Решение № 407 от 19.05.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Добрич, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100062 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, ***, чрез адв. А. Р. - АК-Варна, с която срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК 202255877, представлявано от С. Ю.А. – изп. директор. Предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, че Договор за потребителски кредит №573726/13.06.2023г. и Анекс №602502/10.10.2023г. към него, сключени между „Ай Ти Еф Груп“ АД, от една страна като кредитодател и Р. Д. Ц., като кредитополучател, са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР и клаузата за неустойка е нищожна.

В ИМ се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №573726/13.06.2023г. и Анекс №602502/10.10.2023г. към него, по който ищецът е получил кредит в размер на 2500 лв, който е следвало да се погаси на 24 месечни вноски, всяка в размер на 321 лв., /вкл. сборът от 153.71 лв. – кредитна вноска за главница и лихва и 167.04 лв. – вноска за неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на осн. чл.10 и чл.13 от ОУ на ответника за потребителски кредити/, с падеж на първа вноска – 10.10.2023г. и падеж на последна 24-та вноска – 10.10.2025г., при подписан погасителен план и при уговорен ГПР 49.00% и ГЛП – 35.88%.

Ищецът заявява, че процесният договор за кредит бил недействителен, 1 защото е сключен в нарушение на разпоредбите на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК /посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР/ и чл.22 ЗПК. Сочи, се, че уговорената неустойка в размер на 4008.96 лв. /съгл. чл.13.4 от договора/ е прекомерна, както и не изпълнява присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкциониращи функции, поради това и горната сума не представлявала неустойка по см. на чл.92 от ЗЗД, а по-скоро била скрита добавка към възнаградителната лихва. Ищецът моли съдът да приеме в отношенията между страните, че договорът за кредит от 13.06.2023г. и Анекса от 10.10.2023г. към него са недействителни.

Р. Д. претендира сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 31.01.2024г., ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от служител на ответното дружество на 15.02.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва иска, счита, че е неоснователен и моли за отхвърлянето му. Кредиторът заявява, че клаузата за неустойка не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, предвид твърдяна от противната страна нееквивалентност на насрещните престации, прекомерно висок размер на неустойката, излизащ извън нейните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции/ и заобикаляне на закона, а отделно от това че е и неравноправна по смисъла на ЗЗП. Въпросът, дали предвидената неустойка следвало да се включи в ГПР, бил въпрос относим към действителността на клаузата, а не на договора за кредит, като цяло. /с оглед нормата на чл.19, ал.5 и 6 от ЗПКл/. Сочи се, че клаузата за неустойка била ясно и точно формулирана и не водела до неясноти по отношение на нейното съдържание, още повече, че тя /като размер и вреди, които обезщетява/, била индивидуално уговорена между страните и в този смисъл е равноправна.

В настоящото производство на осн. чл.211 от ГПК, е подадена насрещна искова молба с вх. №5591/15.03.2024г. от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК 202255877, представлявано от С. Ю.А. – изп. директор срещу Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.

Добрич, ***. Предявените осъдителни искове са с пр. осн. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като цената на всеки един от трите иска е:

238.36 лв., 184.60 лв. и 2114.04 лв., Ищецът моли, съдът да осъди ответника Р.

Д. Ц. да му заплати следните суми: 238.36 лв. – неплатена главница по вноски от 3-та до 5-та по договор за потребителски кредит №573726/13.06.2023г. и Анекс №602502/10.10.2023г. към него, сключени между „Ай Ти Еф Груп“ АД, от една страна като кредитодател и Р. Д. Ц., като кредитополучател, 184.60 лв.

– договорна лихва за периода от 10.01.2024г. до 10.03.2024г. и 2114.04 лв. – предсрочно изискуема главница по горепосочения договор и анекс към него. В условия на евентуалност, ищецът предявява осъдителен иск срещу Р. Д. с пр. осн. чл.55 от ЗЗД, за осъждане на същата да заплати на ищцовото дружество 2 сумата от 2175.25 лв., с която кредитополучателят по процесния договор за кредит неоснователно се е обогатил за сметка на кредитора.

В насрещната ИМ се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №573726/13.06.2023г., по който Д. е получила на 21.06.2023г. кредит в размер на 1000 лв. по нейна открита микросметка в система „Изипей“.

На 10.10.2023г. е сключен /по инициатива на Р. Д./ Анекс №602502 към горепосочения договор, по силата на който анекс, е рефинансирано задължението на Р. Ц. по договора за кредит и тя е получила 2500 лв. от кредитора, като сее задължила да изплаща редовно и изцяло в срок погасителните вноски.

Д. е направила само две плащания по процесния договор – на 11.11.2023г. е заплатила сума в размер на 260 лв. и на 14.11.2023г. е платила сума в размер на 60.75 лв., или общо погашенията са в размер на 320.75 лв., разпределени по пера, така: 147.60 лв. – главница, 170.85 лв. – възнаградителна лихва.

От 14.11.2023г. до сега нямало никакви други плащания от страна на длъжника Ц.. Падежиралата главница по вноски от 3-та до 5-та по договора е в общ размер на 238.36 лв., а дължимата договорна лихва е в размер на 184.60 лв. за периода от 11.01.2024г. до 10.03.2024г.

Поради това, че кредитополучателят е изпаднал в забава, което било конкретно неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът твърди, че е налице основание, съгласно ОУ, да обяви главницата за предсрочно изискуема. Така предсрочно изискуемата главница по Анекса била в размер на 21114.04 лв., или общо, кредиторът счита, че Д. следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 2537 лв., сформирана от сбора на падежирала и изискуема главница, договорна лихва и предсрочно изискуема главница.

Ако съдът прецени, че процесният договор и анекса към него са изцяло недействителни, то в условия на евентуалност моли, съдът да осъди Р. Ц. да му заплати сумата от 2179.25 лв. – остатъчна непогасена сума по договора и анекса до размера на отпусната главница, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на кредитора.

„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, претендира съдебни разноски.

С разпореждане от 14.05.2024г., ДРС е изпратил на ответника по насрещната ИМ - Р. Д., препис от нея и от приложените доказателства.

Разпореждането е било получено от проц. представител на ответната страна – адв. А. Р. на 23.05.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор по насрещната искова молба.

В насроченото по делото публично съдебно заседание, ищцата и ответница по насрещния иск, не се явява и не изпраща представител.

Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат и 3 се иска, да бъдат уважени, а насрещните искове - отхвърлени.

Ответникът и ищец по насрещния иск не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид. Моли, предявеният иск да бъде да бъде отхвърлен, а насрещните, да се уважат.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявеният с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú, предявената насрещна искова молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

По предявените насрещни искове, доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи сключения между страните договор, включително дадено съгласие за това на потребителя, действителност на договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на падежа/предсрочната изискуемост.

В тежест на ответника по насрещния иск, е да установи плащане на задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение.

Извън това, в тежест на всяка от страните, е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните обективно не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит №573726/13.06.2023г., по силата на който „Ай ТиЕф Груп“ АД е отпуснало на Р. Д., потребителски кредит в размер на 1000лв. Към договора е сключен Анекс №602502/10.10.2023г., наречен в исковата молба „договор“, с който страните са предоговорили условията по кредита, съобразно приложение № 1 към анекса, а именно: отпуснатата в заем сума е 2500,00 лева, която следва да се върне до 10.10.2025г. на 24 погасителни вноски, всяка от които по 153.71 лева с одобрено обезпечение и 321,00 лева, без одобрено обезпечение. Годишната лихва е 35,88%, а ГПР е 49,00%. Общата дължима сума по договора е вписана 4 като 3689.04 лева.

Съгласно Приложение № 5 към договора за потребителски кредит /л.86/, чл. 1, в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на високи персонални и имуществени изисквания, или да представи банкова гаранция в размер на 1176.39 лева. Според чл. 4, при неизпълнение на това задължение, се дължи неустойка в размер на 3,08 лева на ден, но не повече от 1% от главницата на кредита на ден. Неустойката се плаща заедно с всяка месечна вноска и се дължи, дори и при предсрочно погасяване.

Съгласно погасителния план, кредитът следва да се издължи на 24 вноски с падежи в периода от 10.11.2023г. до 10.10.2025г., като размерът на вноската е 167.04 лева /без представено обезпечение/, а с включена неустойка – 320,75 лева, последната /24-та/ - 320,71 лева., или общо 4008.96 лева за неустойка, а 7697.96 лв. – общо дължима сума по кредита. Ищцата Д. не оспорва, че е получила предоставената в заем сума от 2500,00 лева.

По делото е изготвено заключение по съдебно–счетоводна експертиза от в.л. Е. Й.. Експертът установява, че по процесния договор за кредит, отпусната сума от 1000.00 лева, е била преведена на Д. по микросметка в системата на „Изи пей“ на 21.01.2023г. Срокът на договора е бил уговорен до 13.03.2024г., посредством девет месечни погасителни вноски, при уговорен ГЛП – 17.98%.

С Анекс от 10.10.2023г към горепосочения договор у уговорено предоговаряне на активния кредит за допълнителен срок и сума, посочени в Приложение №1, а именно – 2500.00 лв. с ГЛП – 35.88% и ГПР – 49% и срок на погасяване – 10.10.2025, чрез 24 погасителни вноски, всяка по 153.71 лв. с одобрено обезпечение, вкл. главница, лихви и такса по Приложение №4 към договора, която е 150 лв. Договорната лихва е в размер на 1039 лв.