Решение № 625 от 30.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Плевен, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430104318 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе предвид следното: взе

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. В. П., чрез адвокат В. С. Х. против Р. Г. П., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 10 000 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК особен представител. е депозиран писмен отговор чрез

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника.

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в 1 едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен иск за установяване на съществуването на вземането.

Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и в срока по чл.

414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.

Искът е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер.

Страните никога не са били във валидни облигационни отношения по повод сключен договор за заем. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД е реален договор, по силата на който едно лице предава за ползване на друго лице определена вещ или парична сума със задължение за връщането й след изтичане на уговорения в договора срок, респ. след покана, ако срок не е уговарян. За да се приеме, че е сключен договор за заем между определени лица, е необходимо да се установи по несъмнен начин постигането на съгласие между договарящите относно вещта или сумата, обект на заемното правоотношение и задължението на заемателя за връщане на заетата сума или вещ, а наред с това, предвид реалния характер на договора за заем - и предаването на сумата или вещта от заемодателя на заемателя. В производството по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на парично вземане, за което се твърди, че произтича от два броя заемни договори, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата от общо 10 000 лв. е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на валидно сключени договори за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др. /вж. в т. см. Решение №192/07.11.2014г. на ВКС по гр. д. №2519/2014г., III г. о., ГК, постановено по 2 чл. 290 от ГПК/. В тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационно правоотношение с ответника по договор за заем, а не на последния да установява наличието на друго облигационно отношение /вж. в т. см. Решение №524/28.12.2011г. на ВКС по гр. д. №167/2011г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК/. От представените по делото доказателства не се установява, че ищецът е предал на ответника процесната обща сума.

Липсва освен подписани договори, така и подписани разписки за приемане и предаване на сумата - два пъти по 5000 лв. Даването - Получаването на заемната сума в общ размер на 10 000 лева не се потвърди от другите събрани по делото доказателства. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени като разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД или като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 от ЗЗД /вж. в т. см. Решение №174/23.07.2010г. на ВКС по гр. д. №5002/2008г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК/. Не са ангажирани никакви доказателства за предаването на сумите в заем. Липсват разписка за предаване - приемане на сумите, но тя не установява по принцип основанието за възникване на посочения паричен дълг. Не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е предадена. Доколкото ищецът твърди, че това основание е устен договор за заем, следва да установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му елементи, а именно - поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива /срок на връщане, лихва и т.н./. Не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор /напр. парична вноска по договор за гражданско дружество/ и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и 3 ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства /вж. в т. см. Решение №390/20.05.2010г. на ВКС по гр. д. №134/2010г., IV г. о., ГК, Решение №283/03.10.2013г. на ВКС по гр. д. №2202/2013г., IV г. о., ГК и Решение №274/19.12.2013г. на ВКС по гр. д. №1285/2012г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 от ГПК/.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че между страните не е възникнало и не съществува заемно правоотношение във връзка с процесната сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради неоснователността на иска по отношение на главницата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца законна лихва.

При този изход на делото, на ищеца. разноските в производството се възлагат

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. В. П., ЕГН **********,

*********, чрез адвокат В. С. Х. против Р. Г. П., **********, *******, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 10 000 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Д. В. П., ЕГН

**********, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П., **********, ****, направените разноски за адвокатско вънаграждение в общ размер на сумата от 50 евро.

613,

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4