Решение № 333 от 24.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Русе, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200646 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ЕЛЕНА ФЕШЪН РУСЕ“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2500189 от 17.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени и в условията на алтернативност наложената санкция да се намали до предвидения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. Батанова от Адвокатска колегия - Русе, която поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и в условията на евентуалност наложената санкция да се намали до предвидения 1 минимум. Претендира направените от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова-Йорданова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 02.04.2024 г., а жалбата е подадена на 16.04.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„ЕЛЕНА ФЕШЪН РУСЕ“ ООД стопанисвало обект - шивашки цех, находящ се в гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15.

Сутринта на 29.01.2025 г. бил подаден анонимен сигнал по телефон в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, че в шивашкия цех се полага труд от лица, който нямат сключени писмени трудови договори.

В тази насока на същата дата, около 11:00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, между които била и свидетелката И. Д. И., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашкия цех. В хода на същата били установени три лица, между които била и свидетелката М. Д. Г., които полагали труд без да имат сключени писмени трудов договори с дружеството-жалбоподател. В саморъчно попълнената и подписана декларация по чл. 399 от КТ /л. 14 от делото/, свидетелката Г. посочила, че на 29.01.2025 г. без да е имала сключен трудов договор е полагала труд на длъжност „шивач“ с работно време от 09:00 часа до 17:00 час и при липса на договорено възнаграждение. В декларацията Г. посочила и че имала желание да сключи трудов договор.

2

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № 2502324 от 26.02.2024 г.

С Постановление от 29.01.2025 г. било обявено съществуването на трудово правоотношение между свидетелката М. Г., в качеството на работник, изпълняващ длъжност „шивач“, и „ЕЛЕНА ФЕШЪН РУСЕ“ ООД, в качеството му на работодател, считано от 29.01.2025 г., като в тази насока на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ било издадено предписание на последното в срок до 03.02.2025 г. да предложи на Г. сключване на трудов договор.

Непосредствено след извършената проверка дружеството-жалбоподател изпълнило предписанието, представяйки Трудов договор № 480/29.01.2025 г., по силата на който свидетелката М. Г. била наета на длъжност „Шивач, мъжко/дамско облекло“.

Съобразявайки установеното в хода на проверката, свидетелката И. И. приела, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.

1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2500189/26.02.2025 г., който бил подписан от представител на последното без да се сочат възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружествотожалбоподател се възползвало от предоставената му от законодателя възможност и представило подробни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Директор на „Инспекция по труда“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентично със съдържащото се в АУАН-а, като на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 182500189/17.03.2025 г., АУАН № 18-2500189/26.02.2025 г., възражение, Протокол за извършена проверка № 2502324 от 26.02.2024 г., декларация по чл. 399 от КТ, Постановление за за обявяване съществуване на трудово правоотношение, Трудов договор № 480/29.01.2025 г., длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка, служебна бележка, декларация и др., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите И. Д. И. и М. Д. Г..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното 3

/per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, оправомощен със Заповед № ЧР-244/17.03.2025 г.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното 4 наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАНа. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружествотожалбоподател е осъществило състава на нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като за да бъде прието, че е налице трудово правоотношение следва безспорно да бъде установено и доказано изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, при трудово възнаграждение и пр., тоест да се установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, в писмена форма /чл. 62, ал. 1 от КТ/ и при постигнато съгласие между страните относно съществените елементи на същия, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1-8 от КТ.

По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател може да бъде работодател по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от КТ. На следващо място от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 29.01.2025 г., и място – шивашки цех, находящ се в гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15, находящ се в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 6, свидетелката М. Д. Г. е полагала труд като шивач без да е имала сключен писмен договор с „ЕЛЕНА ФЕШЪН РУСЕ“ ООД. Видно от процесната декларация по чл. 399 от КТ свидетелката Г. е започнала да полага труд от 09:00 часа на 29.01.2025 г., като посоченото било прекъснато вследствие от извършената проверка от контролните органи. От саморъчно попълнената и подписана от свидетелката Г. декларация се установява и наличието на елементи, характерни единствено за трудовото 5 правоотношение и уредени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ, а именно място на работа /чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ/, наименование на длъжността /чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ/ и продължителност на работния ден /чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ/. Твърдението, че към момента на провеждане на проверката свидетелката Г. е провеждала обучение не намира потвърждение в събраната по делото доказателствена съвкупност, изключая дадените от последната показания, като същите в тази им част се характеризират с вътрешни противоречия. Но дори така изложеното да се възприеме за меродавно, то провеждането на обучение не би освободило дружеството-жалбоподател от задължението му да сключи с това лице писмен трудов договор за обучение по време на работа, каквато възможност е уредена в разпоредбата на чл. 230 от КТ. Отчитайки така изложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, във връзка с което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.