Решение № 26 от 29.02.2024, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 355/2023
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. К., 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500355 по описа за 2023 година
С Решение № 403/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 298/2023 г., Районен съд – К. е осъдил „И.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., *, местност „К.", имот № *, представлявано от управителя Т. Д. Ш., да заплати на С. Х. К. от с. А., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от ухапване от куче на 02.12.2022 г., намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 02.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв., като неоснователен.
С решението са присъдени разноски по делото, като „И.“ ООД е осъдено да заплати на С. Х. К. сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска; а С. Х. К. - да заплати на „И.“ ООД сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които с въззивни жалби, депозирани чрез процесуален представител го обжалват като неправилно.
Въззивна жалба с вх. № 9444/12.10.2023 г. е подадена от „И.“ ООД, ответник в първоинстанционното производство, срещу решението, в частта му, с която 1 предявеният иск е уважен. В тази му част решението се обжалва като неправилно и несъобразено с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Излагат се доводи, че съдът неправилно и неоснователно отхвърлил възражението за съпричиняване, предвид наличие на предпоставки за същото. Сочи се, че принос по смисъла на чл.
51,ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки самите вреди. В случая съдът кредитирал показанията на св. Г. Х.
(придружаващата приятелка) защото била очевидец на инцидента, а показанията на св.
Х., който също бил очевидец, не кредитирал с мотив, че същият бил заинтересован.
Твърди се, че същият извод за заинтересованост съдът имал основание да приеме и по отношение на св. Х.а, защото по гр.дело № 299/2023 г. по описа на Районен съд – К. тя предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от ухапване от същото куче на 02.12.2022 г. Събраните по делото доказателства не подкрепяли изводите на съда, че не било установено ищцата да е предизвикала с поведението си нападението на кучето, което я ухапало. Показанията на св. Х. и св. Г.Х.а, както и обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, напълно съвпадали относно фактическата обстановка по делото и налагали извода, че съдът не е имал основание да не ги кредитира. Твърди се, че с действията си ищцата създала предпоставки за възникване на вредите. Навеждането към земята кучето възприело като жест, че ще бъде ударено с камък, независимо, че ищцата, св. Х. и св. Г.Х.а заявявали, че то никога не било агресивно и не нападало хора, движещи се покрай оградата на цеха ответното дружество. Именно защото на 02.12.2022г. кучето било провокирано от действията на ищцата и нейната приятелка, то проявило агресивност, като я ухапало. Сочи се за безспорна причинната връзка между поведението на пострадалата и поведението на кучето. Решението се обжалва като неправилно и по отношение размера на неимуществените вреди. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установило повърхностно нараняване на кожата, причинено кръвонасядане и три иввицовидни охлузвания на кожата по задновъншната повърхност на дясното бедро у ищцата, което причинило болка и страдание, но без наличие на белези от ухапване от куче. Сочи се, че ищцата не доказала претендираните увреждания относно преживения психическия стрес от инцидента, предвид това, че същата оттеглила искането си за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза, а свидетелите, установили, че изживяла стрес, уплаха и изпитвала тревожност при спомена за ухапването. Тези гласни доказателства съдът не следвало да кредитира при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което размерът на неимуществените вреди бил определен неправилно.
Жалбодателят твърди, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД - в противоречие на материалния закон и процесуалните правила.
2
Решението се счита за неправилно и при определяне на дължимите от ищеца на ответника разноски, съразмерно отхвърлената част на предявения иск. Независимо, че възнаграждението било платено на двама адвокати, същото представлявало минимално определено възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1от 09.04.2004 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от С. Х. К. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител, в който се излагат доводи за неоснователността й.
Въззивна жалба с вх. № 9577/17.10.2023 г. е подадена от С. Х. К., ищца в първоинстанционното производство, срещу решението, в отхвърлителната му част. В тази му част то се обжалва като неправилно и несъобразено с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Иска се да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от „И.“ ООД – К., чрез процесуален представител, в който се излагат доводи за неоснователността й. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран и с в. ч. ж. вх. № 10532/13.11.2023г. /по описа на КРС/, депозирана от „И.“ ООД против постановеното в първоинстанционното производство Определение № 1439/97.11.2023г., с което е оставено без уважение искането на тази страна за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят „И.“ ООД, гр. К., чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба и въззивната частна жалба, и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Х. К., чрез процесуален представител, поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба и въззивната частна жалба на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от С. Х. К. против „И.“ ООД, гр. К., иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 52 от ЗЗД. В исковата си молба, ищцата сочи, че живеела в с. А., общ. К. и със съседката си и приятелка Г. К. Х.а всеки ден правели разходка по шосето между с. А. и с. М., общ. К., като пътят им минавал покрай двора и портала на цеха на ответното дружество - „И.“ ООД, гр. К.. Известно им било, че в двора на фирмения цех се отглеждали две кучета - пазачи, едното от които доста едро - около 30 килограма, на цвят черно, с бели петна по гърдите и в края на 3 опашката, женско, с клепнали уши, без ушна марка. Обикновено кучетата били вързани, но имало и случаи, в които били оставяни да се разхождат свободно в двора на цеха и по улицата, като за тях се грижели работниците от фирмата, давайки им храна и вода. Понякога черното куче проявявало безпричинна агресия и нападало хора от съседните села, поради което с приятелката й винаги минавали много внимателно покрай портала на цеха и се стараели да не извършват резки движения, за да не предизвикват кучето. На 02.12.2022 г. около 15.00 часа двете с Г. Х. правели обичайната си разходка и минавайки покрай портала на цеха, забелязали, че черното куче било извън двора, в близост до портала. То не проявявало признаци на раздразнение, но когато били пред портала, кучето без повод и лай се спуснало към тях и ги нападнало. Първо нападнало ищцата и я ухапало няколко пъти по дясното бедро.
Двете с приятелката й Г. започнали да викат за помощ, а кучето се насочило към Г. Х. и ухапало и нея няколко пъти по лявото бедро. Виковете им за помощ били чути от В. Ф.
Ф., който бил собственик на съседната автоморга. Той извикал кучето по име „Л.“ и то се отдръпнало. Виковете им за помощ били чути и в цеха на фирмата и от там излезли две работнички - Д. С. и В. Г., които дошли и прибрали кучето, след което дошъл управителят на цеха Т. Д. Ш.. Г. Х. се обадила на тел. 112 и на съпруга си Й. Ф. Х., който дошъл с автомобила си и ги откарал в ЦСМП-К., където били прегледани, обработили нараняванията им и ги превързали. На 03.12.2022 г. ищцата посетила съдебен лекар, който я прегледал и й издал Съдебномедицинско удостоверение № 302/2022 г., в което описал причинените й наранявания: по задно-външната повърхност на дясното бедро, в горната му трета се установило синкавомораво-червено кръвонасядане с размери 9/8 см., в централната му част три успоредни, ивицови охлузвания на кожата с размери 4/0.5 см. всяко, с посочване, че на ищцата била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. След нападението на кучето и от болките от ухапванията, ищцата получила силен стрес и безсъние, постоянно плачела и не можела да се храни нормално, страхувала се да излиза извън дома си и не общувала с хората, сънувала, че я нападат кучета и не можела да заспива.
На 05.12.2022 г. посетила психиатър в гр. К., който й поставил диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ и й предписал лекарства. Към момента на депозиране на исковата молба била на поддържащо лечение. Не можела да ходи нормално и психически се чувствала много зле. Подала жалба до Районна прокуратураК., като преписката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът – „И.“ ООД, гр. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Не е оспорил обстоятелството, че на 02.12.2022 г. кучето се отглеждало на територията на предприятието, както и че на тази дата то е ухапало ищцата. Територията на дружеството била с площ от 10 декара, като независимо от наличието на видео 4 наблюдение, опазването на сградите и материалите представлявало трудност. Двете кучета обикновено били вързани, но понякога работниците, които ги хранели, ги пускали за кратък период да се разхождат. Кучетата не били агресивни и се спускали само, ако бъдат предизвикани или към тях бъдат направени определени движения /наклоняване към земята за взимане на камъни и др.подобни/. В отговора на исковата молба се сочи, че управителят отишъл на мястото на инцидента и предложил на пострадалите да им съдейства, но те отказали. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че ищцата и нейната спътница с поведението си предизвикали кучето.
Районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 02.12.2022 г. ищцата била ухапана по дясното бедро от черно куче, на име „Л.”, отглеждано в двора на ответното дружество. Установено е по делото, че кучето се намирало „под надзор“, а не е „собственост“ на ответника юридическо лице. Същото живеело в двора, ползван от дружеството, хранено и отглеждано от служители на фирмата, с цел - охрана на същата.
От съдебно-медицинско удостоверение № 302/2022 г. се установява, че у ищцата били констатирани следните увреждания: „по задно-външната повърхност на дясното бедро, в горната му трета : синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 9/8 см.; в централната му част : три успоредни ивицовидни охлузвания на кожата с размери 4/0,5 см. всяко, с розово-червен цвят, разположени на нивото на околната кожа...”. От представената медицинска документация се установява, че на ищцата била поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и назначено медикаментозно лечение.
Разпечатката съдържа 34 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d80465c1-9343-4cda-b4b4-b0b7537a5380