Решение № 95 от 25.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Монтана, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение№127/29.03.2023година постановено по гр.д.

№424/2022година по описа на Районен съд гр.Монтана е признато за установено по отношение на С. П. от град *и ЕТ „Л. С. * - Н.Т.“ с ЕИК *със седалище и адрес на управление град *представляван от Н.Н. правото на В.И. като съсобственик да изкупи от С.П. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *, находящ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, който самостоятелен обект е с административен адрес: гр.*, ул.“*“ № *, на първи етаж, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 55,00 кв.м., брой нива на обекта: едно, до съседи на самостоятелния обект по схема: над обекта - *, съседи по нотариален акт: втори етаж на В. И., от изток - първи етаж на М.В., ведно с прилежащите му: избено помещение, находящо се под първия етаж, припадащите се идеални части от общите части на сградата, както и 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин, който С. П. е прехвърлила на ЕТ ,,Л.С.* 1

- Н.Т.“ с ЕИК *с договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *от *г. на нотариус Т.А. с рег.№ *на НК за сумата 36000 /тридесет и шест хиляди/ лева.

Със същото решение са осъдени С. П. от град *и ЕТ Л. С. * -Н.Т.“ с ЕИК *със седалище и адрес на управление град *, ж.к.”*”, блок *, вход *, ет.*, ап.*, представляван от Н.Т. да заплатят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

По делото е постановено и Решение №311 от 13.07.2023година , с което РС Монтана е отхвърлил молбата на В. Б. с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на горното решение като се определи на кого да бъде изплатена дължимата сума за изкупуване на имота.

Решение№127/29.03.2023година постановено по гр.д.№424/2022година по описа на Районен съд гр.Монтана е обжалвано от адвокат М. Т. -САК като процесуален представител на ответника ЕТ „Л. С. *”- Н.Т. с адрес: гр. *като недопустимо, неправилно, допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явно необосновано.Жалбата е подробно мотивирана.Изложени са доводи, че неправилно в мотивите си първоинстанционният съд едностранно е описал и дал пълна вяра на исковата молба, като в продължение на четири страници подробно е изложена исковата молба, а отговора и възражението на ответника е описано в половин страница.Твърди се, че с Нотариален акт за покупко продажба № *, том. *, дело № */ *год. И.З. и М.В.закупуват празно дворно място и си разпределят правото на ползване на две части, като западната страна от парцела остава за И.З., а източната част от парцела остава за М.В., като част от парцела за ползването и на двамата ще бъде частта от сградата която ще се построи т.е. преди построяване на страдата имота / парцела / е закупен и разпределен да се построи сграда. Впоследствие цялата сграда е построена и от двете страни, като нито източната част от сградата може да има претенции към западната,нито западната към източната част от сградата и парцела.Твърди се, че неправилно в мотивите си съдът не е обсъдил и прехвьрлителната сделка, която е осъществена от родителите на В. Б., а именно, че с Нотариален акт за покупко - продажба № *, том.*, дело № */ *година И.З. продава на Б.Г. втори етаж от жилищна града, а така също и 1/ 2 идеална част от дворното място.Тъй като собственика е един при 2 прехвьлителните сделки И.З., то не е била необходима делба на имота и съответно този собственик е узаконил отделни имоти от неговата част от жилищната сграда, западната част, като е обособил две отделни жилища, като едното е продал на Б.Г. - втори етаж от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от дворното място.В жалбата се излагат доводи, че при етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласие от останалите етажни собственици. Идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат по разпореждане на закона, като за тяхното прехвърляне също не се изисква съгласието на останалите етажни собственици.При наличие на отделни самостоятелни обекти - етажи от жилищна сграда, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което тази сграда е построена, има обслужващо я предназначение и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. I ЗС. Разпоредбата на чл. 33 ЗС е неприложима при продажба на един от обектите в тази етажна собственост. Отделната собственост върху самостоятелните обекти обуславя статута на дворното място като обща част към тях, тъй като има предназначение да обслужва същите с оглед използването им. В случая дворното място следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от тази собственост на различните собственици, поради което и е недопустим иск за делба. Това означава, че в тази хипотеза е неприложим и чл. 33. ал. 2 ЗС, отнасящ се само до обикновената съсобственост, където има идеални части от сградата. При етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото си на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласието от останалите етажни собственици, тъй като идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който принадлежат по разпореждане на закона.

Предвид всичко изложено моли съда изцяло да отмени Решение №127 от 29.03.2023 год. на Районен съд - Монтана, втори състав, по гр.д. № 20221630100424/ 2022 год., като недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явно необосновано и постанови ново с което да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 3

С. П. , който обаче не е подписан нито от страната, нито от нейния пълномощник и не следва да се взема предвид.

По делото е постъпила и жалба от адвокат М. Т. -САК като процесуален представител на ответника С. П., ЕГН ********** адрес: гр. *, с която моли съдът изцяло да отмени Решение №127 от 29.03.2023 год. на Районен съд - Монтана, втори състав, по гр.д. № 20221630100424/ 2022 год., като недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явно необосновано и постанови ново с което да отхвърли исковата претенция и да осъди насрещната страна за разноски по делото.

По така подадената жалба е постъпил отговор от„Л.С. *-Н.Т. с изложени доводи за нейната основателност.

В срока по чл.262 от ГПК е постъпил отговор и по двете жалби от въззиваемата страна

В.И. с изложени доводи за тяхната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави без уважение жалбите и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпила и жалба от В. И. с ЕГН ********** от гр.*ул. „*“ № *-* срещу Решение № 311 от 13.07.2023 г. по гр.д.№ 424/2022 г. на Районен съд гр.Монтана.

Моли съда да отмени Решение № 311 от 13.07.2023 г. по гр.д.№ 424/2022 г. на Районен съд гр.Монтана и вместо него да постановите друго, с което като съобразите изложеното в жалбата да определи начин, по който е била платена сумата от 36000 лв. да допълните диспозитива на решението, като реши, че сумата от 36000 лв. трябва да плати на „У.Б.” АД за погасяване на задължението: главница, лихви и разноски по отпуснатия ипотечен банков кредит на ЕТ „Л.. *- Н.Т.“ за закупуване на процесния недвижим имот. Няма как да се знае каква част от получения ипотечен банков кредит е била заплатена до настоящия момент и дали кредитът е бил редовно обслужван и ще продължи да бъде обслужван, поради което счита, че сумата от 36000 лв. трябва да бъде заплатена на банката и ако същата надхвърля дължимата по кредита сума, то банката ще върне на купувача по сделката ЕТ „Л.С. *- Н.Т.“ надплатеното.В случай, че съдът прецени, че посочения от нея начин на плащане излиза извън предмета на делото, то в съответствие с разпоредбата 4 на чл.ЗЗ, ал.З от ЗС да се постановите на кого трябва да плати сумата от 36000 лв. - на продавача или на купувача по сделката.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази жалба от вззиваемите С. Т. и ЕТ „Л.С. *- Н.Т.“ чрез адв.М. Т. с изложени доводи за нейната неоснователност.Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение, като им се присъдят направените в процеса съдебни разноски.

Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени или гласни доказателства.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство и законовите изисквания, приема следното:

Въззивните жалби е ДОПУСТИМИ, подадени от надлежни страни в процеса- в първоинстанционното производство в предвидения от закона срок, ,а разгледани по същество са неоснователни .Съображенията на МОС за това са следните:

По жалбите на С. Т. и ЕТ „Л.С. *- Н. Т.“ чрез адв.М. Т.

В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС.За да уважи исковата претенция изцяло, първоинстанционния съд след като е установил правото на собственост на всяка една от страните върху самостоятелните обекти в поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с административен адрес: гр.*, ул.*“ № *, е приел, че В. Б. и С. Т. са съсобственици и с оглед заключението на вещо лице изслушано по делото, че за процесния имот се предвижда пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, което право не е реализирано в пълния му обем и дворното място не е загубило своята самостоятелност и не се е превърнало в обща част към отделните етажи и при упражняване правото на собственост в пълния му обем като продаде на трето лице своята идеална част от поземления имот е необходимо да се спазят разпоредбите на чл.33,ал.2 от СК като се покани другия съсобственик да закупи неговата част.В случая това не е сторено от ответника, поради което и исковата претенция е уважена изцяло, като е определена и сумата за изплащане от непоканения собственик.

Така направените изводи от първоинстанционния съд са неправилни и 5 незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:

Касае се за предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС.

Съгласно чл.33,ал.1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

За предоставяне на защитата по чл. 33, ал. 2 от ЗС е необходимо да са налице и следните предпоставки - наличие на съсобственост върху недвижим имот между ищеца и продавача по договора за продажба; идеалната част на съсобственика-продавач да е прехвърлена с действителен договор за покупкопродажба в полза на трето лице, чуждо на съсобствеността, без предварително да е предложено на ищеца да купи тази част при същите условия.

За да упражни правото на изкупуване, ищецът трябва да установи, че притежава идеална част от недвижим имот, който другите съсобственици са прехвърлили на трето лице, без да спазят изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС да му предложат за изкупи продаваната част. При тези предпоставки заинтересованият съсобственик може да упражни по съдебен ред правото си на предпочитателно изкупуване, като встъпи в правата на купувача при условията на чл. 33 ЗС. Липсата на предложение на съсобственика да купи обявената за продажба част от съсобствения имот не е единствената предпоставка за изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС. Провеждането на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС предпоставя наличието на валидна сделка за продажба, защото само в този случай тя би породила правно действие и съсобственикът би могъл да замести третото лице. Ако договорът е нищожен, той не би имал вещно-правни последици и третото лице не би могло да придобие права и съответно да бъде заместено. Целта на правната конверсия е да се зачетат последиците на един нищожен договор чрез преобразуването му в друг вид договор, който отговаря на изискването за действителност, но само ако чрез тълкуването може да се изведе съгласие на страните за настъпване на определени последици въпреки нищожността на договора, който е сключен.