Решение № 241 от 04.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120102179 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, представляван от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., действащи чрез пълномощника си адвокат М. Ц. със съдебен адрес ***, против С. В. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Предявен е установителен иск за следните парични вземания, дължими по договор за потребителски кредит № ***/ 09.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2022г. на РС – Бургас: 4941,49 лева - главница за периода 09.08.2021г. - 27.02.2022г.; 183,60 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода 09.08.2021г. 25.01.2022г.; 137,11 лева - мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода 09.09.2021г. - 27.02.2022г.; 180,22 лева – такси и разноски, начислени за периода 11.08.2021г. - 27.02.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение 14.03.2022г. до окончателното изплащане

Претендира и присъждане на направените разноски. на вземането.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от описания договор за кредит, като на 09.08.2021г. ответникът е изпаднал в забава и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 25.01.2022г.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК ответникът се представлява по делото от назначен особен представител.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва валидността на облигационната връзка по описания договор за кредит, като оспорва подписите на ответника върху договора, общите условия, погасителния план и приложенията за таксите и методологията за определяна на РЛП, както и представителната власт за ответника на лицето, подписало договора за кредитора. Твърди нищожност на договора и поради наличието на неясни и неравноправни клаузи в договора и в приложимите общи условия, като се позовава и на чл.143 от ЗЗП. Прави и възражение за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК – няма изискуемото съдържание по чл.10-12 и чл.24 от ЗПК : не е посочен размер на кредита и общия му размер; цифрите по договора са различни от тези по погасителния план; не е ясно какво включва посочения ГПР. Сочи, че по делото липсват доказателства за посочената цел на договора – погасяване на задължения към други финансови институции. Твърди, че липсват представени общи условия за отпускане на потребителски кредити и за откриване на сметки. Въвежда и нарушение на чл.5, ал.5 вр. ал.2 от ЗПК – банката не е изготвила стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита, както и нарушение на чл.8, ал.1 и 2 от ЗПК – банката не е предоставила преддоговорна информация.

Оспорва реалното усвояване на кредита от ответника. Оспорва и надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че изявлението на кредитора не е достигнало до длъжника. Оспорва верността на приложеното извлечение от счетоводните книги на банката и размерите на предявените претенции.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното :

2

Правното основание на предявените исковете е в разпоредбите на чл.415, ал.3 предл.1 вр. ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от сключен между тях договор за потребителски кредит № ***/ 09.03.2021г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 5500,40 лв. за срок от 3 години – до 09.03.2024г. Установяването на валидното възникване на облигационната връзка и нейното съдържание е в доказателствена тежест на ищеца, указана му надлежно с доклада на делото.

Предвид направеното в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК оспорване на автентичността на договора по отношение на подписите на кредитополучателя, с протоколно определение № 3905/ 05.11.2024г. ищецът е задължен да представи оригинала на оспорения документ, както и приложимите към този договор Общи условия. Ищецът е редовно уведомен за процесуалното си задължение по аргумент от чл.142, ал.3 и чл.160, ал.1, изр.2 от ГПК, както и с получения заверен препис от протокола от това съдебно заседание. Въпреки това, документите не са представени по делото, а с депозираната молба за следващото съдебно заседание ищецът не е изразил становище по тези доказателства. Предвид непредставянето на оригинала на оспорения договор за кредит, на основание чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК представеният заверен от ищеца препис на този договор следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

По тези съображения съдът приема, че ищецът не проведе пълно главно доказване на твърдяния факт на сключване на процесния договор за кредит в изискуемата от закона писмена форма за действителност /чл.10, ал.1 от ЗПК/. Поради неспазването на това императивно изискване на закона на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Така, на основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която съгласно представеното банково бордеро от 09.03.2021г. и приетото заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза е в размер на 5500,40 лв. - кредитната сума, предоставена от ищеца на ответника. Съгласно заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание банката е удържала от тази сума 190 лв. – за такси за обработка на документи, а длъжникът е внесъл за погасяване общо 680,50 лв.

3

Така размерът на непогасеното задължение на ответника остава 4629,90 лв. До тази сума е доказан и основателен искът за дължима главница по договора за кредит, а за разликата до предявения размер от 4941,49 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователни са и претенциите за възнаградителнта лихва и такси и разноски – на основание чл.23 от ЗПК. Тъй като ищецът не доказа надлежно съдържанието на договора, съдът приема, че не е доказан твърдяният падеж на паричното задължение, поради което на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД вземането е изискуемо от момента на поканата. Поради това неоснователен е и искът за мораторна лихва, като ответникът дължи само претендираната законна лихва от датата на подаване на заповедта за изпълнение.

С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. Разноските на ищеца в заповедното производство са 613,43 лв. Разноските на ищеца в настоящото производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1901,89 лв., включващи заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждения на вещо лице и на особен представител. За тези разноски от общо 2515,32 лв., съразмерно с уважения иск, ответникът дължи на ищеца сумата от 2139,80 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес *** – адвокат М.

Ц., следното парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2022г. на РС – Бургас : 4629,90 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***/ 09.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.03.2022г.

ОТХВЪРЛЯ следните установителни искове на „Юробанк

България”АД с ЕИК 000694749 против С. В. С. с ЕГН ********** за парични 4 задължения по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас : 1. иска за главницата – за разликата над уважения размер от 4629,90 лева до предявения размер от 4941,49 лв.; 2. за 183,60 лв. - възнаградителна лихва за периода 09.08.2021г. - 25.01.2022г.; 3. за 137,11 лв. - мораторна лихва за периода 09.09.2021г. - 27.02.2022г.; 4. за 180,22 лв. – такси и разноски за периода 11.08.2021г. - 27.02.2022г.

ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес *** – адвокат М. Ц., сумата от 2139,80 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5