Решение № 20675 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20675 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110136461 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от М. П. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1651,53 лв. – главница и сумата от 153,03 лв. – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 39863/2012 г. по описа на СРС и е било образувано изп.д.№ 3009/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, поради погасяване по давност.

В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 3009/2012 г. по описа на СРС в полза на Глобекс Финанс АД, било образувано изп.д.№ 3009/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Сочи, че в последствие вземането било прехвърлено чрез цесия на ответника. Поддържа, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като същите били погасени по давност на 16.01.2023 г. Въз основа на предходното ищцата обосновава правния си интерес от предявените искове за недължимост на процесните суми. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими, а по същество - като неоснователни. Излагат се доводи, че цитираното в исковата молба изпълнително дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което за ищцата не е налице 1 правен интерес от предявените искове. По отношение неоснователността на исковите претенции се излагат доводи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Ето защо, иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника процесните суми означава, че е предявен иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, поради което при направените твърдения за погасяване по давност на вземането, исковете се явяват неоснователни. По изложените в отговора доводи и съображения се иска прекратяване на производството поради недопустимост на исковете, а по същество за отхвърлянето им. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 20128440403009/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 28.09.2012 г. по молба от „ГЛОБЕКС ФИНАНС” АД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.

Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 10.09.2012 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№ 39863/2012 г. по описа на СРС е, че длъжникът М. П. М. е осъдена да заплати на „ГЛОБЕКС ФИНАНС” АД сумата от 1651,53 лева по запис на заповед от 27.12.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 24.08.2012 г. да изплащане на вземането, както и сумата от 153,03 лева – разноски по делото за държавна такса и адвоктаско възнаграждение.

Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 01.10.2012 г. и 04.10.2012 г. са наложени запори върху банкови сметки.

На 25.03.2013 г. взискателят е подал молба до ЧСИ за насрочване и извършване на опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи. Видно от изпратената до длъжника призовка за принудително изпълнение е, че опис и оценка са насрочени за 17.05.2013 г., като по делото няма данни да са извършени.

На 17.07.2013 г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ за насрочване и извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, насрочен за 20.08.2013 г., без данни да е извършен.

На 10.06.2014 г. взискателят отново е депозирал молба до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, във връзка с която последният е изготвил актуални справки относно имущественото и гражданско състояние на длъжника.

На 08.10.2014 г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането от длъжника.

2

По молба от 15.04.2015 г. ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен договор за цесия с първоначалния взискател.

На 16.01.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника.

С постановление от 27.03.2025 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съд намира за необходимо да повтори мотивите изложени в постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, относно наличие на правен интерес от страна на ищцата от предявените искови претенции. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство /в този смисъл е решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д.№ 20/2022 г., I т.о. на ВКС/.

С приетото ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е 3 обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Видно от приложеното изпълнително дело № 20128440403009/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС е, че след налагане на запор върху банкови сметки на длъжника на 16.01.2018 г., не са извършвани изпълнителни действия, като такива не са и поискани от взискателя.

Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433, ал.1, т.8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.

В конкретния случай, при даденото от ТР задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 28.09.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес.

След 26.06.2015 г. давността не е прекъсвана, като при съобразяване с периода, през който давност не е текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/, т.е. период от общо 69 дни, то към датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2025 г., вземането е било погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.

Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са 4 основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е направила и претендира разноски за държавна такса в размер на 72,18 лева, такса и 765,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Настоящият съд намира за основателно възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, обективирано в писмения му отговор. Следва да се има предвид, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В конкретния случай материалния интерес по делото не е висок – 1804,56 лева, същото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. Ето защо, съдът приема, че заплатеното и претендирано от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 765,00 лева е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до размера от 400,00 лева. В таза насока съдът съобрази и влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/, с което държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. С оглед предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от общо 472,18 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. П. М., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6 искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1651,53 лв. – главница и сумата от 153,03 лв. – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 39863/2012 г. по описа на СРС и е било образувано изп.д.№ 20128440403009/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.