Решение № 122 от 18.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Стара Загора, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

К. Д. С. при участието на секретаря К. Д. Цонева в присъствието на прокурора Е. В. като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно административно наказателно дело № 20235500600172 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С решение № 27 от 19.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1566/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, обвиняемият И. Г. У. е признат за невинен в това, че на 27.10.2019 г. в с. Елхово, общ. Стара Загора, в секционна избирателна секция № 243100174, упражнил избирателно право, като гласувал на проведените на 27.10.2019 г. избори за избиране на общински съветници и кметове на територията на Община Стара Загора, без да има такова право, тъй като не живял през последните шест месеца в съответното населено място, в нарушение на разпоредбата на чл.396, ал.1 от Изборния кодекс – „Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.168, ал.1 от НК.

Недоволна от така постановеното решение е останала Районна 1 прокуратура – Стара Загора, която го е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречи със събраните по делото доказателства. Прави се искане въззивният съд да отмени протестираното решение и да постанови ново, с което обвиняемият И. Г. У. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.168, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба. Подробни аргументи в подкрепа на горното искане са изложени в допълнителните писмени съображения към протеста.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заявява, че поддържа протеста на Районна прокуратура – Стара Загора и моли съда да го уважи. Излага съображения, че протестираното решение страда от липса на мотиви и поддържа алтернативно искане въззивният съд да го отмени, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въззиваемият И. Г. У. счита, че решението е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и с изискванията на закона. Моли съда да потвърди постановеното спрямо него оправдателно решение, протестирано от Районна прокуратура – Стара Загора.

Подробни съображения за това са развити в писменото възражение и в допълнителните възражения по протеста. Такива съображения развива в пледоарията си и защитникът му адв. И. М..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 1566/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираното решение, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Стара Загора е неоснователен.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

2

С оглед доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по а.н.д. № 1566/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че И.

Г. У. не е извършил престъплението по чл.168, ал.1 от НК.

Районният съд правилно и обосновано е приел, че към 2019 г. обвиняемият И. Г. У. бил с постоянен и настоящ адрес в с. Сърневец, общ.

Братя Даскалови.

С Указ № 163/10.07.2019 г., издаден от Президента на Република България, били насрочени избори за общински съветници и кметове, които да се проведат на 27.10.2019 г.

За тези избори обвиняемият У. бил вписан като заместникпредседател на Секционна избирателна комисия (СИК) № 174, находяща се в с. Елхово, общ. Стара Загора.

В горното качество обвиняемият У. трябвало да присъства на обучение на 26.10.2019 г., организирано от Общинската избирателна комисия на основание чл.87, ал.1, т.4 от Изборния кодекс. На това обучение членовете на СИК били запознати с действащата нормативна уредба относно упражняване на избирателните права на гражданите и провеждането на избори за общински съветници и кметове. Тъй като бил възпрепятстван, обвиняемият У. не присъствал на обучението.

Последното обстоятелство се потвърждава от свидетелите К. Г. С. (председател на СИК № 174), Делка Христова Симеонова (член на СИК № 174), Валери Стефанов Лачев (колега на обвиняемия У.), Габи И.ова У.а (дъщеря на обвиняемия У.), В края на изборния ден – 27.10.2019 г., обвиняемият У. гласувал за кмет и общински съветници на с. Елхово и Община Стара Загора в секция № 174, като член на секционната избирателна комисия, като бил дописан в допълнителната страница в избирателния списък.

Към датата на изборния ден и през последните шест месеца преди тази дата обвиняемият У. бил регистриран в с. Елхово, общ. Стара Загора и съгласно на чл.396, ал.1 от Изборния кодекс не притежавал избирателно право да гласува за кмет и общински на Община Стара Загора.

Престъплението по чл.168, ал.1 от НК е формално престъпление, но за да бъде осъществено, следва да бъдат налице съставомерните му признаци – както от обективна страна, така и от субективна страна.

А именно – това престъпление следва да бъде извършено с пряк 3 умисъл.

Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмненият и безпротиворечив извод, че обвиняемият У. е действал умишлено – с пряк умисъл, като е целил да упражни съответното избирателно право, като едновременно с това е съзнавал и факта, че няма правото, което упражнява.

Въззивният съд изцяло споделя горния извод.

В хода на съдебното следствие е установено, че свидетелите К. Г. С. (председател на СИК № 174), Делка Христова Симеонова и Димитър Неделчев Димитров (членове на СИК № 174), както и Илиян Недялков Петров (секретар на СИК № 174) на 27.10.2019 г. били единодушни, че няма как да се откаже на член на комисията или на полицай, охраняващ секцията, да гласуват в нея, като го впишат под чертата и той попълни декларация по образец. Същото становище те поддържат и пред районния съд, като по този начин свидетелите интерпретират действащата към инкриминираната дата разпоредба на чл.233 от Изборния кодекс – „Лицата, заети в произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия или охрана на съответната секция, може да упражнят правото си на глас след вписване в допълнителната страница на избирателния списък, ако имат право да гласуват в съответния вид избор и след представяне на декларация по образец, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него”.

Горепосочените свидетели – председател, членове и секретар на СИК № 174, са единодушни и за това, че след като всички членове на СИК гласували в същата секция на 27.10.2019 г., те не видели пречка и обвиняемият У. да гласува там, като го вписали под чертата и той попълнил изискуемата от закона декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.

Посочените документи се намират на л.47 и л.49 от а.н.д. № 1566/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд.

В декларацията по чл.28, ал.3 от Изборния кодекс (че лицето не е гласувало и няма да гласува в друго населено място) обвиняемият У. коректно е посочил постоянната си адресна регистрация в с. Сърневец, общ.

Братя Даскалови. Това обстоятелство незабавно е станало известно на останалите членове на комисията, включително и на председателя на комисията – свидетелката К. С. Въпреки това на обвиняемия У. е била предоставена възможността да упражни правото си на глас в секционна комисия, чийто член е бил той.

Изложените обстоятелства потвърждават позицията на обвиняемия У., че с действията си на 27.10.2019 г., като гласувал в СИК № 174, не е искал да наруши закона, а е бил „подведен от колегите в избирателната комисия”.

4

Именно поради некомпетентността на членовете на СИК № 174 обвиняемият У. е упражнил правото да гласува, макар и да не е имал такова.

Членовете на секционната избирателна комисия са длъжностните лица, на които законът е възложил да следят за надлежното и законосъобразно упражняване на активното избирателно право, включително и проверката дали съответният избирател разполага с такова право. Въпреки че е бил заместник-председател на СИК № 174, тъй като не е участвал в други избори на такава длъжност, а и не е присъствал на обучението на 26.10.2019 г., обвиняемият У. не е имал основание да се съмнява в действията и решението на останалите членовете на комисията да му разрешат да упражни правото си на глас и да го впишат в допълнителната страница към избирателния списък.

Решението на комисията да разреши гласуването е акт на съответните длъжностни лица, чрез който недвусмислено се манифестира, че обвиняемият У. разполага с активно избирателно право и като резултат от това – е създало у него субективната увереност, че притежава такова право, независимо, че не е бил включен в основния избирателен списък. По тази причина той не само, че не е знаел, че няма право да гласува, а напротив – бил е със съзнанието, че има такова право, щом като му е било разрешено от комисията. В този смисъл е и решение от 03.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 49/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

До горния извод правилно, обосновано и законосъобразно е достигнал и първоинстанционният съд. А именно, че обвиняемият У. не е действал с пряк умисъл, тъй като не е съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, не е искал и не е допускал общественоопасните последици, тъй като е действал с ясното съзнание, че упражнява едно свое право, а не – че не нарушава закона с действията си.

Предвид всичко изложено, обоснован и законосъобразен е изводът на районния съд, че с описаните по-горе действия обвиняемият У. не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.168, ал.1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство.

Въззивният съд възприема изцяло изводите, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, и счита, че оплакването на прокуратурата, протестираното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречи със събраните по делото доказателства и немотивирано, е неоснователно.

Протестираното решение не е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Както писмените, така и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, подкрепят изводите на районния съд, че по делото не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият У. е извършил от субективна страна престъплението, в което е обвинен.

С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд 5 е направил правилния и законосъобразен извод, че обвиняемият У. не е извършил деянието по чл.168, ал.1 от НК, поради което и в изпълнение на разпоредбата на чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

Оплакването на Районна прокуратура – Стара Загора, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да осъди обвиняемия У. по повдигнатото му обвинение по чл.168, ал.1 о т НК, е неоснователно и необосновано и въззивният съд не може да го възприеме.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура – Стара Загора е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.