Определение № 56 от 30.01.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение Рег. № 56 / 30.01.2025 по ЧНД № 64/2025г. на СлОС Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Образувано е по искане на ОП – С., в което се твърди, че досъдебно производство № 131/25г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 212/25г., пор. № 21/25г. по описа на ОП – С. било започнато на 28.01.2025г. за престъпление по чл.354а ал.1 от НК. По делото, с постановление предявено на 29.03.2024г., като обвиняем бил привлечен Д. Х. Д. за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4, във вр. с чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 от НК - за това, че на 28.01.2025г. в гр. С., ул. „Д.Д.“ № 17, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло около 500 грама и коноп (марихуана) с нето тегло около 5 грама. Това престъпление било „тежко“ по смисъла на НК, а отделно от това извършено и при условията на „опасен рецидив“. Същевременно по настоящото досъдебно производство били налице доказателства, че се касаело за деяние, извършено именно от обв.Д. и че деянието било със завишена степен на обществена опасност - действията на обвиняемия се характеризирали с висока степен на организираност и конспиративност. Обв.Д. бил осъждан четири пъти за тежки умишлени престъпления, при това за деяния свързани с държане и/или произвеждане на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение. Последните две осъждания на обв.Д. били за престъпление съответно по чл.354а ал.2 изр.1 т. 1 пр.2, във вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 и 5, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК - със Споразумение от 28.09.2017 г. по НОХД № 1975/2017 г. на СпНС и със Споразумение от 27.11.2020 г. по НОХД № 591/2020 г. на ОС-С., като деянието по последното дело било извършено по-малко от 1 година след изтърпяване на наказанието, наложено му по НОХД № 1975/2017 г. на СпНС. Всичко това водело до извод, че обв.Д. се характеризирал като личност с трайно установена нагласа за извършване на престъпления свързани с държане и разпространение на наркотични вещества, а деянието предмет на настоящото досъдебно производство било извършено от него и при условията на „опасен рецидив“ – квалификация, обусловена от наказание наложено му за друго престъпление свързано с разпространение на високорискови наркотични вещества. Налице била реална опасност по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК обвиняемият да извърши друго престъпление, доколкото се касаело и за деяние извършено при условията на опасен рецидив. Искането е предвид наличието на предпоставките по чл.63 ал.1 и ал. 2 от НПК, на основание чл. 64 ал. 1 от НПК, съдът да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Д. Х. Д. – обвиняем досъдебно производство № 131/25г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 212/25г., пор. № 21/25г. по описа на ОП – С..

В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането и моли съда да го уважи на основанията, посочени в него. Счита, че с оглед доказателствата по делото в настоящия случай било налице основателно предположение относно авторството на деянието, а именно, че се касаело за такова, извършено от обв. Д.. Налице били и мотивираните от Окръжна прокуратура-С. предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно наличие на обвинение за тежко умишлено престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.

Упълномощеният от обвиняемия защитник, адв. П. се противопоставя на искането на представителя на ОП-С. относно налагане на най-тежката мярка за 1 неотклонение „Задържане под стража“ и счита същото за неоснователно. Твърди, че дори да съществувало обосновано предположение, че обв. Д. извършил престъплението, за което му било предявено обвинението, останалите кумулативни предпоставки, посочени в чл. 63 ал.1 от НПК не били налице. Липсвала реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. Д. имал постоянен адрес, на който живеел в гр. С., кв. „С.З.“ ...... Работел на частно като строител и се грижел за своята майка, която била пенсионерка. На този етап от досъдебното производство все още било твърде рано да се прави категорично обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към извършеното престъпление и при така събраните до момента доказателства, искането да му бъде наложена най-тежката мярка „Задържане под стража“ се явявало необосновано и налагането й би било прекалено тежко, излизащо извън обхвата на целите по чл. 57 от НПК. Счита, че в настоящия случай „Задържане под стража“ при недостатъчно събрани към момента доказателства за предявяване на обвинението и при отсъствие на останалите кумулативно дадени условия, било неоснователно и пресилено. Целите на мерките за неотклонение в конкретния случай можело да бъдат постигнати и с налагане на някоя от по-леките мерки за неотклонение, а именно „Домашен арест“ с електронна гривна или „Парична гаранция“ в размер, определен от съда. При всяка една от посочените мерки за неотклонение при необходимост обв.Д. щял да бъде на разположение на разследващите органи.

Вторият, упълномощен от обвиняемия защитник, адв. Г. също счита, че на настоящия етап от досъдебното производство нямало категорични доказателства обв.

Д. да е осъществил състава на престъплението, за което бил привлечен в това му качество. Действително деянието било в условията на опасен рецидив, но видно от събраните доказателства обвиняемият упражнявал обществено полезен труд, работел постоянно на частна практика и нямало абсолютно никаква причина и основния да се укрие или да извърши друго престъпление. Имал постоянен адрес и се грижел за майка си. Счита, че не било налице категорично основание да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и предлага на обв. Д. да бъде наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.

Обв. Д. поддържам тезата на защитниците си и предоставя на съда да реши каква мярка за неотклонение да му бъде наложена. Моли за по-лека мярка за неотклонение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:

С постановление на разследващия орган от 29.01.2025г. по досъдебно производство № 131/25г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 212/25г., пор. № 21/25г. по описа на ОП – С., предявено на същата дата, Д. Х. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4, във вр. с чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 от НК, за това че на 28.01.2025г. в гр. С., ул. „Д.Д.“ № 17, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло около 500 грама и коноп (марихуана) с нето тегло около 5 грама.

За престъплението, за което на обв. Д. Х. Д. е повдигнато обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК.

Обв. Д. Х. Д. е на 49 години, със средно образование, разведен. Работи на 2 частно като извършва строителни и ремонтни дейности. Формално обвиняемият има постоянен адрес в гр. С., кв. „С.З.“ бл. 65, ап. 27. Осъждан многократно за престъпления по чл. 354а от НК, за които е търпял ефективни наказания. Последно на 13.09.2021г. е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.

Обв. Д. Х. Д. се е възползвал от правото си да не дава обяснения на настоящия етап от досъдебното производство. Разпитани са множество свидетели – М.Ю.И., М.З.В., П.А.М., И.И.И., Н.М.Г., Д. Т.Т. и Д. Т.Д., чиито показания са относими към разследваното престъпление. Извършени са оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване в жилищен имот, обитаван от обв. Д., при които са намерени и иззети вещи от значение за разследването. Приложени са писмени доказателства – справка за съдимост на обвиняемия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По отношение на обв. Д. Х. Д. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С оглед на посочените по-горе доказателствени източници, събрани до момента на този етап от разследването по досъдебното производство (без съдът да им прави подробен коментар, тъй като това е задължение на съда в друг вид производство, а именно при решаването на делото по същество, а не в настоящото производство), съдът прие, че обоснованото предположение за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4, във вр. с чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 от НК от страна на обв. Д. е налице (законът не изисква категоричен извод в тази насока). Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. Д. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с мярка за неотклонение „Домашен арест” или „Гаранция“ (в какъвто смисъл е неговото и на защитниците му искане). Тази реалната опасност се презюмира при първоначалното вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните доказателства. Разследваното деяние е с правна квалификация по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4, във вр. с чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Обвиняемият представлява лице със завишена степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни нагласи да извършва престъпления. Осъждан е многократно за умишлени престъпления от общ характер по чл. 354а от НК и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, но очевидно те не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща предходните осъждания на обвиняемия. В декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние обв. Д. е посочил, че работи в строителството частно със заплата 1 000 лева. Вярно е, че той има постоянен адрес, но това обстоятелство само по себе си не налага извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като не може да се противопостави на тежестта на инкриминираното деяние и обстоятелствата, водещи до извод за опасност от укриване или извършване на престъпление. Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение. Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за 3 неотклонение спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1 пр. 2 и от НПК.

Гореизложеното в съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от разследването най-съобразена с разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК по отношение на обв. Д. се явява най тежката по вид мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на целите, предвидени в чл. 57 от НПК.

Предвид изложените съображения, доводите по отношение на обв. Д. да бъде взета друга мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, са неоснователни.

Поради спецификата на разследваната престъпна дейност, мярка за неотклонение „Домашен арест” или друга по – лека мярка за неотклонение, не би препятствала възможността обвиняемият да комуникира с други лица и не би обезпечила една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши престъпление. Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с някоя от останалите мерки за неотклонение - „Гаранция“ или „Подписка“.