Решение № 327 от 10.06.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Благоевград, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102842 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул. Я. С. ***, действаща чрез адв. Д.Т., със служебен адрес: гр. Б. ул. Т. А.**, офис 104 против „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Т. Я. Б. А. Р. и З. Н. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, рн Л. бул. П. В. ***.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че С. Г. М. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД следните суми:

3197,94 лв. - главница по изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д. №3251/2012г. на Софийски градски съд, заедно със законната лихва от 21.10.2011г. до 15.11.2021г. /датата на подаване на настоящата исковата молба/, в размер на 3276,25 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; 331,88 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 90 лв. - разноски по арбитражното производство, 50 лв. - държавна таса, 150 лв - юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство по изп.д. №20217960400402 по описа на ЧСИ рег. №796 в КЧСИ, както и да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 46,17 лева, представляваща събраните след настъпване на погасителната давност по изпълнителния лист суми, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до датата на плащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д.

№3251/2012г. на Софийски градски съд ищцата е осъдена да заплати на „П. кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 следните суми: 3197,94 лв., заедно със законната лихва от 21.10.2011г. до окончателното плащане на сумата, 331,88 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 90 лв. — разноски по арбитражното производство, 50 лв. - държавна таса.

Същият е издаден на основание Решение №1075/21.10.2011г. по вътрешно арбитражно дело №1075/2011г.

Поддържа се, че съгласно покана за доброволно изпълнение по изп.д. №402/2021г. към дължимите разноски е добавена и сумата от 150 лв — юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство.

Твърди се, че първоначално въз основа на издадения изпълнителен лист на 12.07.2012г.

1 по молба на „П. кредит България“ ЕООД е образувано изп.д. №6543/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. с pen №838 с район на действие - Софийски градски съд. По това изпълнително дело като изпълнително действие е извършено налагане на запор на банкова сметка в ОББ на 30.07.2012г. Поддържа се, че след посоченото действие в продължение на много повече от две години не са извършвани изпълнителни действия по посоченото дело, поради което е настъпила перемпция и същото е прекратено ех lege на 30.07.2014г., независимо че ЧСИ не е постановил изрично постановление, с което да констатира настъпилата перемпция. След изтичане на повече от две години от прекратяване на изп.дело /30.07.2014г./, на 28.10.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Стоми 79“ ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, отразено в известие за доставяне, че е предадено на 01.11.2016г. на лице, което не е законния представител и не е видно дали е служител в дружеството.

Твърди се, че посоченото изпълнително действие не е правно валидно действие, предвид че от една страна не е надлежно връчено запорното съобщение, а от друга страна е наложено при прекратено изпълнително дело, поради което е без правно значение относно прекъсване на давността.

Сочи се още в исковата молба, че на 25.09.2018г. е получена молба от „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД за конституиране като взискател по делото, поради извършена цесия на вземането по изпълнителното дело. На 20.01.2021г. по изричното искане на ищцата е постановено прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ, към който момент е налице и изтекла погасителна давност.

Поддържа се, че до момента на прекратяване на изпълнителното дело единственото валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е наложения запор на банкови сметки в ОББ — на 30.07.2012г. От този момент започва да тече нова давност, която е изтекла на 30.07.2017г., което определя и недължимостта на претендираните по изпълнителния лист суми.

Твърди се още, че съгласно т. 10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 30.07.2012 г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие- налагането на запор на вземане от банковите сметки. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна-за вземанията извън главницата, така и петгодишната, е изтекла на 30.07.2017 г.

В исковата молба ищцата сочи, че следва да се отбележи, че налагането на запор на трудовото й правоотношение през 2016г. е предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено в хипотезата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК по право, което е станало на 30.07.2014г., поради и което това изпълнително действие не е валидно извършено. Наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не представлява действие, прекъсващо давността, доколкото същото е предприето в условията на прекратено изпълнително производство. Извършените след датата на прекратяване по право на изпълнителното дело действия, са правно невалидни и са ирелевантни по отношение на давността действия.

Твърди се, че по изложените съображения с нарочна молба, изпратена по пощата, получена от ответника на 02.07.2021г. ищцата е направила възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните суми.

Въпреки изтеклата погасителна давност, на 26.07.2021г. по молба на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД при ЧСИ М. Б. с pen №. №838 с район на действие - Софийски градски съд е образувано ново изпълнително дело с №****, което е прехвърлено на ЧСИ Ш.

Д. с per. №796 в КЧСИ с район на действие - ОС - Благоевград, като на 25.08.2021г. е образувано под нов номер, именно №20217960400402 по описа на ЧСИ pen №796 в КЧСИ.

По същото е наложен запор на трудово възнаграждение на 21.10.2021 г., въз основа на който до настоящия момент е събрана сума в размер на 46,17 лв. - от трудовото възнаграждение на ищцата за месец октомври 2021 г.

В исковата молба се поддържа още, че съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е 2 получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. подлежи на връщане даденото с основание, което обаче е отпаднало с обратна сила. В случая по изложените погоре съображения - че след датата на настъпилата перемпция на изп.д. №6543/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№838 с район на действие - Софийски градски съд и след погасяване на вземането по давност, изтекла на 30.07.2017 г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, от който са постъпвали суми по изпълнителното дело, които са разпределяни в полза на взискателя-ответник в настоящото производство, както и за погасяване на такси към ЧСИ и за комисионни за банкови преводи, са събрани на отпаднало основание и подлежат на връщане.

С разпореждане № 1386/30.11.2021 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 14.12.2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника на 14.01.2022г. със запазено клеймо от куриер на 13.01.2022г.

С подадения писмен отговор се оспорват предявените искове, като се поддържа становище за неоснователност и се иска отхвърлянето им. Сторено е искане за присъждане на разноски, както и искане да се задължи ищеца да представи банкова сметка.

Сочи се, че е сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „П. Кредит България" ЕООД (наричано по-долу за краткост „Проби Кредит") и „Кредит И. И. БГ" ЕАД (наричано по-долу за краткост „Кредит И.", по силата на който „П. Кредит България" ЕООД (цедент) цедира вземането си спрямо С. Г.

М., произтичащо от Договор за кредит № 1005297656, заедно с всички принадлежности към него, на „Кредит И. И. БГ" ЕАД (цесионер).

Твърди се в писмения отговор, че вземането по изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „П. Кредит" и „Кредит И.". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). Сочи се, че след като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице може да бъде и цесионерът.

Поддържа се, че въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус В. И., per. № 271 при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит И." е изпратило на предоставен от длъжника адрес, а именно: гр. Б. ж.к. С. Ц.*****, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, което се е върнало с отметка „непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към настоящия отговор.

Иска се в случай, че Съдът приеме, че С. Г. М. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящия отговор на искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента я уведомява за сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „П. Кредит" и „Кредит 3

И.", по силата на който „П. Кредит", в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит И." изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по Договор за револвиращ заем № 1005297656 е описано в Приложение 1А, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит И.".

Оспорва се като неоснователно твърдението в исковата молба, че сумите по изпълнително дело № 402/2021 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., pen Ns 796, с район на действие ОС Благоевград, образувано въз основа на процесния Изпълнителен лист от 21.05.2012 г., не се дьлжат, поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност относно вземането.

Поддържа се в отговора, че изпълнителния лист е издаден на 21.05.2012 г. Въз основа на него на 13.07.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 6543/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б.. С молбата си за образуване предишният взискател П. К. изрично е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД. С молбата взискателят е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което също е основание за прекъсване на погасителната давност. На 23.07.2012 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки. На 28.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя "СТОМИ 79" ЕООД. На 25.09.2018 г. е последвало депозирането на молба за конституиране на нов взискател от Кредит И., с която е поискано и да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново е действие, прекъсващо течащия погасителен срок.