Разпореждане № 624 от 26.08.2026, Районен съд - Кнежа

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 624 гр. Кнежа, 26.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна Ст. Василчина като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Частно гражданско дело № 20261430100383 по описа за 2026 година

С Разпореждане №606/19.08.2026г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото разпореждане с писмена молба да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като конкретизира на какво основание иска плащане на сумата от 176,07 евро, за какви услуги е претендирана таксата, въз основа на кои договорни клаузи и кога е настъпила нейната изискуемост. Съдът е указал на заявителя и да внесе дължимата държавна такса.

С разпореждането си съдът е указал на заявителя последиците от неизпълнение на указанията на съда в срок и/или в цялост, а именно – че заявлението ще бъде отхвърлено.

Препис от разпореждането е било получено от заявителя на 19.08.2026г. по електронна поща.

С молба с вх. №2537 / 25.08.2026г. заявителят е отстранил само част от констатираните от съда нередовности, като е представил документ за платена държавна такса. До настоящия момент заявителят не е отстранил останалите констатирани нередовности, а именно не е конкретизирал на какво основание иска плащане на сумата от 176,07 евро, за какви услуги е претендирана таксата, въз основа на кои договорни клаузи и кога е настъпила нейната изискуемост.

Съдът намира, че доколкото е указал последиците от неизпълнение на указанията на съда, то следва да отхвърли заявлението в частта, в която е претендирана сумата от 176,07 евро за такса.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, включен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Изхождайки от предмета на представения към заявлението договор за 1 заем MicroCredit №9052-00198289 от 02.10.2024г., сключен между „Микро Кредит“ АД и А. М. А. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне.

В заявлението е посочено, че заявителят претендира сума в размер на 176.07 евро за такса, която след указания на съда не е конкретизирано за какви услуги е претендирана, въз основа на кои договорни клаузи и за какви действия на кредитора. В заявлението единствено е посочено, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 02.10.2024 г. между„Микро Кредит“ АД и А. М. А. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit№905200198289, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Посочено е и че съгласно клаузите на сключения договор при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1444.76 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 10 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 144.48 лв., при първа погасителна вноска, платима на 17.11.2024 г. От описанието на вземането, обаче, съдът не може да направи преценка за изискуемостта на посоченото вземане, доколкото следва да извлича дължимостта на конкретната сума от представените по делото документи, което е в разрез с изискванията на закона. Въпреки това, съдът намира, че поетите договорености в Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit№9052-00198289, представляват неравноправни клаузи, които водят до нищожност на целия договор за кредит.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чл.10а, ал.3 от ЗШК изрично предвижда, че кредиторът не може да събира такса за действие, което извършва във връзка със свои законови задължения или в своя собствена полза. Разпоредбата на 2 чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. По силата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Услуги като „посещение на място“, „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ или „безплатно внасяне на вноските“ всъщност съставляват обичайната стопанска дейност на кредитора или са в негов пряк интерес. Начисляването на допълнителна висока такса (86,09 лв. месечно за 10 месеца = 860,90 лв.) за подобни фиктивни услуги създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните в вреда на потребителя. В този смисъл налагането на тези такси за „посещение на място“, „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ или „безплатно внасяне на вноските“ представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорените с потребител общи или индивидуални условия са нищожни и същите не пораждат правно действие. Дори и да се приеме противното, налице е обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза от ОУ на основание чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора /които са направени или е разумно да се очаква да бъдат направени/ във връзка с изискуемостта на просрочения кредит, а се касае за предварително фиксирана по основание и размер сума, дължима независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи.

Във връзка с изложеното, че е налице обоснована вероятност клаузите на договора, въз основа на която се претендира сумата по заявлението в размер на 176,07 евро за такса, да са в противоречие със закона или да са неравноправни, не следва да се издава и заповед за изпълнение за дължимите такси в размер на 176,07 евро.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за таксите в размер на 176,07 евро и да издаде заповед за незабавно изпълнение за останалите суми по заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 25,56 евро.

Следва да бъде дадена възможност на кредитора по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за 176,07 евро.

3

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление с вх.

№2485/19.08.2026г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК:203670940, против А. М. А., ЕГН:**********, с настоящ адрес с. Ш., УЛ.*** **, общ. К., обл.Ст. З. за заплащане на сумата от 176.07 евро за такси, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

УКАЗВА на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК:203670940, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземането си за 176.07 евро за такси против длъжника А. М. А., ЕГН:**********, с настоящ адрес с.

Ш., УЛ.*** **, общ. К., обл.Ст. З..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 4