Решение № 678 от 18.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Йордан Воденичаров

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20214100500857 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 77 от 08.07.2020 година, постановено по гр. д. № 649/2019 година на Районен съд – С. ответникът „ЗАД О. З.“ АД е осъден да заплати на ищеца „П. Т. Г." ЕООД, ЕИК ....... гр. С. сумата от 7080,76 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на ПТП с т.а. „В.“, модел FH12460 с ДКН ..........., собственост на „Л. Ц.“ ЕООД, възникнало по вина на водача на товарния автомобил на 31.08.2018г. и притежаващо валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 13.09.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 31.08.2018г. до 13.09.2018г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 1797,23 лв.

Против това решение е подадена възизвна жалба от ответника „ЗАД „О. З.“ АД чрез юрисконсулт Д. Д.. Направени са оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон – неправилно е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК; липсва произнасяне по искането за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза, каквото искане е направено от ответника и след като е оспорено заключението на вещото лице Д.; не са обсъдени всички доказателства по делото. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като не са обсъдени и всички възражения на ответника и това, че ремонт на козирката не е 1 бил извършен. Неправилно съдът е присъдил законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя, тъй като датата на изпадане в забава е тази на която се представя банкова сметка. Направено е искане да бъде допусната тройна-съдебно техническа експертиза, която да отговори на същите поставени въпроси и тези поставени в отговора на исковата молба.

Обосновава това свое искане с допуснато от районния съд процесуално нарушение при отказа да се допусне такава експертиза. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Ако все пак бъде прието, че искът е основателен, то да бъде уважен в намален размер.

Претендира разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

По реда на чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от „П. Т.

Г.“ ЕООД. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва всички възражения на въззивника. Противопоставя се на искането за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза, поради липса на предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

В хода на въззивното производство:

Съдът е допуснал изслушване на повторна тройно съдебно-техническа експертиза.

На основание чл. 222 вр чл. 226, ал. 2 пр. 2 от ГПК съдът е допуснал заместване на ответника по жалбата „П. Т. г.“ ЕООД от „Н. П.“ ЕООД, представлявано от И. И. Х..

В съдебно заседание представител на жалбопадателя не се явява. Представено е писмено становище – поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище, с което заявява, че поддържа отговорна на възизвната жалба и моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно.

В. окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине 2 към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените във въззивната жалба възражения и основания.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от ищеца/ответник по жалбата в настоящото производство/ против ЗАД „О. З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 7080,76 лева за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.08.2018 г., ведно с лихва за забава /иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 497, ал.

1, т. 2 от КЗ/ върху дължимото обезщетение от датата на вредоносното събитие до окончателното плащане. При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор с ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Ищецът твърди, че е собственик на бензиностанция „У.“ в гр. С., ул. П. Е., № .... На 31.08.2018 г. около 09:30 часа по време на работа, настъпило ПТП, при което шофьорът на товарен автомобил марка В., модел FH 12460, рег. № ........., собственост на дружеството „Л.

Ц.“ ЕООД при влизане в бензиностанцията, поради недостатъчно упражнен контрол върху управлението на МПС удря конструкцията на бензиностанцията с предния дясна част на полуремаркето, в резултат на което са причинени материални щети върху конструкцията на бензиностанцията – усукване на конструкцията на покрива и носещите столици на покривната ламарина, на носещите греди и на окачения таван. Съставен бил протокол за ПТП от РУ С.. За МПС, чийто водач има вина за настъпилото ПТП, има застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на настъпилото ПТП.

Нанесените вреди по конструкцията били отразени в констативен протокол от 13.09.201г. на инж. М. М. от дружеството „Л. с. В“ ЕООД, което изготвило и оферта относно извършването на неотложен ремонт. Ищецът твърди, че заплатил 15693,00 лв. по фактура № 502/13.09.2018г. след извършените СМР. Сочи, че подал заявление и заявил щетата пред ответника и била образувана преписка № 0410-701-0009/2018г. и поискал да бъде извършен повторен оглед от представител на застрахователя. Ответникът поискани допълнителни документи във връзка със заявената щета, които били представени от ищеца, които не били разгледани, а било изискано представянето на допълнителни такива. Ищецът твърди, че било отказано плащане на обезщетение, поради което предявява разглеждания иск с претенция за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 15693,000 лв. В хода на производсвото ищецът по реда на чл. 214 от ГПК е направил изменение в цената на иска и крайното претендирано обезщетение е в размер на 7080,76 лв. Претендира присъждане на обезщетението ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие.

3

Ответникът ЗАД „О. З.“ АД оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие и е заведена щета под № 0410-701-0009/2018, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1576,04 лв. Това обезщетение е определено, след като експерти от дружеството са разгледали претенцията, извършили са нужните огледи и са определили размерът на застрахователното обезщетение. Счита, че чрез плащането на посочената парична сума изцяло и напълно е изпълнил задълженията си по застрахователния договор и е овъзмездил вредите по увреденото имущество, в резултат на описаното в исковата молба застрахователно събитие.

Претендира изцяло отхвърляне на иска. Претендира разноски при отхвърляне на иска.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят. Изслушана е повторна тройно съдебно-техническа експертиза.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 31.08.2018 година около 9:30 часа в района на бензиностанция „У.“ на ул. П. Е., №.... е настъпило ПТП, при което състав от превозни средства – седлови влекач марка В., модел FH 12460, рег. № ......., собственост на дружеството „Л. Ц.“ ЕООД при влизане в бензиностанцията, поради недостатъчно упражнен контрол върху управлението на МПС удря конструкцията на бензиностанцията с предния дясна част на полуремаркето. В резултат на това ПТП са причинени материални щети върху конструкцията на бензиностанцията – усукване на конструкцията на покрива и носещите столици на покривната ламарина, на носещите греди и на окачения таван. Ответникът е признал извънсъдебно настъпването им и е определил обезщетение в размер на 1578,04 лв., което е платил на ищеца на 14.02.2019 година, което обстоятелство също не се спори.

Ищецът не е съгласен с този размер на обезщетението и счита, че същото следва да е в размер на 7080,13 лв. именно размерът се явява спорен в настоящото производство.

Изслушаната от въззивната инстанция повторна тройно съдебно-техническа експертиза сочи, че вследствие на удара по колоната настъпили деформации – нарушено било вертикалното й положение, което е предпоставка за загуба на устойчивост и компрометирана носещата й способност. Деформации били налице и по покривната конструкция, както и на столиците, върху които е монтирана покривната покривка на ламарината ЛТ профил. Вещите лица дават това становище, след като са извършили оглед на място, като установили, че щетите все още не били възстановени. Това състояние на конструкцията, според тях е предпоставка при екстремни климатични условия и сеизмични такива, козирката/навеса да бъде повреден и да застраши живота на работещите там и ползващите услугите граждани. За отстраняването на щетите било необходимо да се демонтира част от покривното покритие и част от ламелите на окачения таван, както и деформираната метална колона и двете столици. Деформираните гребени и ламелите на окачения таван следвало да се ремонтират и монтиран отново, а металната колона и столиците да се подменят с нови такива. Имайки предвид гореизложеното вещите лица дават заключение, че стойността на нанесените щети е в размер на 4203,98 лв. без ДДС и 5044,78 лв. с включен ДДС. Изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1576,04 4 лв. не е достатъчна да покрие ремонта на увреденото имущество. Изчислението на стойността на необходимия ремонт за възстановяване експлоатационната годност на увреденото имущество е към датата на настъпване на застрахователното събитие 31.08.2018 година.

Ответникът по жалбата/ищец/ чрез писмено становище оспори заключението на повторната тройна съдебно техническа експертиза в частта относно изчисляването стойността на щетите, тъй като не били съобразени актуалните цени към момента на изготвяне на експертизата и отправя искане за поставяне на допълнителна задача в тази насока. Съдът отхвърли искането, тъй като стойността на щетата, съгласно закона, се определя към датата на настъпването й.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: