баба и. В началото градината се била занемарила, но ищцата 2 започнала да ходи често там, да чисти, да поддържа имота. След това направила ремонт, за да има хубава стая и да може да си почива, поставена била мрежеста ограда и две колони от бетон, за да се закрепи желязната врата, която да се заключва, като майка и държала ключа. Къщата била едноетажна, долу имало маза, а горе три стаи. Ищцата ангажирала хора, които да идват да й помагат в поддръжката на имота – за копане, за оране. Когато имала време и свидетелката помагала на майка си в градината. Майка и живеела в имота, предимно през лятото, когато било по-топло. Никой не бил идвал с претенции за собственост на имота. Знае, че майка и има брат, но не го познава. Бил в чужбина, но никой не знае точно къде. Той имал и син и жена, с която е разведен. Със сина му нямали връзка от много години, откакто баща му го нямало - от преди 2000 г., дори не го познавала, защото вуйчо и от много години не си говорел с баба и дядо .

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като отчита възможната заинтересованост на св. Ш. по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, като същите се подкрепят от показанията на незаинтересованите свидетели и от писмените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото владение в продължение на десет години води до придобиване право на собственост върху недвижимия имот от страна владелеца. Владението включва два елемента – обективен или упражняваната фактическа власт, и субективен - намерението за своене, което също следва да се обективира в действителността чрез изрични правни действия или конклудентни фактически действия. С ТР № 4/2012 г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а именно - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок.

Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС, разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в 3 качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. (в този смисъл- Решение № 161 от 19.07.2013 г., по гр. д.. № 1163/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС)

В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота. (Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013 г., II г. о., ГК). В този смисъл са и решение № 291/9.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Макар и завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната на намерението за своене за себе си да е необходимо да се сведе до знанието на останалите съсобственици, това правило може да има изключение, ако това е било обективно невъзможно. В настоящия случай е била налице такава обективна невъзможност за манифестиране на намерението на ищцата да владее частта на ответника и тази нейна воля да стигне до него, доколкото както се установи от свидетелските показания на разпитаните свидетели отпреди 2000 г. ответникът не е бил в контакт със своите роднини, не се е разбирал с родителите си – наследодатели на страните и никой не го е виждал от дълго време. Въпреки, че са брат и сетра, ищцата не поддържа контакт с него и не знае къде пребивава, за да може да е обективно възможно манифестирането на намерението за своене на частта, принадлежаща на другия съсобственик.

4

По изложените съображения изводът на съда е, че е било обективно невъзможно демонстрирането на промяната на намерението за своене на целия имот спрямо ответника А. А..

Ето защо съдът приема, че ответникът е изгубил собствеността си върху процесните ½ идеални части от имота, а ищцата ги е придобила по давност в периода от м. 02.2004 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за настоящото производство в размер на 50 лв. заплатена държавна такса, 10 лв. такса за вписване на исковата молба и 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, обл. Русе, ул. ******, че С. Ф. А., ЕГН ********** с адрес *******, е собственик на ½ от недвижим имот – Дворно място в гр. *****, обл. Русе, с площ от 850 кв.м., с масивна жилищна сграда, за което е отреден парцел XI - 273, в кв. 38 по плана на гр. *****, общ. *****, обл. Русе, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ VII-274, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.