Решение № 783 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503215 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 11 467/21 г. по описа на СГС. С решение по делото № 2944/15.05.25 г. съдът е отхвърлил предявените в условие на евентуалност искове на К. Д. срещу И. Д. за прогласяване нищожността (на база няколко законови основания за това) на сделка от 02.08.19 г. с имот, продаден от ищцата на ответника (индивидуализиран в исковата молба) за сумата 184 761.90 лв., респ. за присъждане на 14 400 лв., равностойност на заплатена без основание от ищцата на ответника сума в изпълнение на устен договор за заем. С решението си съдът е приел, че няма данни процесната сделка да е сключена в нарушение на закона с цел обезпечаване на заем по нерегламентиран начин (чл. 152 ЗЗД); с нея не се заобикаля закона, тъй като няма данни и доказателства за преследване на цел, забранена от закона; с договорената цена не са накърнени добрите нрави и правилата на морала, тъй като продажната цена е определена при спазване на принципа за договорната свобода и тя не е в съществено несъответствие с посочена от вещо лице продажна цена за подобен имот към конкретния момент; няма доказателства, че сделката е симулативна според утвърдената абсолютна симулация, а заявеното неоснователно обогатяване не е доказано.

1

Фактическите твърдения на ищцата са, че имотът, предмет на прехвърлителна сделка, е бил обект на принудително изпълнение по повод отношения, които са извън процесните. За да възпрепятства публичната продан на имота, ищцата постигнала съгласие с ответника, с когото била в близки отношения и имали съвместни планове за бъдещ общ жИ.т, той да й заеме равностойността на дълга, по повод на който се водело изпълнително дело, като заплати сумата по сметка на съдия-изпълнителя, а заемателката да възстановява заемната сума на вноски, като за гарантиране на заемното правоотношение ищцата прехвърлила на ответника на цената на погасения от него неин дълг жилището си. Ищцата започнала да възстановява заемната сума на месечни вноски от по около 600 лв. и заплатила общо 14 400 лв. Иска съдът да прогласи нищожността на сделката по прехвърляне на жилището като протИ.речаща на забраната на чл. 152 ЗЗД, евентуално като протИ.речаща на морала поради сключването й на цена, значително по-ниска от продажната, респ. при заобикаляне на закона или в условията на абсолютна симулация. Ако доводите за прогласяване нищожността на сделката не бъдат възприети, ищцата претендира да й се присъди сумата от 14 400 лв., платена на ответника на вноски за времето м. август 2019 г. – м. септември 2021 г. в изпълнение на заемно правоотношение.

С въззивната жалба ищцата оспорва допустимостта и правилността на първоинстанционното решение със следните доводи: съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, без да я остави без движение: в направено уточнение на исковата молба се твърди, че купувачът въвел ищцата в заблуждение, като създал у нея убеждение за искреност и жертвоготовност, твърдения, които обосновават квалифициране на иска по чл. 29 ЗЗД, какъвто петитум няма.

Съдът е следвало да даде указание за отстраняване на протИ.речие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Аналогично е твърдението за липсващо съгласие, като в петитума няма искане за прогласяване на договора за нищожен на основание липсващо съгласие на продавачката. Докладът по делото е направен в рамките на първото по делото заседание и повереничката на ищцата не е имала време да го осмисли, респ. да възрази по отношение на непълнотите му и с това е накърнен принципът за служебно начало в процеса. Неправилно е оставено без уважение искането за изслушване на свидетели относно заемното правоотношение между страните – съдът не е отчел размера на месечната вноска, а се е позовал на пълната 2 заемна сума, което е неправилно. Неправилно съдът не е мотивирал решението си на база показанията на св. А. Ц.. Доказателственият материал не е анализиран в неговата съвкупност: обстоятелствата, че ищцата не е предала на ответника владението на имота, че последният не е направил незабавна промяна на партидите за отопление, ток и вода на свое име, че той късно го е декларирал като собствен в данъчната служба, че ищцата е осъществила ремонтна дейност в жилището, която сама е заплатила в съвкупността си доказват тезата на ищцата за симулация на продажбата. При определяне разликата между цената на жилището според усреднената продажна цена и договорената съдът се позовава на заключение на повторна експертиза с довода, че в.л. Д. е работило по реални, а не офертни цени, без да се отчита, че с първоначалната експертиза, осъществена от в.л. Я., офертните цени са коригирани с индекс. Отчитането на първоначалното заключение обосновава разлика в цената над 100 000 лв., която не е пренебрежимо малка. Неправилна е препратката от съда към началната цена при изнасяне на имот на публична продан, тъй като практиката доказва значително покачване на цената в процеса на осъществяване на тръжната дейност. Неоснователно съдът е игнорирал писмените доказателства за заплащане на заемната сума от ищцата на ответника с довод, че такова плащане се удостоверява за период, следхождащ депозиране на исковата молба и е вероятно документите да са съставени с оглед на процеса. С въззивната жалба въззивничката е поискала да се допуснат гласни доказателства за осъществените от ищцата плащания в изпълнение на заемното правоотношение, които са в месечен размер от 600 лв.

Настоящият състав, като е отчел, че гласни доказателства за плащане в размер на 600 лв. са допустими, но с поисканото доказателство ищцата се домогва да докаже съществуването на заемно правоотношение на стойност 184 761.90 лв.

– равностойност на вписаната в нотариалния акт продажна цена, е оставил искането без уважение, като недопустимо. Настоящият състав е отклонил и искането за приобщаване на доказателство – разписка за заплащане чрез ИзиПей на сума от 600 лв. от 24.02.22 г., за която се твърди, че е новооткрито доказателство. Причина за отказа е виждането че въпросната разписка няма да допринесе за изясняване на обективната истина, тъй като тя също следхожда предявяването от ищцата на претенциите към ответника и не сочи ясно основание за плащането – записано е „вноска Изток, м. март“, което не доказва правното основание за превода на сумата.

3

С отговора на ответника се оспорват възраженията на въззивничката срещу правилността на решението и се пледира за потвърждаване на същото.

При служебна проверка съдът установи, че постановеното решение е валидно и допустимо. От една страна уточненията на исковата молба са изготвяни от адвокат и доводът за неяснота е опит да се извлекат ползи от собствена недобросъвестност, а от друга: при анализ на визираните твърдения в контекста на отстояваната от ищцата теза се прави извод за твърдение, не че тя е била въведена в заблуждение от ответника, а че доверявайки му се, тя не е съставила писмени доказателства за реалната воля на съконтрагентите.

Аналогично, тълкувано в контекста на пълните твърдения на ищцата, доводът за липсващо съгласие се свързва с твърдението за осъществена абсолютна симулация чрез сключената сделка, чиито последици изобщо не са желани от страните. Тъй като първоинстанционният съд е обсъдил както допустимите доказателства с оглед предявените искове, така и евентуалния иск за прогласяване на сделката за нищожна като симулативна, постановеното решение не е недопустимо.

Не е съществено процесуално нарушение неизготвянето на доклад по делото преди първото съдебно заседание. Според чл. 140 ГПК след получаване на отговора на исковата молба съдът се произнася по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата. Чл. 146 ГПК изисква в първото по делото заседание да се изготви доклад. В случая процесуалното поведение на съда е правилно, тъй като с уточняваща молба ищцата е променила тезата си – след твърдение в исковата молба, че ответникът е бил неин познат, с уточнение тя утвърждава, че е била в интимни отношения с него, като близостта помежду им се е родеела с отношенията между съпрузите. С уточняващата молба общото твърдение за протИ.речие на сключената сделка със закона ищцата конкретизира с довода, че с договора се нарушава забраната на чл. 152 ЗЗД. С оглед неизяснеността на фактическите твърдения на ищцата, променящи се след сезиране на съда с търсена защита, е било целесъобразно първоинстанционният съд да не изготвя проект за доклад, като с разпореждането за насрочване на делото (л. 64) той изрично е указал, че по доказателствените искания ще се произнесе в първото съдебно заседание, когато ще направи и доклад по делото. Ал. 3 на чл. 140 дава възможност, но не и задължение за съда да съобщи на страните проектодоклад по делото. В осз от 27.03.20 г. съдът е квалифицирал предявените искове, разпределил е 4 доказателствената тежест, а поверениците на страните са направили изявление, че нямат възражения, произтичащи от доклада (л. 191). Доколкото са допуснати гласни доказателства на тази фаза от процеса съдът не е могъл да определи за кои от твърдените обстоятелства не са ангажирани доказателства (какъвто довод за неправилност се съдържа във въззивната жалба). С оглед на горното САС приема, че възраженията на въззивничката за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, обосноваващи недопустимост на решението, са неоснователни и дори да има процесуални нарушения, те не рефлектират върху допустимостта на постановеното решение.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба, според събрания в рамките на първоинстанционното производство доказателствен материал.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на произнасяне, САС приема за установено следното:

Доводът на ищцата, че пълната преценка на събраните доказателства позволява да се уважи предявения иск на база съвкупност от косвени доказателства е неоснователен, тъй като съществува вътрешно протИ.речие в същите. Твърденията на ищцата, че тя е присъствала на събрания на етажната собственост, полагала е грижи по поддръжка на жилището (ремонт), заплащала е консумативни, а ответникът не е променил на свое име партидите при дружествата, доставчици на услуги, могат да се обосноват с устна уговорка между страните ищцата да продължи да ползва жилището с или без заплащане на наемна цена на новия собственик, при задължение да поддържа същото и да заплаща консумативните разноски. С оглед на последното пасивността на ответника относно партидите за ползваните услуги може да бъде форма за гарантиране на интересите му на приобретател на имот, който той не ползва лично. Подобна житейска презумпция позволява и друг поглед към представените от ищцата разписки за периодични плащания чрез ИзиПей в полза на ответника. От тях е видно, че са свързани с имота, предмет на атакуваната сделка, но не е безспорно основанието за осъществения превод.

Въпреки че в разписки от 23.12.21 г., 22.02.22 г., 25.03.22 г., 22.04.22 г., 31.05.22 г., 24.06.22 г., 28.07.22 г., 31.08.22 г. и 29.09.22 г. с платец ищцата и 5 получател ответника като основание е записано „вноска по кредит“, в други разписки, вкл. в неприетата като доказателство такава, представена за първи път в производството пред САС, е записано „вноска за месец..., ***“ или само „вноска Изток, месец...“ На това основание представените разписки не могат да са доказателство за паралелно с продажбата заемно правоотношение, обезпечаването на чието изпълнение е осъществено чрез атакуваната сделка със задължение на купувача да продаде обратно на ищцата имота след изпълнение на задължение, с източник договор за заем. Прави впечатление и обстоятелството, че удостоверените от ищцата плащания следхождат с един месец предявяването на исковата молба (на 20.09.21 г.), докато нотариалният акт, материализиращ сделката между страните е от 02.08.2019 г. ПротИ.речие има и между твърденията на ищцата, че ответникът е знаел кога тя получава заплата и е изисквал плащане на ръка на месечната вноска от 600 лв. и констатираното от икономическата експертиза обстоятелство, че ответникът не е получавал привежданите от ищцата чрез ИзиПей суми. Извън разгърнатите аргументи при разпит на ищцата като свидетел в досъдебно производство (л. 579) същата е направила извънсъдебно признание за неизгодни за нея обстоятелства в следния смисъл: „на датата 02.08.2019 г. съм прехвърлила имота на И. Д. чрез сключен договор за продажба. Реално И. Д. се явява собственик на жилището, като имаме уговорка аз да му заплащам сумата от 600 лв. ...на база на тази уговорка живея в това жилище към днешна дата“ (28.10.22 г.).