Определение № 9281 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9281 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110134370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба на адв. П. Б. П., за изменение на постановеното по делото Решение № 12/03.01.2026 г. в частта за разноските, с искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата /ЗА/. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Аксес Файнанс“ АД, с който молбата се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна, а при условията на евентуалност е релевирано и възражение за прекомерност.

Съдът намира молбата за допустима. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, а определението се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. От данните по делото се установява, че искането за разноски е било заявено своевременно с Молба вх. № 410365/15.12.2025 г., подадена преди първото по делото съдебно заседание. Ето защо настоящата молба не цели саниране на липсващо искане, а преценка за правилността на вече постановения отказ в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г., от който е видно, че процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адв. П. Б. П. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, т.е. като безплатна адвокатска помощ за доверителя.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в тези случаи, ако насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Следователно правоимащ по това вземане е самият адвокат, а не представляваната страна.

Съдът счита, че е допуснал грешка като не е присъдил дължимото се на адв. П. възнаграждение, тъй като възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не следва да се присъжда само 1 защото не е употребена изрично словесната формула „в полза на адвоката“. При наличие на своевременно направено искане за разноски /в Молба вх. № 410365/15.12.2025 г./ и представен по делото договор за правна защита и съдействие /още с исковата молба/, удостоверяващ предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, не е налице основание искането да бъде отхвърлено по съображения за формална непълнота на формулировката. За присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да се представи договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА.

При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази действащата уредба на чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА, според която при липса на уговорено възнаграждение се отчитат фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията и времето за предоставяне на защитата, както и квалификацията и опитът на адвоката. До приемането на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА законът изрично предвижда по аналогия да се прилага Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно по аргумент от чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съобрази и възражението за прекомерност, направено от насрещната страна.

В конкретния случай делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, не са назначавани експертизи и не са събирани обемни или сложни доказателства, но е налице реално осъществено процесуално представителство, включително подаване на процесуални книжа и участие в производството до постановяване на съдебния акт. При тези данни съдът намира, че справедлив и съразмерен размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е 200 евро, като възражението за прекомерност е неоснователно до този размер.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 12/03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 34370/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Б“ № 1, бл. 9, ет. 2, да заплати на адв. П. Б. П. – САК сумата 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ по делото на ищеца Т. П..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3