Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260075 от 10.09.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3144/2019
Вид
Решение № 260075
Подписан
10.09.2020
В сила
06.10.2020
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ

НЕНКОВА при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3144 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да бъде установено спрямо ответника Ц.И.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на ОБЩО 510, 87 ЛЕВА, от които сумата от сумата 468.44 лв.

/четиристотин шестдесет и осем лева и 44 ст./, -представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 42.43 лв. /четиридесет и два лева и 43 ст./ - представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 468.44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането., както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ищецът

ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът притежавал за процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/ се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 27.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2018г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-адв. С. ***, е депозирала отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същата оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Оспорва, че ответникът има качеството собественик и ползвател на топлинна енергия и е в облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че оспорва размера на сумите, посочени като дължими за доставена топлинна енергия в описания имот за посочения период. Моли за отхвърляне на заявените претенции

По делото са били събрани допълнително множество писмени доказателства, ангажирани от ищцовата страна, като са били изслушани и приети и заключенията по назначените СИЕ и СТЕ.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

За ответника Ц.И.Ц. не се явява назначеният му особен представител адв. С.С. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание

Съдът е докладвал постъпила по делото молба с рег. № 260472 от 01.09.2020 г. от адв. С.С., с която моли съда да даде ход на делото в нейно отсъствие, поради оказване на правна защита по две дела за същата дата и съответно от 10.20 часа и от 11,10 ч. в Районен съд – Радомир. Сочи, че при даване ход по същество поддържа изцяло доводите, възраженията и оплакванията, изложени в съдебно заседание и в писмения отговор, като моли за отхвърляне на исковата претенция и да изложи пледоарията си в писмени бележки. Сочи, че няма допълнителни доказателствени искания и няма да ангажира други доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д № ***** по описа на съда за 2018 г., по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №6541 от 14.12.2018 г.

Съдът не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.

В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер сумата 468.44 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и 44 ст./, -представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 42.43 лв. /четиридесет и два лева и 43 ст./ - представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 468.44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "П.", бл. 13, вх. А, ап. 19 и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.

102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.”

АД гр. П.освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот. Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти бащата на ответника – И- Ц. Т. е придобил имота на 17.10.1990г.

– стр.87 от делото. Видно от приложеното удостоверение за наследници И- Ц. Т. той е починал на 26.12.2003г., като към процесния период единствения му наследник е сина му Ц.И.Ц., тоест преди началото на периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия от ищеца ответникът Ц.И.Ц. е станал единствен собственик на процения имот. Това се установяна и видно от приложеното удостоверение за наследници Ц.И. Т.а, починала на 19.03.2010 г., като към процесния период единствения йнаследник е сина му Ц.И.Ц.. Декларацията по чл.14 ЗМДТ действително е подадена от И- Ц. Т., но това е станало на 13.04.1999 г., когато същият все още е бил жив и не промения горните факти.

От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.

Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.

Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.