Решение № 260417 от 22.03.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 85/2021
- Вид
- Решение № 260417
- Подписан
- 22.03.2021
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА ЧИПОВА
Цитирани разпоредби
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260417
22.03.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №85/2021г. по описа на ПОС, VII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. Р. К. ***,
ЕГН **********, против
Решение №260835 от 13.10.2020г., постановено по гр.д. №254/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІ гр.с., с което е признато за установено, че дължи на „Прокредит банк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” №26, следните суми: сумата от 6763,91 евро- главница по договор за кредит от 28.06.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.12.2014г. до изплащане на вземането, и сумата от 90,30 евро- просрочена възнаградителна лихва за периода 04.05.2014г.- 18.06.2014г.; за които суми по ч.гр.д.№18201/2014г. по описа на Районен съд- Пловдив,
І бр.с., е била издадена
Заповед №36 от 08.01.2015г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Прокредит банк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” №26, чрез пълномощника му по делото юрк. Д.
Д., с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението поради липса на надлежно процесуално представителство по делото на ищеца „Прокредит банк България” ЕАД настоящият състав на съда намира, че действително по делото пред първата инстанция ищецът е бил представляван по пълномощие от друго юридическо лице- „Еос матрикс“ ЕООД, действащо чрез свой юрисконсулт, което не е допустимо съгласно разпоредбата на чл.32 от
ГПК. Тази нередовност обаче е отстранена към настоящия момент, тъй като с отговора на въззивната жалба, подаден от надлежно упълномощен юрисконсулт на ищеца, извършените от името на банката процесуални действия по делото са потвърдени, поради което и същите следва да се приемат за редовни. При това положение предявеният иск не може да се приеме за процесуално недопустим и същият подлежи на разглеждане по същество. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от