Определение № 958 от 07.11.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 675/2025
- Вид
- Определение № 958
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.322 ал.2 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- §1 т.15 · Закон за закрила на детето
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. гр. Добрич, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500675 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.121 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от В. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.К. срещу определение №378/04.09.2025 г. по гр.д.№430/2025 г. на Каварненския районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Русе.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на Каварненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Били предявени от частната жалбоподателка няколко обективно съединени иска-за развод,за родителските права след развода спрямо малолетното родено от брака дете,за издръжка на детето.Поради факта,че е предявен иск за развод,делото било изпратено на районния съд по постоянния адрес на ответника Е. С. Б..Определяща в случая била обаче местната подсъдност на иска относно родителските права спрямо детето,която се обуславяла от фактическото пребиваване на детето в гр.К. от 01.04.2025 г.Местната подсъдност по иска относно родителските права изключвала общата подсъдност по чл.105 от ГПК,тъй като приоритет имала закрилата на интересите на детето.
В писмен отговор насрещната страна Е. С. Б. с ЕГН ********** от с.П.,общ.И.,обл.Р. изразява становище за неоснователност на частната жалба.Правилно КРС приложил нормата на чл.105 от ГПК,тъй като бил предявен иск за развод.Ако искът бил по чл.127 от СК,тогава щяла да намери приложение местната подсъдност по местопребиваване на детето.Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
1
При данни,че частната жалбоподателка е уведомена за атакуваното определение на 05.09.2025 г. /съобщение на лист 30 от делото на КРС/,частна жалба вх.№3220/11.09.2025 г. по описа на КРС е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 12.09.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Гр.д.№430/2025 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№2456/21.07.2025 г., с която са предявени от В. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.*** срещу Е. С. Б. с ЕГН ********** от с.П., общ.И., обл.Р. ,ул.*** обективно кумулативно съединени брачен и небрачни искове, както следва:брачен иск на основание чл.49 от СК за прекратяване на брака между страните с развод по вина на съпруга;искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за предоставяне родителските права спрямо роденото по време на брака на страните малолетно дете К. Е. Б. на майката,за определяне режим на лични контакти между детето и бащата,за осъждане на бащата да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител В. Т. Б. месечна издръжка в размер на 270 лв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника Е. С. Б.,в който се съдържа своевременно отправено по смисъла на чл.119 ал.4 от ГПК изрично възражение за местна неподсъдност на спора на Каварненския районен съд и по правилото на чл.105 от ГПК се настоява делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд-гр.Русе като местно компетентен съд по постоянен адрес на ответника.Възражението е прието от Каварненския районен съд за основателно и с обжалваното определение производството по делото е прекратено,респ. делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Русе.
Константна е практиката на ВКС на РБ,обективирана в множество определения,че искът за развод се подчинява на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК-по постоянния адрес на ответника,доколкото липсват други специални правила.Нормата на чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК допуска съединяване с брачния иск в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в рамките на същия на исковете за предоставяне на родителските права,личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.Ако такива искове не са предявени,съдът е длъжен и служебно да се произнесе по горните въпроси /чл.59 ал.2 от СК/.Последното налага извода,че определяща е местната подсъдност на брачния иск и съобразно общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК съединените с брачния иск небрачни искове следват местната подсъдност на брачния иск и са подсъдни на районния съд,в района на който е постоянният адрес на ответника /определение №468 от 23.07.2013 г. по ч.гр.д.№3206/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №642 2 от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№2480/2021 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №124 от 11.01.2024 г. по ч.гр.д.№26/2024 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Съображенията на частната жалбоподателка относно висшия интерес на роденото от брака малолетно дете и зачитане на обичайното пребиваване на детето /настоящ адрес на детето по смисъла на §1 т.15 от ДР на Закона за закрила на детето/ при определяне на местната подсъдност са резонни само в случай на самостоятелно предявени искове по чл.127 ал.2 от СК в хипотеза на разделно живеещи родители.При бракоразводен процес местната подсъдност на акцесорните искове относно родителските права,личните отношения и издръжката следва подсъдността на главния брачен иск за развод.
Към датата на предявяване на настоящите искове 21.07.2025 г. ответникът по тях Е. Б. е с регистриран постоянен адрес в с.П.,общ.И.,обл.Р.,като регистрацията датира от 24.07.2024 г. /в тази насока справка в НБД „Население“ на лист 26 от делото на КРС/.Предвид горното исковете са подсъдни на районния съд по постоянен адрес на ответника-Районен съдгр.Русе.Обжалваното определение на КРС за изпращане делото по подсъдност на РС-Русе е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящото въззивно определение е обжалваемо по смисъла на т.9 б.“в“ от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №378/04.09.2025 г. по гр.д.№430/2025 г. на Каварненския районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Русе.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. гр. Добрич, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500675 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.121 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от В. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.К. срещу определение №378/04.09.2025 г. по гр.д.№430/2025 г. на Каварненския районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Русе.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на Каварненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Били предявени от частната жалбоподателка няколко обективно съединени иска-за развод,за родителските права след развода спрямо малолетното родено от брака дете,за издръжка на детето.Поради факта,че е предявен иск за развод,делото било изпратено на районния съд по постоянния адрес на ответника Е. С. Б..Определяща в случая била обаче местната подсъдност на иска относно родителските права спрямо детето,която се обуславяла от фактическото пребиваване на детето в гр.К. от 01.04.2025 г.Местната подсъдност по иска относно родителските права изключвала общата подсъдност по чл.105 от ГПК,тъй като приоритет имала закрилата на интересите на детето.
В писмен отговор насрещната страна Е. С. Б. с ЕГН ********** от с.П.,общ.И.,обл.Р. изразява становище за неоснователност на частната жалба.Правилно КРС приложил нормата на чл.105 от ГПК,тъй като бил предявен иск за развод.Ако искът бил по чл.127 от СК,тогава щяла да намери приложение местната подсъдност по местопребиваване на детето.Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
1
При данни,че частната жалбоподателка е уведомена за атакуваното определение на 05.09.2025 г. /съобщение на лист 30 от делото на КРС/,частна жалба вх.№3220/11.09.2025 г. по описа на КРС е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 12.09.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Гр.д.№430/2025 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№2456/21.07.2025 г., с която са предявени от В. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.*** срещу Е. С. Б. с ЕГН ********** от с.П., общ.И., обл.Р. ,ул.*** обективно кумулативно съединени брачен и небрачни искове, както следва:брачен иск на основание чл.49 от СК за прекратяване на брака между страните с развод по вина на съпруга;искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за предоставяне родителските права спрямо роденото по време на брака на страните малолетно дете К. Е. Б. на майката,за определяне режим на лични контакти между детето и бащата,за осъждане на бащата да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител В. Т. Б. месечна издръжка в размер на 270 лв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника Е. С. Б.,в който се съдържа своевременно отправено по смисъла на чл.119 ал.4 от ГПК изрично възражение за местна неподсъдност на спора на Каварненския районен съд и по правилото на чл.105 от ГПК се настоява делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд-гр.Русе като местно компетентен съд по постоянен адрес на ответника.Възражението е прието от Каварненския районен съд за основателно и с обжалваното определение производството по делото е прекратено,респ. делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Русе.
Константна е практиката на ВКС на РБ,обективирана в множество определения,че искът за развод се подчинява на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК-по постоянния адрес на ответника,доколкото липсват други специални правила.Нормата на чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК допуска съединяване с брачния иск в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в рамките на същия на исковете за предоставяне на родителските права,личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.Ако такива искове не са предявени,съдът е длъжен и служебно да се произнесе по горните въпроси /чл.59 ал.2 от СК/.Последното налага извода,че определяща е местната подсъдност на брачния иск и съобразно общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК съединените с брачния иск небрачни искове следват местната подсъдност на брачния иск и са подсъдни на районния съд,в района на който е постоянният адрес на ответника /определение №468 от 23.07.2013 г. по ч.гр.д.№3206/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №642 2 от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№2480/2021 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №124 от 11.01.2024 г. по ч.гр.д.№26/2024 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7fdaf55-b053-4309-b5e2-532855c62780