Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 16.04.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4134/2020
Вид
Решение № 209
Подписан
16.04.2021
В сила
16.04.2021
Състав
Елена Иванова Балджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Русе , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Балджиева при участието на секретаря Г.М.Г. като разгледа докладваното от Елена И. Балджиева Гражданско дело № 20204520104134 по описа за 2020 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Ж. Н. К., с ЕГН: ********** от гр.Русе против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, с ЕИК: 202423225, гр.София.

Ищецът Ж. Н. К. с ЕГН**********, твърди, че е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД от гр.София с ЕИК сумите: 454,87 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, 69,11 лева - договорна лихва от 28.04.2006г. до 30.10.2006г., 281,26 лева лихва за забава върху главницата от 30.05.2006г. до 01.03.2011г., 25 лева разноски за заплатена д.т., 100 лева възнаграждение за юрист, ведно със законната лихва считано от 15.03.2011 година до окончателното изплащане, за което е издаден изпълнителен лист от 24.06.2011г., на основание чл.416, вр. чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №****/2011г. по описа на Районен съд - Русе.

Въз основа на изпълнителният лист на 18.11.2011г. било образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ М.М. per. №831 в КЧСИ с район на действие - РОС. На 14.12.2011г. му бил връчен ПДИ, последвано от Съобщение за налагане на запор на 20.12.2011г.

През 2015г. било извършено прехвърляне на вземане от страна на взискателя по изпълнителното дело „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД от гр.София на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД. На 27.07.2015г с молба по 1 изпълнителното дело се конституирал нов взискател, а именно „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД.

На 24.08.2020г. било подадено искане по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да бъде прекратено производството по изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ М.М. per.

№831 в КЧСИ с район на действие - РОС, тъй като от 22.12.2011г. (налагането на запор върху движимо имущество на длъжника) до 27.07.2015г. (конституирането на нов взискател) не били извършвани действия по изпълнението. На същата дата24.08.2020г., ЧСИ прекратила производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист издаден на 24.06.2011г. от РРС VIII-ми гр.с-в по ч.гр.д.№****/2011г., на посочената дата 24.08.2020г., ЧСИ М.М. образувала ново изпълнително дело срещу него под №*** като изпратила Съобщение за образуваното ново изпълнително дело за сума 1956,53 лева, от които Главница в размер на 454,87 лева, законна лихва 437,66 лева за периода 15.03.2011г. - 24.08.2020, 350,37 лева - неолихвяеми вземания, 125 лева - разноски по изпълнителния лист, 150 лева - адвокатско възнаграждение, както и 438,63 допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 24.08.2020г. Било изпратено и Съобщение за налагане на запори върху МПС-та собственост на ищеца в настоящото производство.

Твърди , че преди образуване на изп.д. №*** по описа на ЧСИ М.М. вземането е погасено по давност.

За периода от 22.12.2011 г. до 22.12.2013 година не са предприемани никакви изпълнителни действия по смисъла на чл.433 т.8 от ГПК. Изпълнителното производство е прекратено ех lege още на 22.12.2013 година, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На следващо място, съгласно Тълкувателно решение №2/ 2013 година на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433. ал.1 т.8 от ГПК. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая последното валидно изпълнително действие било предприето на 22.12.2011г. по молба на взискателя за извършване на опис и оценка на движими вещи, от която дата започнала да тече погасителната давност. С изтичане на петгодишния срок на 22.12.2016 година вземането било погасено по давност. Давността е изтекла след издаване на изпълнителният лист, поради което на основание чл.439, ал.2 от ГПК, като длъжник ищецът можел да оспори чрез иск изпълнението по изпълнително дело под №*** по описа на ЧСИ М.М.. Предвид висящото изпълнително производство под 2

№*** по описа на ЧСИ М.М. за него възниквал правен интерес да предяви срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК202423225 отрицателен установителен иск, за да установи, че вземането по изпълнителен лист издаден на 24.06.2011г. от РРС VIII-ми гр.с-в по ч.гр.д.№****/2011г., не се дължи поради погасяване на вземането по давност и не подлежи на принудително събиране.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК202423225, гр.София, сумата от 1956,53 лева, от които: Главница в размер на 454,87 лева, законна лихва 437,66 лева за периода 15.03.2011г. - 24.08.2020, 350,37 лева неолихвяеми вземания, 125.00 лева -разноски по изпълнителния лист, 150 лева адвокатско възнаграждение, както и 438,63 - допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 24.08.2020г., поради изтекла погасителна давност на вземането.

Претендира разноски по делото.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.

В случая, по ч.гр.д.№ ****/2011 г. по описа на РРС в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД срещу Ж. Н. К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1701/16.3.2011г., на основание чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 24.06.2011г. за следните суми: 454,87лв., представляваща главница по договор договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CRED-05330927, сключена на 16.11.2005г., 69.11 лева /шестдесет и девет лева и единадесет стотинки/ - договорна лихва върху главницата от 28.04.2006г. до 30.10.2006г.; 281.26 лева /двеста осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата от 30.05.2006г. до 01.03.2011г, ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2011г. до изплащане на вземането, както и сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

3

Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ М.М., per. №831 в КЧСИ и район на действие - РОС, същото е образувано по молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД въз основа на посочения изпълнителен лист, подадена на 18.11.2011 г.

Не е спорно между страните по делото, че вземанията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД срещу ищеца по процесния договор за кредит са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 15.05.2015г. На 27.07.2015г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД същият е конституиран като нов взискател по посоченото изп.дело.

Няма спор и относно обстоятелството, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. l, т. 8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 24.08.2020г.

Възражението на ищеца е за недължимост на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебния процес относно вземането, давност не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си.

Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Тя може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения срок. За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. Т.е. погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство.

4

В българското право уредба на перемпцията се съдържа в нормата на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, предвиждаща прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие. Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. ВКС отменя ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. С него се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Цитираното Тълкувателно решение следва да бъде съобразено и неговите постановки имат действие по отношение на висящите към момента на постановяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай (вж. Решение №45/30.03.2017г. по гр.д.№.

61273/2016г. на ВКС, ТК, IV г.о.).

В настоящия случай въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№**** /2011 г. по описа на РС-Русе, в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛС ФАЙНЕНСИС“ ЕАД срещу Ж. Н. К., за заплащане на посочените в него суми, е образувано изп.дело №**** по описа на ЧСИ М.М., рег. № 831 в КЧСИ и район на действие - РОС. Няма спор, че до 22.12.2011 г. са извършвани изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които прекъсват погасителната давност за вземането на ответника. След посочената дата, обаче, такива няма извършвани. С изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие, на 22.12.2013 г. производството по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М.М., рег.

№ 831 в КЧСИ и район на действие - РОС е прекратено по право. От друга страна е видно, че самото вземане на ответника, считано от 27.07.2015г., когато е конституриран новия взискател и ответник в настоящото производството, е погасено с изтичането на предвидената петгодишна погасителна давност, а именно на 27.07.2020г.