Решение № 139 от 12.06.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Нова Загора, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220101316 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1, т.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети договорни задължения, както и акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрк.Р.И.И. против С. В. П. с ЕГН **********, с адрес:

**********, за установяване на вземане в размер на 7477.05 лева.

В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д № 1117/2022 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 07.11.2022 г. в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовата страна предявява настоящият установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу длъжника С. В. П. в общ размер на 7477.05 лв., включващо главница в размер на 4071.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв. и законна лихва в размер на 643.47 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 5005321518.

Процесуалният представител юрк.И. твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтичало от следните обстоятелства:

На 13.11.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 5005321518, между страните - „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и С. В. П., Й.И. П. и Н.Г.Г., като солидарни длъжници от друга страна, а параметрите посочени в раздел V I на сключения договор били:

Общо задължение по кредита: 16200.00 лв., включващо:

Сума за кредита: 5000.00 лв.;

Срок на кредита: 48 месеца;

Размер на вноската: 337.50 лв.;

Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР %): 110.70 %;

1

Годишен лихвен процент 76.89 %;

Лихвен процент на ден: 0.21

Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, които били неразделна част от договора, предадени на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДПК/.

Посочва, че съгласно Буква „Г“ от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр, като чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово съС.ие. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати по кредита. Сочи, че още на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита.

Сочи се и че клиентът изрично пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано старо негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в размер на 1022.97 лв.

Поддържа, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.11.2013 г. превел парична сума в размер на 3977.03 лв. по посочената от длъжника С. В. П. банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума бил 5000.00 лв.

Разяснява се, че от своя страна длъжника поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 48 месечни вноски с размер на 337.50 лв., с падежна дата всяко 15-то число на месеца.

На 05.10.2014 г. С. В. П. подала Молба за промяна на погасителен план към ДПК № 5005321518, като пожелала да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 24.10.2014 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 5005321518, с който се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 10 и 11, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 48 на 52 броя, а за отлагането на вноските се дължало възнаграждение в общ размер на 675.00 лв. /размера на две погасители вноски/.

Съгласно Общите условия към ДПК № 5005321518, длъжникът С. В. П. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в погасителния план. Страните по ДПК се споразумявали договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Размерът на неизпълненото задължение за договорно възнаграждение бил в размер на 2761.76 лв., дължимо за периода от 15.08.2016 г. до 15.03.2018 г.

Ищцовата страна твърди, че има следното основание за вземането си:

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 29 пълни погасителни вноски и една частична и изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор изтекъл и вземането било изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна вноска бил на дата 15.03.2017 г., като за дружеството било налице материален и правен интерес да потърси неизпълнените падежирали вноски по кредита.

Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № 5005321518 било в общ размер на 12520.26 лв. С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 10041.42 лв. Сумата от 38.38 лв. отишла за 2 погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.”. По законната лихва начислена от изтичането на погасителния план до входирането на заявлението в съда имало плащане в размер на 2440.46 лв.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата С. В. П. дължала на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер 7477.05 лв., включващ главница в размер на 4071.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв., законна лихва в размер на 643.47 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 5005321518.

Поради гореизложеното, ищцовата страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДПК № 5005321518 било видно, че същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел VI. на ДПК „Параметри на договора потребителски кредит“. Съгласно ОУ, кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ представя на клиента и съдлъжника образец на договор за потребителски кредит, като те били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това клиентът и съдлъжникът били длъжни собственоръчно да подпишат договора и неговите приложения, като ги предадат чрез КЕ на кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДПК бил подписан и от страна на кредитора, съответно влязъл в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнявал точно, съгласно ОУ към Договор за потребителски кредит № 5005476718, задължението си като превеждал по посочена от КЛ в ДРП банкова сметка заемната сума. По силата на сключения договор клиентът се задължавал да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. Страните по договора се споразумяли договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Следвало да се отбележи също, че ако потребителят желаел, той можел да се откаже от кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1 ОУ, но ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което ищеца счита за показателно, относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Подчертава, че ответника се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора и към дадения момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Посочва се, че поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд - гр.Нова Загора, а по него било образувано ч.гр.д.№ 1117/2022 г. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 07.11.2022 г.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу С. В. П. в общ размер на 7477.05 лв., включващ главница в размер на 4071.82 лв., договорно възнаграждение в размер на 2761.76 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1009.45 лв. и законна лихва в размер на 643.47 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по 3

Договор за потребителски кредит № 5005321518.

Претендирал е и направените в исковото и заповедното производство разноски.

Представя и моли съдът да приеме писмени доказателства по опис.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М. П.

М. представя писмен отговор на предявения срещу нея иск. Счита искът за допустим, но неоснователен и недоказан и поради това моли да се отхвърли. Излага подробни съображения.

Оспорва по основание и размер, както исковете за заплащане на главница в размер на 4071.82 лв., на договорно възнаграждение в размер на 2 761.76 лв., така и акцесорния иск, предявен на основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху главницата в размер на 643.47 лв., за периода 15.03.2018 г. - 29.09.2022 г.

Като самостоятелно основание за оспорване на горепосочените искови претенции соч и и се позовавам на изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца по процесния договор за потребителски кредит № 5005321518/ 13.11.2013 г.

Твърди, че не всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба отговаря ли на истината. Действително, на 13.11.2013 г. страните по делото били сключили договор за потребителски кредит № 5005321518, по силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 5000 лв., срещу поето от ответницата задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Кредиторът обаче не бил изпълнил коректно договорното си задължение, съгласно Буква ,,Г“ от ДПК, да предостави на клиента по договора ответницата, информация във формата на стандартен европейски формуляр, за основните параметри на същия, в това число: общ размер на кредита, размер на месечната вноска, брой вноски и обща сума, която следва да плати клиента. Неизпълнението на горното задължение от страна на ищеца било въвело в заблуждение ответницата за действително поетия от нея финансов ангажимент по процесния договор. Първоначално уговорената вноска по кредита в размер на 337.50 лв. била изначално непосилна за нея, тъй като месечните й доходи били в по-нисък от този размер.