Решение № 191 от 20.09.2019, Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.09.2019 г. гр. А.

В ИМЕТО НА НАРОДА

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Районен съдия: Таня Спасова секретар Росица Марковска като разгледа докладваното от съдия

Спасова гражданско дело № 527 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.З.Т. с ЕГН ********** *** срещу ПГСС „***“ гр. А., представлявано от Директора Т.Г.Ч..

С исковата молба ищецът моли да бъде постановено решение, с което да ответника да бъде осъден да му заплати неправомерно удържани суми от трудовото му възнаграждение в размер на 660 лева, както и обезщетение за забава върху задължението за периода от падежа на задължението до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане. Поддържа се, че сумите са удържани от трудовото възнаграждение със Заповед № 1585-452 от 12.02.2019 г. на Директора на ПГСС „***“ гр. А., съгласно която единадесет месеца следва да се правят удръжки от 220 лева и един месец от 203, 03 лева. Основание за издадената заповед е констатирано несъответствие при определяне на процента за прослужено време и професионален опит в трудовия договор, което се констатирало от комисия, назначена със Заповед № 1297-165829.11.2018 г. Въпреки несъгласието на ищцата първата удръжка от трудовото възнаграждение била направена на 08.03.2019 г. (в исковата молба е посочено 2018 г., но е видно от съдържанието на исковата молба, че се касае до техническа грешка и правилната година е 2019 г.). Като счита, че е била добросъвестна по отношение на констатираната грешка при изчисляване на процента за прослужено време и професионален опит, то ищцата счита, че е за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

В срока за отговор от ответната гимназия е постъпил такъв, като се оспорва исковата претенция. Поддържа се, че е констатирана техническа грешка при пресмятане на годините трудов стаж и от там техническа грешка при пресмятане на процента за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Поддържа се, че ищцата е знаела за грешката по отношение на трудовия стаж. През 2005 г. на ищцата е признат общ трудов стаж от 20 години, считано от 17.02.2005 г., за което е подписала допълнително споразумение № РД -18 № 21 от 03.02.2005 г. Две години по-късно е подписала допълнително споразумение № 2423-139 от 23.10.2007 г., подписан на 23.10.2007 г., в което като общ трудов стаж са вписани 25 години. Според ответната гимназия ищцата е съзнавала техническата грешка, тъй като няма как за две години, в рамките на които са подписани двете споразумения, да придобие пет години трудов стаж. Поради това е знаела за липсата на основание за получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в повече, тъй като не е имала 25 години трудов стаж към 01.07.2007 г., а това знание изключва приложението на чл.271, ал.1 от КТ. Установено е, че е получила 2 623, 03 лева в повече, като при това всеки месец е получавала фиш, в който също са отразени годините трудов стаж и начислените в повече допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит.

Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

Ищцата е сключила трудов договор с ответната страна на 15.11.2002 г., като видно от приложения трудов договор № 207 от 15.11.2007 г. – л.5 от делото на същата е изчислен общ трудов стаж от 17 години, 8 месеца и 28 дни, от които по специалността 16 години, 10 месеца и 28 дни. Съгласно справката, представена на л.9 от делото, трудовият стаж е придобит за периода от 06.09.1982 г. до 01.08.2001 г., както следва: 11 месеца и 25 дни възпитател в НОУ Н.Л. с. Т.; 1 година, 1 месец и 5 дни детски учител в ЦДГ с. С.; 1 година, 10 месеца и 10 дни учител в СОУ *** гр. А.; 4 години, 11 месеца и 20 дни възпитател, учител в ООУ ***. с. К.; 7 години, 11 месеца и 27 дни в ОЛУ *** гр. А.; 10 месеца в Бюро по труда. Следователно данните в първоначалния трудов договор са правилно отразени – време, признато за трудов стаж, т.е общ трудов стаж - 17 години, 8 месеца и 28 дни, от което по специалността, т.е. педагогическият стаж на ищцата възлиза на 16 години, 10 месеца и 28 дни.

Страните са подписвали допълнителни споразумения, които са представени по делото и са както следва:

За периода 2003 г. –

2005 г. : С допълнително споразумение № РД-18-13 от

27.02.2003 г. се споразумяват за изменение в частта относно допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време – от 17 г. – 13, 6 % клас на 18 г. – 14, 4 % клас, считано от 17.02.2003 г. С допълнително споразумение № РД-18 № 13 от 12.02.2004 г. се определя допълнително възнаграждение за прослужено време от 18 години – 16, 2 % на 19 години – 17, 1 % клас, считано от 17.02.2004 г. С допълнително споразумение № РД-18 № 21 от 03.02.2005 г. се определя допълнително възнаграждение за прослужено време от 19 години – 17, 1 % клас на 20 години – 18 % клас, считано от 17.02.2005 г. През периода са сключени още три допълнителни споразумения - допълнително споразумение № РД-18-84 от 10.04.2003 г., допълнително споразумение № РД-18-207 от 06.10.2003 г. и допълнително споразумение № РД-18 № 67 от 22.07.2004 г., които са за увеличение на основната заплата и начисленото върху нея допълнително възнаграждение за прослужено време, посочено в процентно отношение.

За периода 2007 г. –

2013 г. : Следва допълнително споразумение № 2423-139 от 23.10.2007 г., с което се изменя основната заплата и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, посочено вече не като процентно отношение, а като години – 25 години. За периода от 2008 г. до 2015 г. са сключени общо 12 броя допълнителни споразумения, в които са вписвани години стаж съответно през 2008 г. - 26 години – 26 % , 2009 г. - 27 години – 27 %, 2010 г. – 28 години – 28 %, 2011 г. – 29 години – 29 %, 2012 г. – 30 години – 30 %, 2013 г. – 31 години – 31 %.

За 2015 г. : С допълнително споразумение към трудов договор № 10534-234 от 04.12.2015 г. се увеличава основната заплата, като в уводната част общият трудов стаж е посочен на 33 години и стажът по специалността на 33 години.

За периода 2016 г. –

2018 г. : През 2016 година с допълнително споразумение към трудов договор № 10923-623 от 26.04.2016 г. страните се споразумяват за изменения в трудовия договор в частта за допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и от 30 години – 30 % става на 31 години – 31 %, считано от 01.04.2016 г. С допълнително споразумение към трудов договор № 785-785 от 30.04.2018 г. страните се споразумяват да се заплаща 31 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 31 г. 01 м. 26 д. действителен трудов стаж. С допълнително споразумение към трудов договор № 1296-164 от 29.11.2018 г., считано от 01.11.2018 г., се споразумяват за 33 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 33 г. 06 м.

25 д. действителен трудов стаж.

Последвала е Заповед № 1297-165 от 29.11.2018 г., с която на основание чл.272, ал.1, т.2 от КТ и допусната техническа грешка при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищцата се определя комисия, която да извърши проверка за получените суми за трудов стаж и професионален опит и да състави протокол за размера на сумите, които следва да се удържат. Комисията е издала протокол, в който е констатирано, че действително изплатената сума за прослужено време от юли 2007 г. до октомври 2018 г. е 30 113, 91 лева вместо 27 490, 88 лева, като се получава разлика в размер на 2 623, 03 лева, която подлежи на възстановяване. Въз основа на резултатите в протокола е издадена Заповед № 1585-452 от 12.02.2019 г. за удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, като няма спор, че за месеци март, април и май 2019 г. са направени удръжки в размер на общо на 660 лева – по 220 лева за всеки от месеците, която сума е предмет на исковата молба.

Няма спор по делото, че трудовите книжки на ищцата са се съхранявали при работодателя и че работодателят е предоставял фишове за трудовото възнаграждение на ищцата всеки месец.

Допусната е съдебно икономическа експертиза, като вещото лице Н.К. е обосновала констатациите си въз основа на представените документи, включително проверка на представените по делото фишове, касаещи възнаграждението на ищцата.

Вещото лице е заключило, че за изследвания период от м.07.2007 г. до м.10.2018 г. има надплатена сума, която възлиза в размер на 2 483, 14 лева, като помесечните стойности на надплатената сума са отразени последователно по години и месеци в таблица № 2 от заключението. Причините за това са, че на ищцата неправилно са начислени суми за допълнително трудово възнаграждение освен поради допусната техническа грешка при определяне размера на процента клас, но също така и поради включване на периода, през който е получавала обезщетение за безработица като стаж по специалността. В тази връзка с оглед оспорване на заключението от ответната страна следва да се отбележи от съда, че същото е неоснователно. Това е така, тъй като съгласно чл.12, ал.4 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. С оглед на това, трудовият стаж, зачетен съгласно чл.354, т.7 от КТ – времето, през което работникът или служителят е останал без работа и е получил обезщетение за безработица, не следва да се взема предвид при определяне на допълнителното трудово възнаграждения за придобит стаж и професионален опит, тъй като признатия на тези основания трудов стаж не е придобит в друго предприятие, а е зачетен като такъв като време, през което не е съществувало трудовото правоотношение.

Другото възражение на ответната страна в насока, че в заключението имало празни полета в таблица № 2 също не се възприема – вещото лице ясно е обяснило в съдебно заседание, че е работило по фишовете, представени от ответната страна, като за месеците, в които ищцата е ползвала платен годишен отпуск, няма начислен клас за прослужено време и поради това не е правило пресмятания за тези месеци.

Вещото лице е посочило, че към 01.07.2007 г. е определен 22 % клас вместо 21 %, а към 31.10.2018 г. – 31 % клас вместо 32 %.

Вещото лице е проследило начисления % за клас по представените фишовете, като е видно от таблици № 1 и таблица № 2 към заключението, че в периода от месец 07.2007 г. до месец 05.2018 г. е начисляван по-висок процент клас от дължимия, както следва: към 01.07.2007 г. при професионален стаж от 21 години на ищцата се дължи 21 % клас при начисляван през последните пет месеца от годината от 22-25 %, към 01.01.2008 г. при професионален стаж от 22 години – 22 % клас при начисляван през годината от 25-26 %, към 01.01.2009 г. при професионален стаж от 23 години – 23 % клас при начисляван през годината от 26-27 %, към 01.01.2010 г. при професионален стаж от 24 години – 24 % клас при начисляван през годината от 27-28 %, към 01.01.2011 г. при професионален стаж от 25 години – 25 % клас при начисляван през годината от 28-29 %, към 01.01.2012 г. при професионален стаж от 26 години – 26 % клас при начисляван през годината от 29-30 %, към 01.01.2013 г. при професионален стаж от 27 години – 27 % клас при начисляван през годината от 30-31 %, към 01.01.2014 г. при професионален стаж от 28 години – 28 % клас при начисляван през годината от 31-32 %, към 01.01.2015 година при професионален стаж от 29 години – 29 % клас при начисляван през годината от 32-33 %, към 01.01.2016 г. при професионален стаж от 30 години – 30 % клас при начисляван през годината от 33-34 %, към 01.01.2017 г. при професионален стаж от 31 години – 31 % клас при начисляван през годината от 34-35 %, към 01.01.2018 г. при професионален стаж от 32 години – 32 % клас при начисляван през първата пет месеца от годината от 35-36 %.