Решение № 44 от 04.03.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Свиленград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620101030 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б твърди, че на 30.12.2018 г., в гр. Свиленград, на кръстовището между ул.

„Гоце Делчев“ и бул. „България“, ответникът Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.

************ при управлението на автомобил "Тойота Рав - 4" с рег. № Х3912 КВ отнема предимството на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 5869 КВ, в следствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие с материални щети. Излага, че собственикът на МПС, причинило увреждането е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № BG/06/118003103248, валидна към момента на събитието. Твърди, че след направена оценка на щетата, на собственика на увредения автомобил е била заплатено застрахователно обезщетение в размер на 4326.96 лв. Твърди че ответникът е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, установено в Наказателно постановление № 18-0351-001088/07.02.2019 г., както и е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, поради което и на осн. чл. 500 от КЗ претендира регресно вземане за заплатеното застрахователно обезщетение.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ************, в който се прави признание на иска на основание чл. 237 от ГПК и моли съда да постанови решение при признание на иска. Молбата е подписана лично от ответника.

Ищецът с нарочна молба, изразява становище и прави искане за постановяване на решение съобразно признанието.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение, основано на признание на иска. Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответното дружество. Направеното в случая признание на 1 иска е процесуално действие, с което ответната страна по същество заявява, че се отказва от защитата си, защото искът е основателен. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и страната има право да се разпорежда с него. Налице е и валидно заявено искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, като искът не попада в изключенията, по отношение на които по силата на закона или с оглед предмета на спора, не може да бъде постановено решение, основано на признанието на иска.

С оглед посоченото и доколкото са налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, предявеният от ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 иск следва да бъде уважен изцяло въз основа на признанието, като съдът не следва да мотивира решението си по същество съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.

По отношение на разноските съдът намира следното:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, които се установиха в размер на 173.08 лв. – за държавна такса.

От ищеца се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 879.24 лева. От ответника е направено възражение за прекомерност на договореното от ищеца адвокатско възнаграждение. Неговият минимален размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. и съобразно фактическата и правна сложност на предявения иск, възлиза на 732,60 лв., който с ДДС с оглед на направеното изявление за присъждане с ДДС е 879.24 лева. Този минимален размер на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца в производството не е прекомерен, и следва да бъде присъден, след като се уважава искът.

Мотивиран така и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ************, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 4326.96 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от това дружество за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 5869 КВ, собственост на Дирекция „УССД“ – МВР, вследствие на ПТП, настъпило на 30.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ************, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 1052.32 лв. – разноски по делото, от които 173.08 лева – платена държавна такса и 879.24 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2