Решение № 76 от 05.07.2024, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Царево, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100407 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. П. Б., с ЕГН **********, и В. Т. Б., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ********************, със съдебен адрес за призовки и съобщения:

*************, чрез пълномощник: адв. Х. М., БАК, тел.**********, против:

Г. В. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. *********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което, да приеме за установено между страните, че ищците са собственици на 96 кв.м. от ПИ ***, по КККР на гр.

Приморско, които претендирани от ищците 96 кв.м. от техния УПИ 2, сега ПИ *** по КК, са реална част от ПИ ***, намираща се от границата между двата ПИ по посока юг-югоизток, заключена между границата между двата ПИ и двете външни граници на процесния *** от север и юг.

Да осъди ответника да заплати на ищците, всички разноски по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в 1 срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ II, кв.6, с.о. Узунджата, по плана на гр. Приморско, целия с площ от 500 кв.м. по действащият дворищно-регулационен план на гр. Приморско от 1997 г. който е идентичен с бивш УПИ II, кв. 6, с площ 250 кв.м. и с бивш УПИ IIа, кв. 6, с площ от 250 кв.м. които имоти са придобити по реда и на основание §4а от ЗСПЗЗ. Сочи се, че същият УПИ е с посочената площ по сега действащият дворищно- регулационен план на гр. Приморско. Според исковата молба, на 04.10.2007 г. по искане на ищците, от община Приморско е извършено геодезическо трасиране на имота и е установено, че същият, съгласно действащият регулационен план е с непроменена площ и граници, за което е съставен и съответният документ. Твърди се, че при одобряване на кадастралната карта на гр. Приморско, УПИ II, кв.6 е нанесен като ПИ ***, но неправилно с площ от 404 кв.м. или с 96 кв.м. по-малко от действителното притежаваната площ, а съседният УПИ III- общински, кв.6. е нанесен като ПИ ***, с площ 411 кв.м. Според исковата молба, 96 кв.м. от сочения за собствен на ищците УПИ II, кв.6 неправилно са били включени и нанесени в площта на съседния ПИ ***-общински.

Твърди се, че община Приморско издала Акт за частна общинска собственост за ПИ ***, с площ от 411 кв.м. съобразно отразеното в кадастралната карта, без да отразява и проследява начина на образуване на същият ПИ и на формиране на площта му. Твърди се, че община Приморско продала по реда на Закона за общинската собственост и съответната Наредба на общината, същият общински ПИ *** на ответника, съгласно Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост № 301. Според исковата молба, община е прехвърлила на ответника по-голяма площ, отколкото е притежавала, като е прехвърлила 96 кв.м. от собственият на ищците УПИ.

В отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска е недопустим и неоснователен. Сочи, че няма доказателства, че липсващите от имота на ищците 96 кв.м. са част от притежавания от ответника имот. Твърди се, че в представения от ищците протокол за разграничаване на УПИ, не се отразява точната площ на имота, включително дали е променена или не. Сочи се, че за имот с идентификатор № *** с площ 411 кв.м. има издаден Акт 2

№2730 за частна общинска собственост на 07.12.2017 г. като същия е валиден и действителен и е влязъл в сила. Ответника сочи, че по силата на Договор за продажба на недвижим имот № 301/06.07.2018 г. който има силата на нотариален акт на основание чл. 18 ЗС е добросъвестен собственик на имот с идентификатор *** с площ 411 кв.м. поради което и прави възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна давност съгласно чл.79 ЗС.

Третото лице- Община Приморско- в писмения отговор на исковата молба заявява, че предявения иск е неоснователен. Според общината, процесните 96 кв.м. от УПИ II в кв. 6 по действащия за м. Узунджата, регулационен план, не попадат в ПИ с идентификатор *** и не са част от него. Твърди се, че по отношение на този ПИ, като самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 1 от ЗКИР, не е налице грешка или непълнота в хипотеза на чл. 54 от ЗКИР във вр. с пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, поради която част от имота на ищците - УПИ II в кв. 6 по действащия за м.

Узунджата, регулационен план, да е погрешно/ неправилно отразен в кадастралните /имотни/ граници на ПИ ***. Общината оспорва изнесените в исковата молба твърдения, че липсващите на ищците 96 кв.м. до пълната посочена в документите на ищците площ на УПИ II от 500 кв.м. представляват част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Приморско, м. Узунджата /УПИ III/, като твърди че липсващата процесна площ е приобщена към ПИ *** по кадастралната карта, което е видно от чупката в общата имотна граница между ПИ, съотнесена към правата регулационна граница между УПИ I и УПИ II. Сочи се, че извършеното с протокола от 04.10.2006 г. отлагане на регулационните граници на УПИ II не е съобразено с координатите на въпросното УПИ по действащия към момента на отлагането регулационен план. Твърди се, че процесните 96 кв.м. винаги са били част от УПИ III в кв. 6 по регулационния план на м. „Узунджата“, общ.

Приморско, одобрен със заповед 2071/ 1997 г. който е идентичен на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Приморско и в никой момент тези процесии кв.м. не са принадлежали към УПИ II, нито са били във владение на ищците.

В съдебно заседание, представителя на ищеца пледира за уважаване на иска, така както е предявен.

3

В съдебно заседание, ответника чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне иска.

В съдебно заседание, Община Приморско, чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне иска.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен, установителен иск, с правно основание в чл.

124, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на иска:

Установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл.

124 от ГПК, може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване. Що се касае до правния интерес- като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл. 124 от ГПК- то този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.

124, ал. 1 от ГПК защита се преценява винаги конкретно- с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно. Действително, чл.

124, ал. 1 от ГПК позволява съществуването на всяко едно правоотношение да бъде установявано, но само при наличие на правен интерес. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Имайки предвид естеството на заявените претенции в настоящия случай, доколкото се касае за спор по отношение на право на собственост върху недвижим имот, което право ищеца претендира за себе си и което твърди, че е смутено от ответника, се налага извода, че страната би могла да получи защита на своите права 4 именно чрез предявяване на установителен иск /по делото не се твърди ответника да владее имота, за да е налице интерес от предявяване ревандикационен иск/. Следователно при тези фактически твърдения в исковата молба, ищецът има интерес да предявява положителен установителен иск, доколкото решението по един евентуален установителен иск, би довело до търсената промяна в неговата правна сфера. Изложените съображения, за наличие на правен интерес от предявения положителен установителен иск- абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам неговата допустимост- предпоставят допустимостта на производството, образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят разглеждането на иска по същество.

По основателността на иска:

Няма спор и се установява от приложения НА № 73, том III, рег. № 3018, дело 423/2006 год. че ищците са собственици на УПИ II, кв. 6, с.о.

„Узунджата“, по плана на гр. Приморско, обл. Бургаска, с площ на УПИ от 500 кв.м. при граници: УПИ I, УПИ III, УПИ XXIII, УПИ XXIV и улица, който имот е идентичен с бивш УПИ II, кв. 6, с площ 250 кв.м. и с бивш УПИ IIа, кв.6, с площ от 250 кв.м. които имоти са придобити по реда и на основание §4а от ЗСПЗЗ.

Няма спор и се установява от Акт за частна общинска собственост № 2730 от 07.12.2017 г. вписан в АВ- СВ- Царево, вх. рег. № 2490 от 12.12.2017 г. акт 102, том 6, че същия е съставен за ПИ ***, с площ от 411 кв.м.

СО „Узунджата“, номер по предходен план УПИ III, кв. 6.

Няма спор и се установява от представения Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост № 301 от 06.07.2018 г. вписан в АВ- СВ Царево, вх. рег. № 1282 от 11.07.2018 г. акт 65, том 4, че Община Приморско продава по реда на Закона за общинската собственост и съответната Наредба на общината, същият общински ПИ *** на ответника Г. В. З., с ЕГН **********.

Съгласно заключението на в.л. Т. П., по допуснатата и приета от съда съдебно- техническа експертиза, процесния имот, собственост на ищците е нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор *** с площ 404 кв.м. Съседният на процесния имот, собственост на ответника е нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор *** с 5 площ 411 кв.м.

Според заключението, действащият регулационен план на с.о.

„Узунджата“ е одобрен със Заповед през 1997 г. като площта на УПИ II в кв.6 по този план е 485 кв.м. съответстваща на записаната в документите за собственост като 500 кв.м. Разликата от 15 кв.м. се дължи на методите на изчисляване. Според заключението, на графичния план е нанесена промяна на границата между УПИ II и УПИ I, която промяна е заложена и при изготвянето на кадастралната карта. Така процесният ПИ *** е нанесен с площ 411 кв.м. При изработване на ПУП-ПЗ /план на застрояване/ за процесния имот са посочени границите по регулация, при която УПИ II е с площ 485 кв.м. /500 кв.м./. Според вещото лице, към 06.07.2018 г. когато е станала продажбата на ПИ ***, границите на този имот по кадастрална карта са напълно идентични с регулационния план от 1997 г.

Вещото лице е изготвила комбинираната скица, на която- в отговор на въпросите на Община Приморско- е посочила кадастралния и регулационен план от 1997 г. и на имотите по кадастралната карта, изчертани в зелен цвят и на която скица се вижда, че границата между УПИ II и УПИ III в кв.6, по плана на с.о. “Узунджата“ и съответните им ПИ *** и ПИ *** напълно съвпадат, т.е. няма застъпване.

При така установеното, за съда се налага извода, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

Процесиите 96 кв.м. от УПИ II в кв. 6 по действащия за м. Узунджата, регулационен план, не попадат в ПИ с идентификатор *** по КККР гр. Приморско, одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008г. на Изп.

Директор на АГКК, т.е. не са част от него. Горното се установява от заключението на вещото лице, където се сочи, че границата между УПИ II и УПИ III в кв.6 по плана на с.о. “Узунджата“ и съответните им ПИ *** и ПИ *** напълно съвпадат, т.е. претендираната площ, не се намира в имота на ответника, така както е исковата претенция- от границата между двата ПИ по посока юг-югоизток, заключена между границата между двата ПИ и двете външни граници на процесния *** от север и юг.