Решение № 106 от 04.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева

Членове:

Р. Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Р. Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500108 по описа за 2025 година

Производството по в.гр.дело №108/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез пълномощника адв. С., против решение №888/25.10.2024 г. по гр.дело №259/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният против дружеството иск от Й. Х.

К. с правно основание чл.432,ал.1 КЗ над размера от 100 000 лв. до присъдения размер от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. К. при ПТП. Счита присъденото обезщетение за завишено, определено в нарушение на принципа на справедливост и несъответстващо на социално – икономическата обстановка в страната към датата на произшествието. Твърди се, че през годината на настъпване на ПТП – 2021 г. обичайният размер на присъжданите обезщетения е значително по – нисък.

Изтъква, че предназначението на обезщетението е да замести настъпилите морални неудобства, а не да подобри материалното състояние на ищеца.Според въззивника размерът на обезщетенията, присъждани през последните години в страната, расте експоненциално, без да държи сметка за темповете на увеличение на размера на работната заплата, покупателната 1 способност на населението и икономическата конюктура.

Излага доводи за необходимостта от лимитиране на техния размер, като изтъква социалната функция на застрахователя, генерирания ограничен финансов ресурс и опасността от недостатъчност на средства за изплащане на обезщетения на пострадали лица поради изчерпването му с оглед присъждането на обезщетения, несъответстващи на статута на пострадалите, техния принос към обществото и обективно съществуващите социално – икономическите условия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и постановяването на друго, с което искът в тази част да бъде отхвърлен.

В становище по въззивната жалба, подадено от третото лице – помагач на страната на ответника „УМБАЛ Бургас „ АД, чрез пълномощника адв. Т. се излага недоволство, че единственото оплакване в нея е досежно размера на присъденото обезщетение. Счита предявеният в производството иск за недоказан . Оспорва процесуалната легитимация на ищеца с доводи, че родителската му връзка с починалия не е доказана чрез признатите от закона способи.Установяването на родителството е съществено за процесуалната легитимация, съгласно тълкувателно решение 1/2016 гр.София, 21 юни 2018 год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия при предявяване на иск за обезщетение за смъртта на дете. Сочи като относимо решението на ЕСПЧ, Трето отделение от 16 януари 2024г. по Жалби №5377/17 на Д. Р. А. и № 9377/17 на И. Д. К. срещу България. На следващо място се твърди, че по делото е установено, че починалият е бил човек със собствено семейство и контактите му с ищеца са били спорадични. Показанията на свидетелите, освен, че недопустимо удостоверяват биологично родство, сочат и фрагментарни техни впечатления за отношенията между ищеца и загиналия.

Според страната, съдът следва да съобрази решението с трайната практика на ЕСПЧ съдебните решения: Н. v. Belgium;

Magninv.France(dec.); CarmelSlibav Malta,2016 ; Donadzev.Georgia и Mont Blanc Traiding Ltd Antares Titanium Traiding Ltd v. Ukraine, 2021.

Сочи предявения от застрахователя против лечебното заведение иск по гр.дело №389/2024 г. по описа на БОС и липсата на въззивна жалба от страна на ищеца като основание за правния си интерес да предяви възражение против това, според дружеството, извънсъдебно споразумение, сключено в негов 2 ущърб.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от Й. Х. К., чрез пълномощника адв. П..

Счита жалбата за неоснователна и бланкетна и моли да бъде оставена без уважение. Намира, че размерът на присъденото обезщетение е в долната граница на размерите, присъждани от съдилищата в сходни случаи, а повишаването им предхожда годината на настъпване на процесното ПТП.Намира за неоснователно оплакването на ответника, че обезщетението не е съобразено с икономическата обстановка в страната предвид съдържанието на мотивите му. Сочи повишаването на МРЗ през годините и изтъква, че макар, причинените имуществени вреди да не могат да бъдат възстановени, целта на присъдените суми е компенсация, макар и частична, за претърпените негативни преживявания.

Доводите във въззивната жалба относно статута и дейността на застрахователните дружества счита за неотносими, а оплакванията в тази връзка за несъответстващи на действителното фактическо положение като сочи информацията за записаните премии от застрахователна дейност и брутно възникналите претенции от дейността на ответника за 2022г, 2023г и

2024година, достъпна на сайта на КФН.

Доводите на въззивника, че обезщетението следва да бъде съобразено с приноса на пострадалия към данъчната и социалната система счита за противоречащи на Конституцията .

Претендира разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „УМБАЛ Бургас „ АД, чрез пълномощника адв. Д.. Счита, че в решението неправилно и незаконосъобразно е прието, че ищецът е надлежно легитимиран да предяви процесния иск и, че в лечебното заведение е проведено закъсняло оперативно лечение, което е намалило шансовете за преживяемост на лицето, починало в резултат на процесното ПТП. Относно процесуалната легитимация на ищеца поддържа доводите, изложени в становището по предходната въззивна жалба относно нейната недоказаност. В допълнение сочи, че твърденията за наличие на роднинска връзка се опровергават от бащиното име на починалия и от липсата на официални свидетелстващи документи. Не е доказано и ищецът да е сред лицата, които по смисъла на европейското законодателство - Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да 3 се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО,72/194/ЕИО,73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО,

90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО се считат за членове на семейството.Поддържа се ,че не е установена родствена връзка между починалото лице и ищеца по делото.

На следващо място намира, че не са установени особени близки отношения между ищеца и лицето, загинало в процесното ПТП. Съдът е достигнал до обратния извод въз основа на събраните по делото свидетелски показания, който обаче се отнасят за откъслечни периоди и не сочат наличието на твърдяната близост, която да е от изключителен характер и която да обоснове присъждане на обезщетение за ищеца съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС.

Оспорва се констатацията на съда, че оперативното лечение, извършени от служители на УМБАЛ Бургас е закъсняло и е намалило шансовете за преживаемост на починалото лице. Твърди се, че проведено лечение е съответно на нивото на компетентност на болницата и нейните отделения по спешна медицина и неврохирургия. Според страната, медицинският персонал е извършил всички дейности във връзка с триажа, диагностицирането и лечението на починалия Х. К. в съответствие с медицинските стандарти и материалната обезпеченост на лечебното заведение. Според заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза предприетите действия са правилни и своевременно осъществени и съответстват на медицинските стандарти и наука. Проследено е възникването и разширението на мозъчния оток и неотносимостта на счупения спинозен израстък на шестия гръбначен прешлен, която е установена по –късно към травмата и нейното лечение . Според вещите лица смъртта е резултат от ПТП и получените травми, а не от несвоевременно предоставена медицинска помощ и е била неизбежна според медицинската статистика. Следва да бъде отчетено и времето на доставяне на пациента в лечебното заведение – минимум два часа и половина след настъпване на ПТП, както и липсата на данни да е бил обездвижен при транспортирането му до МБАЛ Бургасмед и УМБАЛ Бургас.Сочи правната регламентация на медицинската дейност и въведените стандарти и счита, че съдът е бил длъжен да изследва тяхното прилагане и 4 наличието на причинно – следствена връзка със смъртта на пострадалия за ангажиране на отговорността на лечебното заведение съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД.Според вещите лица няма нарушение и на добрата медицинска практика.

Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е връчил на третото лице книжата по делото и по този начин е възпрепятствал правото му на защита.

Счита, че в резултат на изложеното обезщетение е недължимо или при условията на евентуалност следва да бъде намалено до справедлив размер, съответстващ на икономическите условия и на съдебната практика. Моли да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговор на въззивната жалба на „УМБАЛ Бургас“АД, подаден от Й. Х.

К., чрез адв. П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Намира, че твърдението в нея, че съдът е приел, че ищецът е биологичен баща на пострадалия и поради това е легитимиран да предяви настоящия иск за несъответстващо на съдебния акт. В решението съдът се е позовал на признатото с ПП5/69 ВС право на лицата, създали отношения, наподобяващи родство и брак, да получат обезщетение при смърт и след като е констатирал , че между двамата е изградена трайна връзка изпълваща съдържанието на връзката родител – дете, е приел, че ищецът е легитимиран да получи обезщетениe за смъртта на отгледаното от него дете. Не е направен извод за биологична връзка между ищеца и починалия.

Свидетелите са категорични и единодушни, че именно Й. К. е биологичен баща на загиналия Х. К., предвид отношенията им, манифестирани в обществото и въпреки липсата на уреждане на биологичната връзка, която ищецът не се домогва да докаже в настоящото производство.Според страната показанията на свидетелите не са противоречиви относно действителното местоживеене на Х.

К. от неговото раждане до смъртта му. Починалият е живял в дома на ищеца до създаването на собствено семейство и е продължил да поддържа близки отношения с него до смъртта си. Твърди се, че общото им местоживеене не е сред неотносимите за спора факти.Съдът основателно е допуснал и кредитирал събраните по делото показания на свидетелите относно процесуалната легитимация на ищеца.

5

Оспорва доводите за приложимостта на ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС и твърденията, че връзката между ищеца и Х. К. е била с характер на приятелство.Оспорват се и твърденията за непълнота и фрагментарност на показанията на свидетелите с доводи, че обхващат целия период от съществуване на отношения между ищеца и пострадалия и отразяват ежедневни и трайни впечатления. Намира, че съдът основателно ги е кредитирал след събирането им по законоустановения ред и проверката за тяхната достоверност посредством поставянето на въпроси към свидетелите на ответника.

По възражението относно несвоевременното оперативно лечение се сочи, че според статистиката,цитирана от вещото лице, изпълнило съдебно – медицинската експертиза Х К е бил сред 2% пострадали с шанс за преживяемост, макар и намален, и поради това несвоевременно оказаното лечение е причина за смъртта му.

В хода на производството е установено, че лечението е правилно, но закъсняло, тъй като при наличната тежка неврологична симптоматика при постъпването и получената фрактура проведеното рентгеново изследване е следвало да бъде извършено веднага, както и да бъде направено по – прецизно изследване КТ на шиен прешлен.Отлагането е безспорно е забавило лечението и несъмнено е способствало за смъртта на пострадалия, като е намалило шансовете му за преживяемост, както е прието в обжалваното решение. Правилно съдът е посочил обвързаността на третото лице въззивник с мотивите на решението съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК относно ангажирането на отговорността на ответника да обезщети ищеца за установените вреди. Цитира определение №5/07.01.2019 г. по гр.дело №2656/2018 г. на ВКС в подкрепа на изложеното . Счита за бланкетно и неконкретизирано направеното в жалбата оплакване за допуснато от съда съществено процесуално нарушение.