Решение № 1517 от 16.12.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ……………./………………..2019 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.11.2019 г., в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Доника

Христова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3294 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение по гр.д. № 266 от 29.02.2016 г. п гр.д. № 2418 по опис на ВОС за 2015 г. съдът е обявил за окончателен предварителния договор, сключен на 16.08.210 г., по силата на който Д.И.В. с ЕГН ********** ***, се е задължила да прехвърли на П.Х.М. с ЕГН ********** *** собствеността върху следните недвижими имоти: Апартамент № 3 с идентификатор *** по КК на гр.Варна и с данъчна оценка 93 173.30 лева, изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ***, разположен на пети етаж от жилищната сграда, с площ от 80,06 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, входно антре, баня – тоалет, спалня, две тераси, при граници: фасада, апартамент № 2, стълбище, *** с площ от 4.11 кв. м. , при съседи изба № 2, коридор и бетонна стена от две страни, както и 13.6026 % ид. Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, с и Гараж № 3 изграден на степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ***, с идентификатор *** по КК на гр.Варна и с данъчна оценка 16 467.00 лева с площ от 17.60 кв.м., при съседи: гараж № 4, избен коридор, изба № 5, бетонна стена на границата на имота, общи части на подземни гаражи ведно с 2.1065% ид.

Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата срещу продажна цена в общ размер за двата обекта - 20000 евро, на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, при уславие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът П.Х.М. с ЕГН ********** ***, заплати на продавача Д.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 20000 евро, на основание чл.362, ал.1 от ГПК.

С решение № 156 от 20.10.2016 г. по в.гр.д. № 298 по опис на Варненски апелативен съд за 2016 г. е отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него въззивният съд отхвърлил иска на П.Х.М. с ЕГН ********** ***, срещу Д.И.В. с ЕГН ********** ***, за обявяване на окончателен сключения помежду им предварителен договор.

Решението е влязло в законна сила на 27.06.2017 г. след като с Определение № 568 по к.гр.д. № 747 по опис на ВКС за 2017 г. не е допуснато касационно обжалване.

В исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., за заплащане на неустойка в размер на 4000 евро, дължима по същия договор /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./.

В исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., в случай че съдът отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С.

Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./.

С Определение № 3233 от 15.09.2015 г. съдът е разделил от производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, производството по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Образувано е гр. 2684 по опис на ВОС за 2019 г. по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД с цена 4000 евро и делото е изпратено по подсъдност на Варненски районен съд.

С протоколно определение от 03.12.2015 г., съдът е разделил от производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД и претенцията на ищеца на П.Х.М., в случай че съдът отхвърли предявения иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С.

Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./. По тази претенция е образувано е настоящото гр.д. № 3294 по опис на ВОС за 2005 г. и тъй като претенцията е била поставена в зависимост от изхода на гр.д. № 2418 по опис на ВОС за 2015 г., производството по делото е спряно. След влизане в сила на решението по въззивно гражданско дело № 298 по опис на Варненски апелативен съд за 2016 г. с което отменено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е отпаднала пречката за движението на делото и същото е възобновено.

С уточняваща молба от 23.09.2017 г. ищеца е конкретизирал претенциите си /л. 45 от гр.д. № 3294/2015 г. т.I/ както следва:

Претендирал е сумата от 35 284.83 лева като част от продажната цена на имотите предмет на предварителния договор за покупко-продажба, съставляващи платените до 10.02.2011 г. разходи за задължителни и необходими ремонти на сградата, съответстващи на притежаваните от ответницата идеални части от сградата и следващите се за апартамент № 3 и гараж 3. В молбата се уточнява, че претенцията е за връщане на дадено без основание, тъй като с решението по г.рд. № 2418 2015 г. същото е отпаднало с обратна сила.

Претендирал е мораторна лихва в размер на 16 323.80 лева изчислена върху главницата от 35 284.83 лева , считано от 10.02.2011 г. до датата на предявяване на иска и законна лихва считано от датата на предявяване на иска 18.08.2015 г. до окончателно изплащане на задължението. С последваща молба е оттеглена претенцията за мораторна лихва и с Определение 2472 от 25.09.2017 г. производството по осъдителната претенция за 16 323.80 лева е прекратено, на основание чл.

232 от ГПК. Със същото определение, съдът е дал възможност на ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба.

В уточняваща молба вх. Рег. № 29 331 от 20.10.2017 г. ищецът твърди, че в т. 10 от предварителния договор страните са се уговорили, че всички дължими разходи /необходими и задължителни ремонти/ са за сметка на купувача, а ако страните не сключат окончателен договор в едномесечен срок , считано от 10.02.2011 г. продавачът дължи на купувача връщане на всички заплатени суми, ведно със законна лихва считано от 10.02.2011 г. до окончателното изпълнение на задължението. В условията на евентуалност, като съдът отхвърли претенцията, която е основана на договора, същата сума се претендира на основание чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72 от ЗС. В условията на евентуалност се претендира за връщане на сумата от 20 000 евро,която съдът е определил като продажна цена за двата имота / апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и на същото основание кумулативно паричният еквивалент на разходите за задължителни и необходими ремонти, коет са били вложени от ищеца за възстановяване и довършване на сградата, като се посочва, че тези две суми определят размера на продажната цена, която ищцата следва да върне, на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира сумата от 35 284.83 лева,с която ответницата се е обогатила, а ищецът обеднял.

В последното съдебно заседание, съдът е допуснал изменение в размера на главната и евентуално съединените претенции в посока на увеличение от 35 284.83 лева на 74 520.00 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът П.Х.М., се излага, че ответницата е придобила право на строеж върху процесните обекти с нот. акт № 135/1995 г. С предварителен договор от 16.08.2019 г. тя се задължила да продаде правото на собственост върху обектите върху които притежавала право на строеж срещу продажна цена от 20 000 евро, която е следвало да бъде платена“ в срок до 10.02.2011 г. , в деня на окончателното изповядване на договора“.Страните са се съгласили, предаването на владението да стане в деня на подписване на предварителния договор. В раздел неизпълнение, прекратяване и санкции страните са се договорили, че до 10.02.2011 г. всички разходи за задължителните и необходими ремонти на сградата ще се заплащат от купувача, а в случай, че страните не сключат окончателен договор, продавачът дължи на купувача в едномесечен срок, считано от 10.02.2011 г. пълния размер на разходите, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.02.2011 до окончателното изплащане на задължението. Направените след тази дата разходи, не подлежат на възстановяване. Купувачът се е задължил за изпълнява всички решения на ОС на ЕС, свързани с възстановяването и довършване на сградата както и на компетентните държавни и общински органи и служби, и припадащите се на продавача разходи, свързани с подготовката на документи и книжа, експертизи и други задължителни процедури за довършване на сградата. За разлика от горната уговорка за преклузивен срок, след който не се дължи възстановяване на разходите, последните разходи е следвало да бъдат възстановени от продавача на купувача. Твърди се, че ищецът притежава право на собственост в сградата върху обект 2 и 4 и в този смисъл е член на ЕС на свое самостоятелно основание. Със Заповед № 8 от 09.06.2010 г. на кмета на р-н „Одесос“ при Община Варна, на собствениците на сградата били дадени задължителни предписания за възстановяване на строежа съгласно одобрените архитектурни проекти. На 13.08.2010 г. част от собствениците – Ж.К. и К.К. сключили със строителна фирма договор за възстановителни СМР на стойност 180 052.63 лева и заплащат първа вноска от 60 % от договорената сума т.е. сумата от 108 052.57 лева, като сума била разпределена между собствениците в сградата, съобразно припадащите им се ид. части от общите части на сградата. На 10.02.2011 г.

Ж.К. сключила договор за необходимите довършителни СМР. На 20.08.2010 г. П.Х.М. заплатил на Ж.К. сума в размер на 25 928.94 лева, представляваща сбор от сумите припадащи се и дължими от собствениците на ап. 2, ап. 3 и гараж №3 и представляваща първа вноска по договор за възстановителни работи. На 27.09.2010 г. ищецът внесъл сумата от 14 051.33 лева дължима за ап. 3 и сумата от 2 585.17 лева за гараж № 3.

Според ищеца от протокол от ОС на ЕС, проведено на 12.10.2010 г. се установява, че в изпълнение на решението на ОС от 27.09.2010 г. ищецът е внесъл в касата на ЕС, за апартамент № 3 – сумата от 366.18 лева + 5759.86 лева +208.94 лева+208.94 лева или общо 6 543.84 лева и за гараж № 3 сумата от 56.17 лева + 891.97 лева +32.36 лева +32.36лева или общо 1012.86 лева.

Ищецът твърди, че на 05.02.2011 г. е заплатил на Ж.К. в качеството й на управител на ЕС в сградата сумата от 17 285.97 лева, представляваща сбор от сумите припадащи се на собствениците на ап. 2, ап. 3 и гараж № 3 по договора за СМР. Счита, че от разпределителната таблица № 3 в протокол от ОС на ЕС от дата 27.09.2010 г. - се установява, че на 05.02.2011 г. е заплатил да апартамент 3 сумата от

9 367лева и за гараж № 3 сумата от 1 723.45 лева

В срока за писмен отговор е постъпил такъв /виж стр. 84 от гр.д. № 2418/2015 на ВОС/, в който се оспорва осъдителната претенция като неоснователна изцяло, а в условията на евентуалност като частично неоснователна. Не се оспорва, че на 27.09.2010 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в която са разположени апартамент №3 и гараж № 3 и, че са взети решения за осъществяване на възстановителни и довършителни работи по строежа, като всеки от собствениците в съответствие с притежаваните от него ид. части от общите части на сградата е следвало да заплати. Оспорва се твърдението изложено в исковата молба, че сумата от 25 928. 94 лева е била платена от ищеца на Ж.К., като се изтъква, че към този момент, тя не е изпълнявала представителна функция в ЕС. Оспорена е истинността на разписка от 20.08.2010 г.

Въведено е твърдението, чедо 27.09.2010 г. ответницата е касиер на ЕС, т.е. дори и да е извършено плащане на Ж.К., тава не е обвързвало етажната собственост. Оспорена е разписката от 05.02.2011 г. издадена от Ж.К. за получена сума в размер на 17 285.97 лева по договор сключен с ООД „Алора билд“ на 13.08.2010 г. по отношение на сумите за ап. 3 и гараж № 3 . Твърди се, че за 2011г ООД „Алора билд“ е подала данъчна декларация с нулев резултат печалба. Твърди се, че П.Х.М. е съдружник в същата фирма. Оспорват се всички твърдения за плащане по протокол от 27.09.2010 г.

Разпечатката съдържа 33 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8061f5f-d73d-4412-9c7e-69a64e6011e4