Решение № 902 от 04.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 713/2019
- Вид
- Решение № 902
- Подписан
- 04.11.2019
- В сила
- 04.11.2019
- Състав
- ПЕТЪР ТЕОДОРОВ СТОИЦЕВ, РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.
ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧХД № 713/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия И.И.З. срещу присъда от 30.05.2018 г. по НЧХД № 8780/2017 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с която подсъдимият И.И.З. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това че на 27.04.2017 г., в гр.София, в интервю в предаването „Тази сутрин” с водещ А.Х.по националната телевизия „bТV“, разгласил позорни обстоятелства за Л.А.Л. в качеството му на длъжностно лице - председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, при и по повод изпълнението на службата му, а именно:“....кметицата на Златна Ливада, една симпатяга, знойна красавица, какво правиха двамата, какво струваха, според мен имаше някаква любовна тръпка, за любовта няма граници, за любовта няма прегради.... Значи тя отиде при него. Какво правиха — гукаха ли си? Ласкаеха ли се…. Но го има този път“ - клевета, нанесена публично, по друг начин - в телевизионно предаване, като съдът на основание чл.78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляди лева/ лв. за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.
Със същата присъда подсъдимият И.И.З. с
ЕГН: ********** е осъден да заплати на Л.А.Л. неимуществени вреди за нанесената клевета в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г., като в останалата му част до 5000.00 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият З. е осъден да заплати в полза на частния тъжител Л.Л. сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, представляващи разноски в хода на производството и сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева по сметка на СРС, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
Във въззивната жалба бланкетно са развити съображения за неправилност на присъдата. Сочи се, че осъждането не кореспондира със събраните по делото доказателства и че не е установено безспорно, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, очертан в диспозитива на разпореждането за даване ход на тъжбата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на обратна оправдателна.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 17.06.2019 г., след изслушване становищата на страните.
В съдебното заседание на въззивната инстанция частният тъжител се явява лично и с повереника си адв. Е.. Последният оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна, необоснована и недоказана. Изтъква, че първата инстанция е анализирала в детайли цялата фактическа обстановка, като с цел проверка на твърденията в тъжбата е назначила фоноскопна експертиза и е разпитала свидетели, които са потвърдили изложеното.
Подчертава се, че дори подсъдимият З. не отрича изявленията си направени в предаването „Тази сутрин“, като единствено пояснява, че думите му са били разбрани погрешно от тъжителя Л.. Поддържа се позицията, че изразеното от подсъдимия З. не са негови лични съждения, а думи с които се накърнява честта и достойнството на частния тъжител. Моли се за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия З. - адв. И. се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата и прави възражения за допуснати процесуални нарушения. На първо място се изтъква, че в разпореждането, с което подсъдимият е даден на съд е описано НЧХД различно от това, за което е осъден. Допълва се, че в тъжбата доста обстоятелствено е описано деянието, а в същото разпореждане липсват подробности за коя информация подсъдимият е даден на съд. Все в коментирания аспект се застъпва, че клеветническите твърдения следва да бъдат посочени в диспозитива на обвинението, за да може подсъдимият да упражни ефективно правото си на защита и след като това не е направено се е стигнало до нарушение на последното. На следващо място се сочи, че клеветническите обстоятелства са различни по обем от това, което състава на съда е приел като престъпление в присъдата, както и че първоначалната квалификация по-късно е била променена и поради тези процесуални нарушения делото следва да бъде върнато на стадия разпоредително заседание. По същество защитата е на становище, че подсъдимият не е засегнал в дълбочина личната сфера на частния тъжител, а просто е изразил съждения които не подлежат на доказване.
Според адв. И. деянието е несъставомерно поради липса на обективния и субективния му елемент. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, а алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от разпоредителното заседание.
В съдебните прения подсъдимият подкрепя искането на упълномощения си защитник, като уточнява, че е давал показания пред прокуратурата в качеството му на свидетел, за места на които са правени некачествени ремонти, когато шеф на АПИ е бил тъжителят Л.. Излага, че действително този „път на любовта“ е бил изграден без проект и без необходимата документация. Убедително заявява, че не е искал да клевети Л. и да му накърнява достойнството, а просто водещият Х.му е задал изненадващ въпрос, но въпреки това той не е използвал думите любовни отношения, а думата тръпка. Финално моли да бъде отменена присъдата и да бъде оправдан, като такава е и последната му дума.
Софийски градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.З. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан /реабилитиран/, безработен, с ЕГН **********.
С трудов договор №
РД-02-16-598/31.05.2010 г. Л.А.Л. бил назначен за член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Към него било подписано допълнително споразумение с № РД-02-16-1135 от 12.09.2011 г., по силата на което частният тъжител е приел да изпълнява длъжността председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
На 07.08.2014 г. с нов трудов договор №
РД-02-16-398 частният тъжител отново бил назначен за председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от Министерство на регионалното развитие, представлявано от Е.З.. Докато тъжителят Л. бил на тази длъжност се извършвало строителството на АМ „Марица“, като подсъдимият З. бил заместник-ръководител на надзорен екип на Лот 1 от автомагистрала „Марица“ - бил надзорник на дейностите, свързани с изграждане на пътната инфраструктура. Със Заповед № РД-02-16-754/30.11.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството било прекратено трудовото правоотношение с Л.А.Л., в качеството му на председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, считано от 01.12.2016 г.
Свидетелката И.П.П.била кметски наместник на с.Златна ливада и познавала подсъдимият З., т.к двамата били свързани от функциите, които изпълнявали.
Подсъдимият З. бил поканен от А.Х.- водещ на предаването „Тази сутрин” по националната телевизия „bТV“, да участва в предаване, излъчено на 27.04.2017 г., като темата била свързана със злоупотреби във връзка със строителството на автомагистрала „Марица“, сигнали за които били подадени от подсъдимия до държавните институции.
Подсъдимият приел поканата на водещия и на инкриминираната дата участвал в телевизионното предаване „Тази сутрин” по националната телевизия „bТV“. По време на предаването, излагайки свои наблюдения за начина на строителството на автомагистрала „Марица“, подсъдимият З. ненадейно решил да сподели пред екрана „нещо, което водещият не знаел“. З. казал: “ На магистралата се построи „пътят на любовта“. … Значи „пътят на любовта“ е на 22-ри километър и този път го нарекохме на любовта, защото той беше шеф на АПИ, се направи отклонение до село Златна ливада, но как се направи….Ами „пътят на любовта“, защото кметицата на Златна ливада една симпатяга, знойна красавица, и тя в 2012 година дойде при мен и ми каза: „З., ти работиш на магистралата надзор. Как да си направя отклонение за моето село? И аз й казах: „Ами виж сега И., това е невъзможно, защото по проект не е предвидено такова отклонение“. Тя ми каза „Ти ми кажи кой е човека, а пък аз ще се оправя с него“. И аз й казах: „Това е шефът на АПИ, само той може да разпореди“. Значи какво правиха двамата, какво струваха, според мен имаше някаква любовна тръпка….за любовта няма граници, за любовта няма прегради, а този „път на любовта“ се направи точно поради тази тяхна авантюра между двамата. Значи тя отиде при него. какво правиха, гукаха ли си, ласкаеха ли се, но те го построиха този път“.
Горепосочената фактология се подкрепя от:
Гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия И.И.З. /л.91 от СП/; показанията на Л.А.Л. /л.79-80 от СП/; показанията на свидетелката И.П.П./л.80 от СП/ и показанията на свидетелката Вера Михайлова Запрянова /л. 87 от СП/.
Писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост с рег.№ 205/01.03.2018 г. /л.86 от СП/ на СРС; копие от трудов договор № РД-02-16-598/31.05.2010 г. /л.8-11 от СП/; копие от допълнително споразумение с № РД-02-16-1135/12.09.2011 г. /л.12-13 от СП/; копие от трудов договор № РД-02-16-398/07.08.2014 г. /л.14-18 от СП/; копие от заповед № РД-02-16-754/30.11.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството /л.19 от СП/; копие от удостоверение за семейно положение с изх.№ РИС17-УГ01-3581 от 17.05.2017 г. /л.20 от СП/; писмо от БТВ „Медиа Груп“ ЕАД /л.44 от СП/; копие на писмо от инж. Дончо Атанасов до И. П. /л.45 от СП/; копие на писмо от Л.Л. до И. П. /л.47 от СП/ и заключението на фоноскопна експертиза в протокол № 17/65 /л.53-64 от СП/.
Веществени доказателствени средства – 1 бр. CD с надпис „VERBATIM
CD –R” и допълнителен надпис „27.04.2017 г. Тази сутрин, И.З.” /л.44 от СП/.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по закон минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата /р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Разпечатката съдържа 45 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d805e5ba-2ef3-4750-81a6-93f5844adba4