Решение № 684 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100500500 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №337/15.01.2025г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София, срещу решение №6/06.01.2025г. по гр.д. №974/2024г. на РС – Варна в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД срещу С. П. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 396/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 661/2024г. по описа на ПРС, както следва: главница за разликата над присъдения размер от 2390 лв. до пълния заявен размер от 3000 лева; сумата от 1063,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; сумата от 126,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.03.2023г. до 05.03.2024г.вкл.; сумата от 169,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.03.2024г. до 29.05.2024г., които вземания произтичат от договор за потребителски кредит № 40015182635/01.02.2023г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неоснователно и неправилно е приел, че размерът на договорната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Сочи се, че договорът отговаря на всички императивни законови изисквания, като ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, който е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение. Твърди се също, че дори да се приеме нищожност на клаузите за 1 допълнителни услуги, това не води до недействителност на цялото кредитно правоотношение. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове в обжалваната част, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С. П. Я., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за нищожност на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК като сключен при неспазване на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правнo основание чл. 422 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79 и 86 от ЗЗД, предявени oт „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу С. П. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 3000 лева, представляваща дължима предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.05.2024г. до окончателното погасяване на вземането; 1063,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; 126,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.03.2023г. до 05.03.2024г.вкл.;

169,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.03.2024г. до 29.05.2024г., които вземания произтичат от договор за потребителски кредит № 40015182635/01.02.2023г. и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 396/03.06.2024г. по ч.гр.д.

№ 661/2024г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен с осъдителен иск по чл. 415, ал.1 т. 3 ГПК за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите: 1150лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „фаст“ и 1150лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „флекси“, произтичащи от сключено между страните споразумение за предоставяне и използване на пакет услуги във връзка с договор за потребителски кредит № 40015182635/01.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.07.2024г Твърди се в исковата молба, че на 01.02.2023г. е сключен договор за потребителски кредит № 40015182635 при общи условия между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С. П. Я., като длъжник, за сума в размер на 3000 лв. със срок на издължаване 24 месеца и размер на месечната вноска 185,19 лв. Твърди се, че по избрани и закупени пакети за допълнителни услуги се дължи още и възнаграждение в общ размер 2400 лв. Сочи се в исковата молба, че кредитополучателят е погасил само 570 лв. от задължението по договора. Твърди се, че поради допуснатата забава и на основание чл.12.3 от приложимите към договора Общи условия е обявена предсрочна изискуемост на 06.03.2024г. с уведомително писмо на посочения адрес в договора. Поради неизпълнение на задължението за връщане на сумата по кредита ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което е образувано ч.гр.д.№661/2024г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. П. Я. е изразил становище за 2 неоснователност на иска по основание и размер. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит със сочените параметри. Въвежда възражения за неговата договора поради противоречие със закона и в частност с изискванията на чл.11, т.9, т. 10, т.11, т.12 и т. 20 ЗПК поради погрешно посочен размер на ГПР, защото при изчислението му са били включени само разходите за заплащане на сумите, посочени в погасителния план - главница и лихви, но не и за т.нар услуги фаст и флекси. Твърди се също неравноправност на клаузата за ГПР по см. на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, като заблуждаваща потребителя относно икономическите последици на договора. Предвид нищожността на договора и споразумението за услуги фаст и флекси, твърди, че задължението е за заплащане само на чистата стойност на главницата, поради което счита, че всички плащания по договора до момента в размер на общо 610 лева, следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата. Оспорва се също да е надлежно упражнено от кредитора правото за обявяване на предсрочна изискуемост. Оспорва се също ответницата да притежава качеството на солидарен съдлъжник, доколкото като клиент в договора била посочена само Стефана Меракиева и липсвала уговорка в такъв смисъл. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за неправилно формиран от съда извод за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК поради несъответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит за сума в общ размер 4444,42 лева, вкл. главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, връщането на сумата е договорено в рамките на 24месечен период на вноски съгласно погасителен план. От представения по делото погасителен план към анекс №2 към договора се установява, че е настъпил падежът на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната предвидена вноска е 10.02.2025г. Установено е от заключението на вещото лице, че размерът на погасеното от длъжника задължение по процесния договор е в размер на 610 лв.

3

С оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, по своята правна характеристика заемното правоотношение отговаря на договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД, а с оглед качеството на кредитополучателя като "потребител" – също и нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, посочени са датата и мястото на сключване. Съгласно императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.

7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК договорът следва да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай формално тези изисквания на закона са спазени.

Към подписания между страните договор има изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора са посочени броят на вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП и ГПР. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се съдържа и информация относно правото на отказ на потребителя от договора

Според нормата на чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22г. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процент на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора. Съгласно т.38 от решението понятието ГПР обхваща всички разходи, вкл. лихви, комисиони,такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати и които са известни на кредитора, с изкл. на нотариалните такси. Съгласно т.56 от същото решение, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от 4 страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.