Решение № 1957 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110206576 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК **********, с адрес ****************, представлявано от управителя на дружеството – А. И. Й., чрез адв. М. К., с която оспорва eлектронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнено задължение към държавата.

В жалбата са наведени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, както и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Оспорва се компетентността на АНО, издател на процесния ЕФ. Сочи се изтекла давност по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш. Моли се присъждането на разноски, сторени във връзка с процесуално представителство. С допълнителна молба-становище, с която доразвива изложените в жалбата доводи, прилага списък за сторените 1 разноски и доказателства за заплащането им.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно уведомено не изпраща представител.

Наказващият орган, редовно уведомен не изпраща представител.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2021 г. в 05:46 часа, пътно превозно средство (ППС), представляващо специален автомобил „***“, модел „***“, с рег. № **********, технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория Евро 6, без ремарке, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 ЗП, като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението

№ BC763ED1B243335DE053031F160AB9EF било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, като така било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „*****“ ООД, ЕИК **********, със законен представител А. И. Й.. Поради това на юридическото лице „*****“ ООД, бил съставен процесният електронен фиш № **********, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,0 0 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В ЕФ, било отбелязано и че санкционираното юридическо лице дължало заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размер на 119,00 /сто и деветнадесет/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление, както и останалите приети и относими писмени доказателства.

От приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка) става ясна датата на връчване на процесния електронен фиш на дружествотожалбоподател. Нарушението се установява от приложените на хартиен носител генерирани данни от електронната система с номер на нарушението BC763ED1B243335DE053031F160AB9EF, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателство за отразените в тях 2 обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. В тази връзка следва да се отбележи, че приложените към доклада фото изображения са с изключително лошо качество, от което няма как да бъдат видни гореописаните данни за ППС и неговата табела с регистрационен номер. Поради така изложеното, съдът даде вяра единствено на генерирания доклад от електронната система, като не кредитира снимковия материал (фото изображения). Видно е, че плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило.

Съдът кредитира писмените доказателства, като вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка), електронният фиш е получен в санкционираното дружество на 10.04.2023 г., а жалбата е подадена на 24.04.2023 година. Разгледана по същество е основателна, при частично споделяне на изложените възражения.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административно-наказателно производство.

На първо място е нарушен редът, по който е ангажирана административната отговорност на дружеството жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в 3 резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи, които са овластени за това, могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2 (от чл. 39 ЗАНН), за което се издава електронен фиш (арг. от чл. 39, ал. 4 ЗАНН).

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. Зб ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл.

189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП (редакция в сила от 2019 г. и относима към датата на извършване на нарушението), е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал.

3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167 а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба, обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение съгласно относимата към момента на извършване на нарушението.

Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се издава електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. В горния смисъл е и практиката на АССГ - Решение № 5561 от 17.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 5147 от 15.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2789/2024 г.; Решение № 3055 от 09.05.2024 г., постановено по КНАХД № 1763/2024 г.; Решение № 5113 от 14.02.2024 г., постановено по КНАХД № 1166/2024 година.

Освен гореизложеното, следва да се отчете, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното ЮЛ. Не е посочен елемент от обективната страна на твърдяното нарушение. Липсата на посочване по какъв начин е бил изчислен размерът на дължимата такса осуетява възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти следва да организира защитата си. Същият, съобразно описаното в електронния фиш е субект на задължението за това, че като собственик на посоченото ППС е 4 допуснал движение на посоченото ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.