Решение № 379 от 11.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000502 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №80 от 20.06.2025г., постановено по т.дело №141/2024г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, е осъдено да заплати на Д. Х. С. с ЕГН:**********, от гр.Пловдив, ***********, сумата от 50000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания, причинени й от С М Т като водач на МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ** **** ** със застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № BG/07/522003612068, валидна от 13.12.2022г. до 12.12.2023г., в дружеството, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.04.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата над 50000лв. до 60000лв. или за сумата от 10000лв. предявеният като частичен от 80000лв. иск е отхвърлен;

1

„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, е осъдено да заплати на Д. Х. С. с ЕГН:**********, от гр.Пловдив, ***********, сумата от 1776лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на същия инцидент, описан по-горе, и на същото правно основание, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.04.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението; „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, е осъдено да заплати на адв.Г. Б.

Х., член на САК, личен номер 1000664810, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер общо на 6873,12лв.;

„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, е осъдено да заплати деловодни разноски в полза на ищцата в размер на 2350,87лв.; Д. Х. С. с ЕГН:**********, от гр.Пловдив, ***********,е осъдена да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, деловодни разноски в размер на 245,21лв., съобразно отхвърлената част от заявената претенция. Решението е постановено при участие на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Д.

Х. С., която чрез пълномощника адв.Г. Х. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея като частичен от 80000лв. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 50000лв. до пълния предявен размер от 60000лв., с доводи за неправилност, касаещи неотчитане на претърпяното при произшествието мозъчно сътресение и продължителността и характера на претърпените вследствие на него болки и страдания, както и наличните два белега, а също и липсата на пълно възстановяване към момента и неясните прогнози за такова.

Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от още 10000лв., ведно със законната лихва от 10.04.2023г., както и на направените пред двете инстанции разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

2

Въззиваемата страна „ЗД Евроинс“АД не е подала отговор на въззивната жалба, като с писмена молба оспорва същата.

Третото лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е депозирало чрез пълномощника юрисконсулт Р. К. писмен отговор на въззивната жалба с аргументирано становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението.

Против първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от „ЗД Евроинс“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Г., посредством която то се атакува в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30000лв. до присъдения от 50000лв., по съображения за неправилност, касаещи анализа на събраните доказателства и доказателствената им стойност относно характера на претърпените физически и емоционални травми вследствие на произшествието, възстановителния период и прогнозите за възстановяване. Претендира за отмяна на решението в оспорената част и за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30000лв. до присъдения размер от 50000лв.

Ответникът по жалбата Д. Х. С. е подала чрез пълномощника адв.Г. Х. писмен отговор с развити в него съображения за неоснователност на същата и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от Д. Х. С. против „ЗД Евроинс“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение от 60000лв. /съгласно допуснатото с протоколно определение от 04.06.2025г. при условията на чл.214 от ГПК изменение на петитума чрез увеличаване на първоначално претендирания размер от 30000лв./, частично от 80000лв., за неимуществени вреди, претърпени вследствие получените при ПТП на 12.03.2023г., по главен път I-8, в посока от гр.Пловдив към гр.Пазарджик, причинено по вина на водача С М Т на МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№** **** **, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/07/522003612068 със срок на действие от 13.12.2022г. до 12.12.2023г., травматични увреждания – счупване на горния край на раменната кост, травма 3 на други интраабдоминални органи без открита рана в корема, открита рана по окосмената част на главата с подкожен хематом вляво париетално, ведно със законната лихва от 10.04.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска относно механизма на произшествието и вината за настъпването му с твърдения виновен за настъпването му да е другият участник в него водачът М С А, в каквато връзка е заявил искане за привличане на застрахователя на гражданската отговорност на другия автомобил

„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД като подпомагаща го страна, като каквато третото лице е конституирано с Определение №426 от 09.12.2024г. Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение. Заявил е възражение за съпричиняване с твърдение пострадалата да е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорил е иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер като прекомерен.

С допълнителната искова молба ищецът С. е оспорила възраженията, включително за съпричиняване с твърдения травматичните увреждания да са получени при условията на правилно поставен предпазен колан, както и такъв да не би изиграл никаква превантивна роля.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на събраните гласни доказателства и заключение на КСМАТЕ, че пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие навлизане на лекия автомобил „Шкода“, управляван от С Т, в лентата за насрещно движение със скорост около 101км/ч, при което е настъпил кос челен сблъсък с насрещно движения се автомобил „Форд“, с което водачът Т е нарушил правилата на чл.5,ал.1,т.1 и чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП. Прието е въз основа на писмените и гласни доказателства и заключението на КСМАТЕ в медицинската част вследствие на произшествието ищецът С. като пътник на задната седалка в автомобила „Шкода“ да е претърпяла травматични увреждания – фрактура на дясна раменна кост, разкъсно-контузна рана на главата с размери около 12см и травма на интраабдоминални органи без открита рана. При определяне на размера на дължимото при наличие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.432 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди е взето предвид по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че към датата на катастрофата ищцата е била на 29 години, по отношение на фрактурата е извършено оперативно открито 4 наместване на раменната кост с поставяне на фиксиращ пирон с дължина 23см., раната на главата е хирургично обработена при условията на интубационна анестезия, като е търпяла болки и страдания с по-интензивен характер през първите няколко дни, най-силни при получаване на увреждането и непосредствено след, когато след проведена обезболяваща терапия техния интензитет е бил редуциран, и тя е била обездвижена за период от 45 дни, а към момента не е възстановена, тъй като липсва костно срастване на фона на раздалечаване на двете части на костта, което налага повторна оперативна намеса, продължава да има усещане за болка при допир на мястото на нараняване на главата, както и непрекъсната болка в дясната ръка по хода на лъчевия нерв, минаващ спираловидно около счупването, което налага епизодичен прием на обезболяващи медикаменти за кратки срокове докато не се извърши нова операция, както и продължават оплакванията от световъртеж, главоболие и лесна изморяемост, а като резултат от травмата тя ще изпитва болки в областта на фрактурата и при промяна на климатичните условия, което представлява трайна и необратима последица от увреждането. Отчетени са и изпитваните от ищцата душевни терзания, третирани в показанията на свидетеля. Отречено е наличието на съпричиняване, като въз основа на заключението на медицинската експертиза е прието С. да е пътувала с поставен предпазен колан, с оглед получените от нея травматични увреждания по гърдите и корема и извода на експерта, че без такъв пораженията върху тялото й щяха да бъдат по-съществени.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът С. е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 10.04.2023г. молба, като с молба от 19.04.2023г. е представила допълнителни документи, а с писмо от 28.04.2023г. е уведомена от застрахователя да представи актове във връзка с приключване на наказателното производство, всички изготвени в досъдебното производство експертизи, както и банкови сметки, в отговор на което с молба от 14.06.2023г. е представила документи, но с писмо от 10.07.2023г. й е отказано изплащането на обезщетение, поради непредставяне на изисканите, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

5

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед действително претърпените такива вследствие на ПТП, техния характер и продължителността на възстановителния период, доколкото първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 30000лв., а за разликата над този размер до присъдения от 50000лв., съответно пълния предявен от 60000лв. като частичен от 80000лв., както и не се обжалва относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1776лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваните му осъдителни части първоинстанционно решение.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към датата на деликта, от когато възниква отговорността.

От представената медицинска документация и изготвеното въз основа на нея заключение от 27.05.2025г. на КСМАТЕ в медицинската му част след извършен на 02.04.2025г. медицински преглед на ищеца С. от експерта д-р Д П се установява, че вследствие на процесния пътен инцидент, при който тя е пътувала на задната седалка в дясно на лекия автомобил „Шкода“, е претърпяла следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на главата с размери около 12см., мозъчно сътресение, счупване на дясната раменна кост и травма на други интраабдоминални органи без открита рана. Била е откарана по спешност в МБАЛ-Пазарджик АД в увредено общо състояние, без спомен за случилото се, унесена, дезориентирана, с главоболие и световъртеж, с болки в дясната ръка и рана в окосмената част на главата с обилно кървене.