Решение № 5659 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5659 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504931 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, вр. чл. 363 ТЗ, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД дължи на „Транспрес Грийн“ ЕООД сумата от общо 2 012,56 лв., представляваща непогасена част от дължимо навло по договор за автомобилен превоз на товари за извършени транспортни услуги в периода от 08.12.2021 г. до 24.12.2021 г., както следва:

47,56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане;

62,74 лв. – главница по фактура № 34674/08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане;

172,26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане;

1 730 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, 1 като са отхвърлени исковете до пълния предявен общ размер от 14 492,56 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2022 г. по ч. гр. д. № 11745/22 г. по описа на СРС, 77 състав.

С решението „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е осъдено да заплати на „Транспрес Грийн“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 183,14 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11745/22 г. по описа на СРС, 77 състав, както и сумата от 151,35 лв., представляваща разноски в исковото производство, а „Транспрес Грийн“ ЕООД е осъдено да заплати на „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 2 841,73 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е признато за установено, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД дължи на „Транспрес Грийн“ ЕООД сумата от 1730 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., както и сумата от 172,26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява с колко следва да бъде намалено навлото, претендирано от „Транспрес Грийн“ ЕООД, за превозите, чийто договорен маршрут не е бил спазен. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за автокомпозиция № ******** няма доказателства да е преминала през Сърбия, както и че този превоз е по фактура № 35586/24.11.2021 г.

Твърди, че превозът с тази композиция изобщо не е бил фактуриран с посочената фактура, въпреки че номерът на композицията е бил вписан в самата фактура. В действителност превозът с композиция № ******** е бил фактуриран по фактура № 34674/08.11.2021 г., като „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД са признали, че превозът е извършен при спазване на маршрута и са платили фактурата. Поддържа, че превозът, които съдът е пропуснал да анализира, е този, извършен с автокомпозиция № ********, която композиция е извършила реално превоза, включен във фактура № № 35586/24.11.2021 г.

/същата е заменила авариралата композиция № ********/. Посочва, че за превоза с композиция № ******** „Брайт Лайънс Карго“ ЕООД по делото са представени доказателства за това, че е преминато през Калотина, т. е. не е 2 спазен договореният маршрут, поради което се дължи намаление на навлото с 1560 лв. с ДДС за този превоз. Поддържа, че по отношение на фактура № 35580/23.11.2021 г. и фактура № 35586/24.11.2021 г. съдът неправилно е изчислил дължимата мораторна лихва. Счита, че е следвало дължимата сума по фактурите да бъде намалена с установения от съда размер, а след това да се изчислява мораторната лихва. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени исковете в тази им част.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Транспрес Грийн“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е отчел правилно превозните отношения, в които и двете страни са действали като спедитори, са неоснователни. Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява по безспорен начин, че всички фактури са осчетоводени в счетоводните книги на страните по делото и ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Посочва, че превозите са извършени през 2021 г. и товарите по тях са доставени в уговорените срокове, като са приети от получателя без забележки. Предвид това, че договорените услуги по транспорт са извършени в срок, то отклонението от уговорения маршрут се явява несъществен елемент от превозното правоотношение. Поддържа, че в допълнителното заключение на ССчЕ, което е кредитирано от първоинстанционния съд, не е отчетен вида на стоката, която се транспортира, при изчисляване на дължимото навло. Моли за отхвърляне на жалбата.

Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от „Транспрес Грийн“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за главница за сумата над 2012,56 лв. до пълния предявен размер от 14 492,56 лв., представляваща задължения по фактури № 35580/23.11.2021 г. /от 172,26 лв. до 6412,26 лв./ и № 35586/24.11.2021 г. /от 1730,00 лв. до 7970,00 лв./. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че 3 първоинстанционият съд не е отчел, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в дневниците на ищеца и ответника по ЗДДС и съответно ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

Поддържа, че отразяването на фактурата по доставка в търговските книги като дължима в счетоводството на задължената страна и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, представлява извънсъдебно признание на задължението. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД също са дадени указания, че превозът следва да бъде извършен през ЕС, а самоволното отклонение на съответния превозвач е извършено без знанието и съгласието на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете за разликата над сумата от 172,26 лв. до пълния предявен размер от 6412,26 лв. – главница по фактура № 35580/23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане, както и за разликата на сумата от 1730,00 лв. до пълния предявен размер от 7970,00 лв. – главница по фактура № 35586/24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.03.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че неспазването на уговорката за маршрута представлява неточно изпълнение на договора, поради което ответникът има право да иска съответно намаляване на възнаграждението.

Твърди, че към момента на ползване на данъчния кредит „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД не са знаели за неточното изпълнение на договора, за да могат да оспорят размера на фактурите. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД срещу решение № 20998/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 51577/22 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е уважен искът за сумата от 47,56 лв. – главница по фактура № 34673/08.11.2021 г., както и за сумата от 62,74 лв.

– главница по фактура № 34674/08.11.2021 г. /съгласно молба – уточнение от 06.08.2024 г./. Поддържа, че дружеството е подало заявка за превоз, но не е нито възложител, нито товародател, нито товарополучател, т. е. не е страна 4 по договор за превоз. Посочва, че в товарителницата са посочени конкретните страни до договора за превоз и товародателят е възложител, поради което той дължи навлото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете в тази им част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Транспрес Грийн“ ЕООД е подала отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Оспорва твърдението, че „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД не е страна по превозното правоотношение.

Поддържа, че процесното превозно правоотношение се състои от основно превозно правоотношение с товародател и превозвач, което е опосредено от две спедиционни правоотношения – първото е от „Марс Армор“ ООД към „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, а второто - от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД към „Транспрес Грийн“ ЕООД. Разплащането по всяко от междинните спедиторски правоотношения възниква въз основа на заявката за превоз и се дължи от заявителя на съответното лице – от „Марс Армор“ ООД към „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД и от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД към „Транспрес Грийн“ ЕООД.

По делото безспорно е установено, че същото не е заплатено до настоящия момент. След подаването на заявката от „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД, аналогична е изпращана и към съответния превозвач от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД, като всяко от лицата е издавало съответната фактура. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемите и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/.

Ищецът „Транспрес Грийн“ ЕООД твърди, че по силата на сключен с ответника „Брайт Лайнс Карго“ ЕООД неформален договор за транспорт на товари е извършил международни превози на стоки по направление Костинброд, България – Италия. Поддържа, че по всяка една от товарителниците ответното дружество е възлагало транспортните услуги на 5 свой клиент. Стоките били доставени без забележки, за което били издадени фактури за услугите, с падеж на плащане – след 30 дни. Поддържа, че по фактура № 34673/08.11.2021 г. е бил извършен превоз от Костинброд, България до Италия, с дата на доставката – 14.10.2021 г.; по фактура № 34674/08.11.2021 г. е бил извършен превоз от Костинброд, България до Италия, с дата на доставката – 14.10.2021 г.; по фактура № 35580/23.11.2021 г. били извършени четири превоза от Костинброд, България до Италия, с дати на доставката – 12.10.2021 г., 26.10.2021 г., 28.10.2021 г. и 28.10.2021 г.; по фактура № 35586/24.11.2021 г. били извършени пет превоза от Костинброд, България до Италия, с дати на доставката – 03.11.2021 г., 03.11.2021 г., 04.11.2021 г., 02.11.2021 г. и 02.11.2021 г. Поддържа, че поради забава в плащането на дължимото възнаграждение била начислена неустойка в размер на 419,93 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 04.03.2022 г. на основание т. 16 от Общите условия за осъществяване на международни и на територията на Република България превози на цели и частични товари на ищцовото дружество. Сочи, че за сумите, дължими от ответното дружество, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11745/21 г. по описа на СРС, 77 състав, по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че след подаване на заявлението ответното дружество е извършило следните плащания: на 09.03.2022 г. – 360 лв. – с посочено основание „по фактура № 34673“; 960 лв. – с посочено основание „по фактура № 34674“; 1920 лв. – с посочено основание „по фактура № 35580“; 360 лв. – с посочено основание „по фактура № 35586“; на 14.03.2022 г. – 1440 лв. – с посочено основание „фактура № 34673“ и 1440 лв. – с посочено основание „фактура № 34674“.