Определение № 451 от 15.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 485/2022
- Вид
- Определение № 451
- Подписан
- 15.09.2022
- В сила
- 15.09.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451 гр. Пазарджик, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500485 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с чл.83 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1398 от 08.07.2022г. постановено по гр.д.№20215220104142 по описа на съда за 2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО след обезсилване на заповед за изпълнение №1401 от 27.07.2021г., издадена по ч.гр.д.№2614/2021г. на РС-Пазарджик в полза на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. срещу К. М. К. от с.С., общ.Б., на основание чл.248 от ГПК е допълнено определението за прекратяване на производството, като е осъдена „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С., ЕИК-203670940, да заплати на адв.Е.Г. И. –М. от АКПловдив, с личен номер-**********, възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 310лв по заповедно производство по ч.гр.д.№2614/2021г. и 390лв за настоящото исково производство.
Частният жалбоподател и заявител в заповедното производство, респективно ищец в исковото производство “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /АСВ/, с ЕИК-203670940, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офич 4, представлявано от Ю.Ю. чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., се поддържа, че не са били налице предпоставките на закона за представяне на безплатна правна защита на страната като материално затруднено 1 лице.Посочват се предпоставките за оказване на безплатна правна помощ на страна-представяне на договор за правна защита и съдействие,в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ; че законът за адвокатурата не дава дефиниция на понятието “материално затруднено лице“, като се препраща към нормата на чл.80 от ГПК даваща основание за освобождаване от съда на лица с материално затруднено положение от държавни такси, като материалното затруднение според чл.83 ал.2 от ГПК се преценява с оглед доходите на лицето и неговото семейство, от имущественото състояние, удостоверено с декларация; от семейното му положение, от здравословното му състояние, трудова заетост и от възрастта.
Счита дружеството-жалбоподател, че съгласно нормата, за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, последното следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на посочените предпоставки. Цитира се съдебна практика на ВКС за обвързващо съда изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА и че съдът не дължи проверка на съществуването на конкретната хипотеза.Напомня се и още,че при наличие на възражение относно липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът следва да прецени валидността на сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и съдействие/ определение №102 от 05.02.2019г. на ВКС по ч.т.д.№149/2019г., ІІ т.о;Определение №72 от 23.02.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№297/2022г., ІV г.о.;Определение №29 от 14.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№3219/2018г., ІІ т.о.;
Определение №5 от 03.01.2019г. по дело №2934/2018г. на ВКС, ІІ т.о.;Определение №685 от 19.11.2019г. на ВКС по ч.т.д.№154/2019г., ІІ т.о.;определение №94 от 22.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№5458/2015г-, ІV г.о.; определение №152 от 17.06.2013г. на ВКС по т.д.№650/2012г., ІІ т.о.;определение на ВАС №10252 по адм.д.№ 6524/2018г.-ІІ о. Коментира се, че последните три посочени съдебни актове касаят въпроса за служебното изследване от съда на въпроса за твърдяното материално затруднение на лицето, ползващо се от безплатна правна помощ и липсата на подобни доказателства за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноски и че страната не е доказала да е материално затруднена. Поддържа още, че възнаграждението на процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжника срещу издадена заповед за 2 изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, поради което следвало да бъде определено по аналогия-§1 от ДР на НМРАВ. Счита, че подаденото възражение от длъжника чрез процесуалния му представител е близко по аналогия на посоченото в чл.6 т.3 от Наредбата за изготвяне на други молби,за което е предвидено възнаграждение от 50лв.
Счита, че възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 от ГПК не трябва да се присъжда на основание чл.7 ал.7 във връзка ал.2 от Наредбата, защото в посочената норма изчерпателно са посочени действията, чиито адвокатски хонорар се определя по правилата на ал.2 от Наредбата на база половината от претендираните суми и че възражението срещу издадена заповед не може да се приравни към нито едно от изброените в нормата на чл.7 ал.7 действия, доколкото чрез възражението не може да се постигне ефекта преследван от тези действия. Счита, че адвокатското възнаграждение не може да се присъди и на основание чл.7 ал.2 от Наредбата която урежда възнаграждението за процесуално представителство,защита и съдействие по дела с определен интерес, породи едностранния характер на заповедното производство, инициирано от кредитор с входирано заявление в съда и приключващо с издаване на заповед за изпълнение, връчването й на длъжника с възможност последният да подаде в срок възражение срещу ЗИ и че единствената функция на възражението е да възпрепятства влизането в сила на издадената заповед за изпълнение и е основание за даване на указания на съда да уведоми заявителя за реализиране на защитата си по исков ред.Счита, че изготвянето и подаването на възражение срещу ЗИ не е процесуално представителство, защита и съдействие по частното гражданско дело и че възприемането на същото противоречи на едностранния характер на процедурата по издаване на заповед за изпълнение. Заключава жалбоподателят, че определението за присъждане на разноски по гр.д.№ 20215220104142/21г. на РС-Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно доколкото процесуална предпоставка за подаване на молба по чл.248 от ГПК е депозирането на списък по чл.80 от ГПК, какъвто няма приложен поради което молбата била недопустима. При условията на евентуалност се поддържа довод за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар предвид липсата на фактическа и правна сложност на вземането по чл.410 от ГПК и че по делото няма проведено нито едно заседание и че на страната не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство по 3 процесното гражданско дело №20215220104142 по описа на 2021г. и поради непредставени доказателства за платен адвокатски хонорар както и поради несправедливост на претенцията за разноски. Претендира за служебно събиране на писмени доказателства за имущественото състояние на длъжника чрез справки от НАП за трудовата му заетост, справка от МДТ-Б. за притежавани недвижими имоти; справка от НБН за семейното му положение и от КАТ за регистрирани МПС на негово име.Моли да се отмени обжалваното определение в посочената част и се отхвърли искането на длъжника за присъждане на разноски за двете производства.
В срок е постъпил отговор от насрещната по спора страна чрез пълномощника си адв. Е.И. от АК-Пловдив.Твърди се, че частната жалба е неоснователна.Цитира се съдебна практика отричаща необходимостта съдът да преценява и страната на доказва, че е налице някое от основанията по т.1т.3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв. и че е достатъчно представянето на договор за защита и съдействие с посочено оказване от адвоката на безплатна правна помощ на някое от посочените основания. И че това представляват вътрешни отношения между страните, в които съдът не може да се намесва за разлика от хипотезите на чл.83 от ГПК. Поддържа и довод, че възражението на насрещната страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. не е основание тази страна да се освободи от разноски, доколкото адвокатът вече е осъществил действията си по защитата на страната поради което разноските реално са извършени и заплащането им се дължи съгласно чл.78 от ГПК приложима по отношение отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По инициирано пред Пазарджишки районен съд заповедно производство от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище в гр.С., по ч.гр.д.№2614/2021г. по реда на чл.410 от ГПК, е издадена от Пазарджишки районен съд заповед за изпълнение на парично задължение №1401 от 27.07.2021г. с която е разпоредено длъжникът К. М. К., ЕГН-8409063262 от с.С., обл.Пазарджик, ул.“Деветнадесета“ №1, да заплати на кредитора АСВ ЕАД главница от 1428.11лв, ведно със законната лихва от 4
23.07.2021г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва от 20.01.2019г. до 20.04.2020г. в размер на 390.88лв; обезщетение за забава от 17.12.2020г. до 23.07.2021г. в размер на 459.18лв, държавна такса в размер на 45.56лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75лв, представляващо задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД,прехвърлено в последствие с цесия на АСВ ЕАД от дата 17.12.2020г. Заповедта е връчена на длъжника чрез пълнолетен член от домашните му-майка Л. К.а на дата 21.09.2021г.От длъжника К. М. К. в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение /вх.№17938 от 04.10.2021г.-л.34/. Възражението е подадено чрез пълномощник на длъжника адв. Е.И. от АК-Пловдив. Към възражението е приложена писмена молба от пълномощника с вх.№17939 от 04.10.2021г. с която моли да се присъдят направените по частното гражданско дело разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно същия списък се претендира адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 389лв.Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 27.09.2021г. сключен между длъжника К. М. К. и адв. Е.Г. И., според който в раздел ІІ като основание и предмет на договора е записано пълномощникът да изготви, подпише и подаде възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед по ч.гр.д.№2614/21, VІІІ.с-в на РС-Пазарджик. В графи “договорено възнаграждение“, „платимо както следва“ и „изплатен доход“, в договора е записано-безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. В приложеното пълномощно изрично са записани и конкретните права на пълномощника-да изготви, подпише и подаде възражение по чл.414 от ГПК срещу ЗИ по ч.гр.д.
№2614/2021г., VІІІ с, РС-Пазарджик.
Последвало е уведомяване на 27.10.2021г. по електронна поща на кредитора „АСВ“ ЕАД –С. за подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение и възможността да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника и такъв е предявен на 26.11.2021г. като е образувано гр.д.№ 4142/2021г. /№20215220104142/ по описа на РС-Пазарджик. Към момента на приключване на заповедното производство с уведомяването на заповедния съд за подадената искова молба от заявителя, от последния няма направено възражение за недължимост на разноски за адвокат на насрещната страна на основание чл.38 ал.1 т.2 от 5
Закона за адвокатурата- за безплатно оказване на правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.
В исковата молба ищецът и заявител в заповедното производство АСВ ЕАД също не е взел отношение и не е подал възражение срещу претенцията на длъжника К.К. за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие от адв. Е.И. на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, че не са налице условията на закона за заплащането й и че длъжникът и ответник по иска не е материално затруднено лице поради което не му се следва предоставяне на безплатна права помощ от адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба подаден от ответника по иска К. М. К. чрез процесуалния му представител адвокат Е.И., от АК-Пловдив, с приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно за осъществяване от адвоката на процесуално представителство на ответника К. по делото с дата 24.01.2022г. В основанието и предмета на този договор е записано „..осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№4142/2021г. на РС-Пазарджик“, а в графи “договорено възнаграждение“, „платимо както следва“ и „изплатен доход“, в договора е записано-безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Разпечатката съдържа 21 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8008e9a-3d31-46f0-adf0-7eaf440e2516