Решение № 698 от 16.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. гр. Хасково, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102337 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. К. И. чрез процесуален представител-адвокат , с която са предявени против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, при условията на обективно кумулативно съединяване, два установителни иска, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит № ******** от ********.;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******** от ********.

„Кеш Пойнт България“ ЕООД е предявил насрещни осъдителни искове срещу П. К. И., както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 385 лв., представляваща вземане за част от неизплатена заемна сума (главница) по Договор за потребителски кредит № ******** от ********., ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане;

- с правно основание чл. 23 ЗПК, предявен при условие, че процесният договор за потребителски кредит № ******** от ********. бъде прогласен за недействителен, за сумата от 385 лв., представляваща вземане за неплатена 1 заемна сума (главница) по договора, ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане.

Ищецът твърди да е сключила с ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД договор за паричен заем №******** от ********., с който ответникът се задължил да й предостави заем в размер на 1500 лв., а заемателят се е задължила да върне заемната сума на 9 месечни вноски при условията и сроковете на договора.

Твърди, че съгласно договора кредиторът изисква от потребителя да представи едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Счита, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Твърди с клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора страните да се договорили заемателят да заплати неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 1524,20 лв. като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 3325,38 лв. Навежда съображения за нищожност на клаузата за неустойка поради това, че накърнява добрите нрави, както и поради това, че е неравноправна и не е индивидуално договорена; заобикаля закона (разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, вр.с чл. 21 ал. 1 ЗПК). Навежда доводи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК като с търсената неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в ПМС № 426/2014. чрез нарушаване на добрите нрави и 2 чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК й при несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Счита, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Счита, че процесната неустойка е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна спрямо представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Освен това, неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит поради това, че неустойката не, служи за обезпечаване на изпълнение на основната престацияа а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване в тридневен „срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително „размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Ответникът оспорва исковете по основателност. Оспорва твърденията за неравноправност на процесните клаузи, нарушение на добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона. Навежда съображения, че оспорената от ищеца неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредиторът не изпълни задължението си за представяне на някоя от договорените обезпечения. Счита, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо 2 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Развива доводи, че Настоящият 3 договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 2-те договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна Ответникът е предявил насрещни искове. Заявява, че е сключил и предоставил заемната сума от 1500 лв. на заемателя в брой на датата на сключване на по процесния договор. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора и погасителния план към него кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 48% на 9 месечни вноски с дата на първо плащане 18.10.2023г. и последна вноска – 18.06.2024г., като в погасителния план са посочени конкретни дати на останалите падежи. Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди кредитополучателят да е правил следните плащания по договора за кредит: на 06.12.2023г. - 164 лева, на 16.12.2023 г. 80 лева, на 18.12.2023 г. - 400 лева, на 12.01.2024г. - 100 лева, на 18.01.2024 г. 165 лева, на 31.01.2024 г. - 100 лева, на 25.03.2024 г. - 6 лева, на 10.07.2024 г. 50 лева и на 19.08.2024 г. - 50 лева; общо погасена сума по кредита - в размер на 1115 лева. Сочи, че задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 18.06.2024 г. Твърди общото задължение по договора да е в размер 2911,61 лева, от които 1500 лева главница, 396,84 лева - възнаградителна лихва, 598,10 лева - договорна неустойка и 416,67 лева - такси. Предявява два иска, при условията на евентуалност - и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане за част от общо дължимата главница по договора.

Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателя. Евентуалният иск е предявен само ако съдът направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, и е на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателят да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното предписание на чл. 23 ЗПК. Сочи, че при формиране размера на предявения при евентуалност осъдителен иск от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по насрещните искове П. К. И. оспорва исковете. Иска 4 съдът да провери валидността на цялото облигационно правоотношение, произтичащо от процесния договор за кредит.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорно установени между страните следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ******** от ********., на основание на който ответникът, като кредитор, се е задължил и е предоставил на ищеца, като кредитополучател, заемна сума в размер на 1500 лв., която сума ищецът е следвало да върне на 9 месечни вноски; в чл. 5 от договора страните са договорили кредитополучателят да предостави обезпечение на предоставената заемна сума, а в чл. 11 – кредитополучателят да плати неустойка при неизпълнение на това задължение.

От чл. 3 от процесния договор се установява, че процесната сума от 1500 лв. е предоставена при условия на изплащане на 9 месечни вноски, от които: първите 3 по 60 лв. и останалите 6 – по 286,14 лв., при ГПР: 59,84 % и ФЛП: 48%, с дата на първо плащане – 18.10.2023г., обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане - 18.06.2024 г., такса за усвояване - 0 лв., обща сума за плащане – 1896,84 лв.

От приложение 1 към погасителния план се установява, че страните са договорили, че общият размер на договорената възнаградителна лихва е 396,84 лв. и общата сума за плащане от 1896,84 лв. включва главница и лихва.

Отделно съгласно погасителния план е предвидено плащане на неустойка в общ размер на 1442,16 лв., дължима на вноски с падеж всяка от договорените месечни вноски. В погасителния план е посочено още, че дължимата месечна вноска, включваща част от главница, възнаградителна лихва и неустойка е 371 лв., общ размер на деветте вноски – 3339 лв.

Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1442,16 лв. Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на предходната алинея, дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин.