Решение № 335 от 23.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Враца, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420103329 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 700,00 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „****“ № *****, сключен на 21.12.2023 г. между „*****” АД и К. И. Т.; сумата от 105,00 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2024 г. до 21.05.2024 г.; сумата от 13,90 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2024 г. до 03.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „***” АД, ЕИК ***** e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. И. Т., ЕГН: ********** за сумите, както следва: 700,00 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „****“ № ***, сключен на 21.12.2023 г. между „*****” АД и К. И. Т.; сумата от 105,00 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2024 г. до 21.05.2024 г.; сумата от 13,90 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2024 г. до 03.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса, пропорционално на уважената част от заявлението и 1000,00 лв. – адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от заявлението.

Ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед, като след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че „****” АД, с ЕИК ***** е търговско дружество, вписано в 1

Регистъра на финансовите институции по чл. 3 а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № ****със Заповед № БНБ - ***/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ).

Посочва, че К. И. Т. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от К. И. Т. данни, служител на ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 700.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „*****” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „***” №****/21.12.2023 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от К. И. Т. лична карта.

Към дата 03.06.2024 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.01.2024, 21.02.2024, 21.03.2024, 21.05.2024 г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но К. И. Т. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Иска се от съда да установи вземанията съгласно издадената в заповедното производство заповед за изпълнение.Претендира разноски.

В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника оспорва исковете както по основание, така и по размер. Намира, че по отношение на ответника предявените искови претенции са недопустими, неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат оставени без уважение.

Исковете се намират за недоказани, тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че те са относими към процесния Договор за паричен заем.Същевременно няма данни за автора на нито един от приложените към исковата молба „документи“ - от тях не става ясно от кого изхождат, като същевременно върху тях въобще липсва подпис. Поради това тези документи въобще нямат характера на годни доказателства, като същевременно са неотносими към спора.

Навеждат се аргументи, че по делото въобще липсват данни, от които да се направи извод, какъв е механизмът, по който е формирано всяко от претендираните задължения (от какви фактически и правно основания произтичат), а от там и претендирания размер на тези задължения. По делото въобще липсват доказателства, които установяват извършените плащания по уговорените вноски, като в тази насока е обстоятелството, че не е ясно дали въобще съществува погасителен план.

Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички искови претенции. Твърди се на следващо място, че договорът съдържа неравноправни клаузи, като излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 2 следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 21.12.2023 г. ответникът К. И. Т. е сключил с Дружеството ищец (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „***“ № ***, като главницата по договора е в размер на 700.00 лева.Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент за срока на кредита в размер на 36,00 %. Годишният процент на разходите е определен на 49,70 %.

Приети като доказателства по делото са и копие от разпечатка на разменена електронна кореспонденция между ищеца и ответника, от която се установява, че ответникът е предоставил на ищеца своите лични дани.

По делото е представена в оригинал разписка № ****** / 21.12.2023 година от „Изипей“АД, с наредител ищеца по делото и получател К. И. Т.. В основанието е посочено, че сумата в размер на 700.00 лева се изплаща във връзка с Договор за кредит „***“ № *****.В разписката е изписано името на ответника и положен подпис, който не е оспорен от последния.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че между страните по договора за кредит е уговорено заплащането на договорна лихва в претендираните размери.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи положителния факт на погасяване на дълга.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021 г. има правната характеристика на договор, сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите 3 съдържат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият случай.

От представеното по делото платежно нареждане и от заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че заемната сума е предадена от кредитодателя на кредитополучателя.

Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.