Решение № 561 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно гражданско дело № 20261000500081 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №121658/17.10.2025 година от Р. Ц. Н., ЕГН-********** срещу решение №1312/18.09.2025 година, постановено по т.д.587 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което е признато за установено, на основание чл.422 ал.1 ГПК, че „Василена 2013“ ЕООД и Р. Ц.

С. дължат на „Уникредит Булбанк“ АД, в условията на солидарност заплащането на следните суми: 46 000 лева главница по договор за кредит от 12.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата; 836 лева лихва върху редовна главница за периода от 10.01.2023 година до 12.04.2023 година; сумата от 1527,95 лева –лихва върху просрочена главница за периода 10.01.2023 година – 13.09.2023 година; сумата от 1578,05 лева –наказателна лихва при просрочие за периода 10.01.2023 година – 13.09.2023 година, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение 31400/22.10.2023 година и изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.дело N 51128/2023 г. на СРС, 161 с-в и са осъдени да заплатят сумата от 5853,90 лева-разноски в исковото производство и сумата от 1

2904,96 лева в заповедното производство.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като за да постанови решението си, съдът е смесил облигационното правоотношение по договор за стандартен кредит за оборотни средства 0301/280/12032020 от 12.03.2020 година, сумите, по който до размера от 14751,38 лева са погасени към банката с два преходни револвиращи кредитни договора, които не са предмет на предявения от банката иск. Договорът за банков револвиращ кредит от 2017 година и договорът за банков кредит от 20.02.2015 година , който липсва като доказателство по делото и за който, съдът приема, че е рефинансиран нямат значението на правопораждащи факти, обуславящи направеното искане за присъждане на суми по договора от 2020 година. ПогА.ването на кредитния договор от 2017 година със суми от последващия кредит от 2020 година е извършено без съгласието на ответниците, а е извършено служебно от страна на банката. Банката не може да извърши погА.ване на предходен кредит на длъжника с отпуснатите суми без изрично негово разпореждане, което се изразява в нарочно подписана декларация-съгласие, като такава не е приложена по делото. Предвид изрично дадените указания от съда, че негова е доказателствената тежест не е проведено доказване, че е налице съгласие за погА.ване на предходен кредит.Неправилно е прието от съда, че се касае за договор за новация. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения иск, а в отношение на евентуалност го отхвърли над размера от 14751,38 лева.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не е депозирала писмен отговор.

На обикновения другар на въззивника „Василена 2013“ ЕООД е указано, че може да се присъедини към въззивната жалба на Р. Ц. Н., на осн. чл.265, ал.1 ГПК с писмена молба в срок до първото по делото заседание, като в срока е постъпила молба и с определение от 14.04.2026 година е конституиран като въззивник „Василена 2013“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба вх. №119197/14.10.2025 година от „Уникредит Булбанк“ АД срещу решение №1312/18.09.2025 година, постановено по т.д.587 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, 2

VI-10 състав, В ЧАСТТА, с която е допуснато изпълнението на сумите да бъде разсрочено.

Въззиваемите страни Р. Ц. Н. и „Василена 2013“ ЕООД, чрез адв.А. И. са депозирали писмен отговор, в който излагат, че решението, в частта, с която е допуснато разсрочване е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В исковата си молба от 26.03.2024 година ищецът „Уникредит Булбанк“ АД излага, че по силата на договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0301/280/12032020 от 12.03.2020 г., сключен между него и „Василена 2013 ЕООД“, в качеството на кредитополучател и Р. Н., в качеството на солидарен длъжник, Банката предоставила на ответното дружество кредит в размер на 75 000 лв. с цел за оборотни средства и рефинансиране на друг кредит, отпуснат от Банката. Кредитополучателят длъжник и солидарния длъжник Р. Н. са се задължили при условията на този договор да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с общите условия, при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, сведени до знанието на длъжника и солидарно задължените лица и приети от тях с подписване на договора. В т. 6 и т. 7 от договора страните са се договорили кредитът да бъде усвояван от и погА.ван по сметка №********, в посочените срокове, както следва: усвояване до 12.05.2020 г., и погА.ване до 12.03.2022 г., съгласно погасителен план, обективиран в т. 7.1 от договора.

В съответствие с договора, кредитополучателят усвоил изцяло предоставените му по кредита парични средства в размер на 75 000 лв., като съдържанието на кредитното правоотношение било изменено и допълнено с анекс № 1 от 07.03.2022 г. и анекс № 2 от 01.04.2022 г., като с последния бил удължен и крайният срок за издължаване на кредита до 12.04.2023 г. година.

Твърди се, че в т. 4.1.1, вр. с т. 11.1.1, страните уговорили, че кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен индекс, ОДИ) плюс договорна надбавка от 5,43%. Към датата на сключване на договора ОДИ бил в размер на 0,07%, т.е. първоначално договорената лихва била в размер на 3

5,50% годишно. Сочи, че лихвата търпяла изменения, съобразно динамиката на осреднения депозитен индекс, като в процесния случай тя била изменяна единствено за нейното намаляване, като представя лихвен лист. Твърди, че според т. 11.2 от Договора, при неиздължаване от страна на Кредитополучателя на главница и/или лихва, последният дължи на Банката за срока на забавата едновременно лихва върху просрочена главница в размер (съгл. т. 4.2.) на приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2% и наказателна лихва (неустойка) в размер (съгл. т. 4.3.) на 5,00 % върху ползвания кредит. Навежда, че в т. 11.2. от договора страните-търговски дружества изрично приели кумулацията на лихвите по т. 4.2. и т. 4.3., в случай на допуснато неизпълнение и просрочие в плащането на дължимите по договора за кредит суми. Двете неустоечни клаузи имали различни функции, съответно обезщетителна и санкционна, като кумулирането им не било в противоречие със закона или с добрите нрави. Прилагането на двете лихви не се явявало и прекомерно, доколкото техният сбор (7,54% лихва за просрочена главница + 5,00% наказателна лихва) бил равен на 12,54% годишно, което било стойност по-ниска от действащата законна лихва за забава (ОЛП на БНБ + 10) от 13,64%. Сочи, че съгласно т. 15.3 от договора за кредит, ответницата Р. Н. се задължила да отговаря солидарно за всички задължения на дружествотокредитополучател, произлизащи от процесния договор за кредит. Твърди се, че кредитополучателят и солидарният длъжник не изпълнили задълженията си за погА.ване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, според условията на договора, като съгласно §1 от анекс № 2, вр. т. 7.2 от Договора, крайният срок за погА.ване на задълженията по кредита, настъпил на 12.04.2023 г. и на това основание вземането на Банката за възстановяване на целия кредит станало изискуемо, като за настъпването на изискуемостта не било необходимо каквото и да е волеизявлението на страните, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен. На 14.09.2023 г. Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарния длъжник пред Софийски районен съд, като в полза на ищцовото дружество е издадена заповед № 31400/22.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение 4 въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 23476/22.10.2023 година по ч.гр.д. №51128/2023 година по описа на РС-София, 161 състав. Ответниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в законоустановения срок, ищецът предявява иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Моли съда да признае за установено, че ответниците дължат солидарно суми както следва: 46 000 лева- главница, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 836 лева – лихва върху редовна главница за периода от 10.01.2023 г. – 12.04.2023 г., начислена на осн. т. 4.1, вр. с т. 11.1.1. и т. 11.2.1. от договора, представляваща договорна възнаградителна лихва, дължаща се върху размера на усвоения кредит (редовна главница) за периода до договорения срок на издължаване (падеж) на главницата; 1527,95 лева – лихва върху просрочена главница за периода 10.01.2023 г. – 13.09.2023 г., дължима върху размера на просрочените вноски за главница (просрочена главница) и дължима за период след договорения срок на издължаване (падеж) на главницата; 1578,05 лева наказателна лихва при просрочие за периода 10.01.2023 г. – 13.09.2023 г., начислена на осн. т. 4.3, вр. с т. 11.2.3., вр. с т. 11.2. от договора, представляваща неустойка за договорно неизпълнение, целяща да санкционира неизправната страна в правоотношението, като наказателната лихва е с фиксиран размер от 5% годишно върху целият дълг по главницата 46 000,00 лв. , както и заплащане на съдебните разноски в размер на 998,94 лева – внесена държавна такса и 1906,12 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, ведно с направените съдебно – деловодни разноски за исковото производство.

С отговора на исковата молба ответниците „Василена 2013“ ЕООД и Р.

Н. оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се факта на усвояване на кредита. Ответниците твърдят, че предоставения кредит е послужил за рефинансиране на друг банков кредит, без да има съгласие за новация.

Оспорват размера на лихвите, като твърдят, че с плащанията е следвало да се погА.ва главница, а не лихвите, като в тази връзка оспорват извършените счетоводни записвания. Твърди се, че с включването на Р. Н. като съдлъжник по договора е създадено едно обезпечение, което не е предвидено в закона, поради което е налице нищожност на договора поради противоречие със закона.Договорените неустоечни клаузи са нищожни, тъй като противоречат на закона. Сметката е била запорирана от НАП, а банката е отказала да се извършва плащане по друга сметка, по която задълженията по овърдрафта да 5 бъдат погА.вани.

С допълнителната искова молба банката твърди, че в чл.2 и 3 от договора изрично е посочено, че банката е предоставила сумата по договора за кредит с цел рефинансиране на стар кредит и за оборотни средства, като изрично е посочено в чл.9.4 от договора, че с рефинансиране на задълженията, съгласно този договор се прекратява действието на сключения между страните договор за банков кредит от 2017 година. Оспорват се твърденията относно реда на погА.ване на задълженията, тъй като съобразно чл. 19 от ОУ на ищеца, с които ответниците са се съгласили, редът за погА.ване на задълженията е както следва: такси, разноски, наказателна лихва, просрочена възнаградителна лихва, редовна лихва и накрая главница, който ред на погА.ване отговаря и на общата законова норма на чл.76, ал.2 ЗЗД. Не счита за основателна тезата на ответника Р. Н. за незаконосъобразност на учредената солидарна отговорност на физическото лице – съдлъжник, тъй като солидарната й отговорност е предвидена в т.15.3 от договора, т.12.2. от ОУ вр. с чл. 101 и чл. 121-127 от ЗЗД. Не счита, че спрямо ответницата Н. могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК и чл. 152 от ЗЗД, тъй като процесния договор не е сключен с „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК във вр. с пар. 13, т.1 от ЗЗП. Счита, че ищецът не може да носи отговорност за наложените обезпечителни мерки от държавата по реда на ДОПК върху сметката на ответника.