Решение № 1478 от 20.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Бургас, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120102643 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Ч. срещу „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на заповед № **** г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.

330, ал. 2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата от 2578,50 лева – обезщетение поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор; с правно основание чл. 350, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да върне и предаде трудовата книжка на ищеца; с правно основание чл. 226, ал.2 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено – за периода 12.09.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер на 2578,50 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника за плати на ищеца обезщетение в размер на 2 500 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Първоначално делото е образувано пред СРС, който го изпраща на БРС по правилата на местната компетентност, което е потвърдено от СГС.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който се твърди, че исковете са неоснователни, а искът е по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е недопустим.

С определение № **** г., необжалвано от ищеца, съдът върна исковата молба в частта 1 й, с която предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за извършване на поправка в трудовата книжа на ищеца на основанието за уволнението, като прекрати производството по делото по този иск.

В съдебно заседание, проведено на 13.05.2025 г., съдът прие уточнение на иска по чл.

344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ, като ищецът претендира обезщетение в размер на 2578,50 лева на месец за период от шест месеца, считано от датата на уволнението.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като му присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На **** г. е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 от КТ трудов договор № **** (за краткост Договора), по силата на който В. И. Ч. приема да изпълнява, считано от **** г., длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“ в ответното дружество „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД с място на работа „офис Бургас“ срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2578,50 лева с периодичност на изплащане 20-то число на следващ месец. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни и е еднакъв за двете страни. Работникът има право на отпуск в размер на 20 дни. Работодателят осигурява квартира на ищеца в гр. Бургас за собствена сметка.

Със заповед № **** г. на управителя на дружеството работодател на ищеца е разрешен редовен платен отпуск за 9 дни за периода от 03.04.2023 г. до 13.04.2023 г. включително.

На 18.07.2023 г. на ищеца е изплатена заплата за месец юни 2023 г. в размер на 2000,86 лева.

През юли 2023 г. възникват недоразумения между ищеца и управителя на дружеството работодател. На 21.07.2023 г. ищецът не се явява на работа, а се обажда по телефона на свидетеля С. Д. Д., главен счетоводител в дружеството работодател, за да я пита дали е запозната с недоразуменията между него и управителя, като тя отговаря, че не е запозната. Започва комуникация между адвокат на ищеца и свидетеля Д. във връзка със заплащане на заплати и обезщетения, като предложението от страна на работника е работодателят да му заплати още една заплата, като Ч. ще подпише документ за прекратяване на Договора по взаимно съгласие. На 22.07.2023 г. ищецът се явява в офиса в гр. Бургас и оставя ключовете от служебния автомобил.

На 24.07.2023 г. работодателят съставя споразумение за прекратяване на Договора на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 01.08.2023 г., и заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от същата дата. Тъй като ищецът не се явява на работа на дата 24.07.2023 г., тези два документа са му изпратени чрез куриер, той ги получава, но не ги подписва.

На 31.07.2023 г. ищецът подава жалба до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Бургас, в която посочва, че не е бил допуснат до работа на 21.07.2023 г., че се е прибрал в С., защото няма средства за издръжка в гр. Бургас, както и че работодателят иска да прекрати трудовото правоотношение по „взаимно съгласие“, но без да се изплащат на ищеца обезщетения за неспазен срок на предизвестие и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В жалбата ищецът посочва, че работодателят „по негова инициатива“ иска да прекрати трудовото правоотношение. Той заявява, че до 20.07.2023 г. е изпълнявал съвестно трудовите си задължения, както и че не знае дали трудовото му правоотношение е прекратено и не му е върната трудовата книжка.

На **** г. ищецът сключва трудов договор с друго дружество „****“ ЕООД, по силата на който приема да изпълнява длъжността „шофьор лек автомобил“.

На 16.08.2023 г. работодателят съставя писмена покана до ищеца за представяне на 2 обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ в 3-дневен срок от получаването й по следните въпроси: Защо не се е явил на работа в периода 24.07.2023 г. – 01.08.2023 г., както и до момента на даване на обясненията? Ползвал ли е отпуск по болест в същия период и ако да – защо не е уведомен работодателят за това? Защо е правил достояние на трети лица поверителна информация за предприятието и неговия представляващ? Напуснал ли е служебно предоставеното жилище и кога и на кого са предадени ключовете от същото?

Поради каква причина същото е оставено в неприемлив вид и с нанесени щети?

Ищецът получава поканата на 17.08.2023 г. и дава писмени обяснения на въпросите, като посочва: не се е явил на работа в периода 24.07.2023 г. – 01.08.2023 г., защото на 20.07.2023 г. работодателят го е извикал и устно му е казал, че приключват работата, а на 21.07.2023 г. не е бил допуснат до работа и му е било казано да върне ключовете от служебен автомобил и от квартирата; не е ползвал отпуск по болест в горния период; не е изнасял поверителна информация на трети лица; освободил е квартирата на 21.07.2023 г. и е оставил жилището почистено, без щети, като е върнал ключовете от него на дежурния приемчик в „Сервиз Ивеко“; не е нанасял щети по квартирата.

На 29.08.2023 г. работодателят поисква писмено от ищеца да го уведоми в 2-дневен срок дали е трудоустроен работник и дали боледува от някоя от изчерпателно посочени болести. Ищецът получава това искане по куриер на 31.08.2023 г., но не отговаря.

На 30.08.2023 г. трудовото възнаграждение на ищеца за месец юли 2023 г. в размер на 2000,86 лева му е изплатено по банков път.

На 01.09.2023 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас уведомява Ч., че към същата дата трудовото му правоотношение с „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД не е прекратено, като органът констатира, че в трудовото досие е налична попълнена от ищеца декларация на основание чл.348, ал.3 от КТ, в която изразява съгласие трудовата му книжка да се съхранява от работодателя. Институцията уведомява също така ищеца, че трудовото му възнаграждение за месец юли 2023 г. е изплатено на 30.08.2023 г., както и че след като трудовото правоотношение не е прекратено, ищецът няма право на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, респективно за неспазено предизвестие.

На 12.09.2023 г. работодателят издава заповед № **** на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3, чл.187, т.1 и чл.190, ал.1, т.2 от КТ, с която налага на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че не се е явил на работа в офиса на дружество в периода 24.07.2023 г. – 01.08.2023 г., както и до момента на издаване на заповедта, за изпълнение на задълженията си по Договора, с което е извършил нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“, като не е уведомявал работодателя, че ползва отпуск в този период, включително по болест. Заповедта за уволнение е връчена лично на ищеца чрез куриер на 14.09.2023 г., от който момент трудовото му правоотношение е прекратено.

Отново чрез куриер ищецът получава и трудовата си книжка на 07.10.2023 г.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и на показанията на свидетелите Г. Н. Н.

(частично) и С. Д. Д..

По отношение на показанията на свидетеля Н. съдът намира следното:

Свидетелят потвърждава, че ищецът е живял на квартира в гр. Бургас, осигурена от работодателя, който заплаща наема, а ищецът заплаща консумативите. За събитията около 20.07.2023 г. – 22.07.2023 г. свидетелят няма лични възприятия, а пресъздава споделеното й от ищеца. Не се установи по делото ищецът да не е бил допуснат до работа на 21.07.2023 г.

Според показанията на свидетеля Д. Ч. не е идвал на работа на 21.07.2023 г., а вечерта на същата дата й се е обадил по телефона, за да я пита дали знае за негови недоразумения с работодателя. Нито свидетелят Н., нито самият ищец в жалбата си до Дирекция „Инспекция по труда“ уточняват кой е „наредил“ на ищеца да върне ключовете от служебния автомобил 3 и от квартирата. От показанията на свидетеля Д. се установява, че ищецът се е явил на 22.07.2023 г. (събота) да остави ключовете в офиса, но не и да полага труд.

На последно място, ищецът „признава“ в жалбата си до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, че до 20.07.2023 г. съвестно е изпълнявал трудовите си задължения, т.е. след тази дата той не е полагал труд при ответника.

В този смисъл, съдът кредитира показанията на свидетеля Н. само досежно факта, че е осигурена квартира на ищеца и че същият е получил по куриер заповед за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие, но не я е подписал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Според разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се наложи за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Няма спор, че ищецът не се е явявал на работа след дата 24.07.2023 г., като спорният въпрос е имал ли е основателна причина за отсъствие от работното място?

По делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че работодателят устно му е наредил на 20.07.2023 г. „да не идва повече на работа“. От показанията на свидетеля Д. се установява, че в телефонен разговор ищецът я е попитал дали знае за негови недоразумения с управителя на дружеството, а не дали трябва да идва на работа.

По делото няма никакви доказателства ищецът да не е бил допуснат до работа на 21.07.2023 г. – според показанията на свидетеля Д. в този ден ищецът не се е явил на работа.

Остана недоказано някой от името на работодателя да е нареждал на ищеца да върне ключовете от служебния автомобил и от квартирата.

Установи се, че на 22.07.2023 г. ищецът се явява на работното място, но не за да полага труд, а за да върне ключовете от служебния автомобил. Ищецът е наясно, че трудовото му правоотношение не е прекратено в периода 24.07.2023 г. – 01.08.2023 г., защото получава чрез куриер предложение от работодателя за прекратяването му по взаимно съгласие, но не го подписва.